Гърция изостана от България с 2000 г.

Гърция изостана от България с 2000 г.

“В земите на днешна България се е родила Европейската цивилизация”

Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=323831&fb_source=message

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя, да бъдат построени. Преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел, в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на река Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за Изучаване на История на Древния Свят, към Университета в Ню Йорк, бе открита, археологическата изложба посветена на “Изгубения свят на старата Европа”, който е процъфтявал край Дунавската равнина – 5000-3500 г. преди новата ера. Освен античните скулптури, тотеми, керамика и предмети от битта, открити на територията на земите около делтата на река Дунав, изложбата представи също и част от най-старото златно съкровище в света, открито във Варненския некропол. Жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция, е покълнала европейска цивилизация, а на териториите на съвременна България, е  г-жа Шелби Уайт. Г-жа Уайт, е член на борда на директорите към Метрополитънския Музей и член на УС на “Фондацията Леон Леви”. За своята дарителска дейност и финансова помощ, която тя оказва в сферата на образованието и изкуството, списанието Бизнес Уийк през 2007-ма година я нареди сред най-щедрите дарители на Америка. Освен с благотворителна дейност г-жа Уайт се занимава с изследователска работа. Шелби, както повечето я наричат, е съпруга на един от най-известните инвеститори на Уолстрийт, Лион Леви, който след смъртта си, през 2003-та г. оставя състояние от над 1 млрд. долара. Престижното списание Форбс, описва Лион Леви като “гений в сферата на инвестициите”, който огромна част от богатството си е дарил, за развитието на археологическите изследвания и историята на Древния свят.

С г-жа Шелби Уайт от Ню Йорк за в-к “Труд”, разговря Симеон Гаспаров

- Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата посветена на “Изгубения свят на стара Европа?”

- Чрез тази изложба, се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на Древния свят, където след Древна Месопотамия, се преминаваше веднага към изучаването на Древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на Стара Европа, която е процъвтявала покрай земите на река Дунав, хилядолетия преди цивилизацията на Древна Гърция.

- Досега се смяташе, че в Древна Гърция се е зародила Европейска цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете, нещо доста интересно, че това, се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите?

-Да, така е. Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново, но в… Атина. И там, те ще трябва да дават обяснения, защо им отне 2000 години да развият цивилизацията на Сикладите (Cycladic civilization) или също така позната като Ранната Бронзова Ера,  която се смята, че се е зародила преди 3000 г в района на Егейско море (б.а.), когато на север от тях, вече знаем, че е съществувала тази прекрасна цивилизация. Така че моят въпрос към Гърция е: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?”

- Един от най-интересните предмети представен в изложбата е най-старото златно съкровище, намерено в България. Имахте ли проблеми по доставянето му в Ню Йорк?

- Притеснявахме се, защото, за да подготвим изложбата в Ню Йорк, трябваше да водим преговори с няколко различни държави, но всички хора, с които работехме в България, ни оказаха безценна помощ. Много сме благодарни на служителите от Националния исторически музей в България, на тяхната щедрост и съпричастност към идеята по организирането на изложбата.

- Какво знаете за България?

- Бях в България, преди около 3 години с моето семейство и там прекарах едно от най-прекрасните си изживявания.

 

- Влюбих се страната ви и в музеите ви. Очарована съм и от Националния исторически музей в София. Всички хора, с които се срещнахме в България, бяха много добронамерени и гостопиемни. Също така, ще я запомня с прекрасната природа. В югозападната част на България, открих, най-прекрасното място за разходка сред природата, на което някога съм била. От градовете, много ми хареса град Мелник. Така че, още от сега мога да ви кажа, че планирам скоро да се върна отново в България.

 

“В здравното осигуряване България да се учи от Европа, не от САЩ!”

“В здравното осигуряване, България да се учи от Европа, не от САЩ!”

В Америка няма да те оставят да умреш, ако нямаш пари за лечение

Проф. Константин Христов Целков е асоциран професор по онкология и патология към Юниверсити ъф Илиной ат Чикаго. Той е сред най-цитираните в света български изследователи в областта на рака. Над 45 години, проф. Целков се занимава с проблемите на рака. 22 години, той е работил в Онкологичния център в София, Дървеница.  3 години е бил стипендиант на Европейската агенция за ракови изследвания в Лион, Франция като e pаботил в Онкологичните лаборатории на Университета Фрайбург, Германия и в Немския раков център в Хайделберг. В САЩ идва преди 21 години като стипендиянт на Международната Агенция за борба с рака в Женева. 

С проф. Христов за в-к “Труд” от Чикаго разговаря Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=655885

- Проф. Христов, неотдавна в САЩ се направи здравна рефрома. В момента такава тече в България. Какви са особеностите на двете здравни системи?

- В България през последните години се правят доста опити, да се вкара здравното осигуряване в някакъв ред, като се използват два модела. Единият, държавна здравна каса и другият – частни осигурителни дружества. В САЩ няма държавна осигурителна каса, а само частни осигурителни дружества, които са различни за различните щати. В САЩ осигурителните дружества обикновенно работят на две нива. Първото ниво, изисква болният да отиде до личния си лекар или “джипито”, както е по известно у нас и той да го прати при съответният специалист.  Второто пък, позволява на пациента сам да си избере специалист за визитация, без да минава през “джипито”. Това изисква по-високо заплащане. Ако, пък болният, трябва да влезе в болница, той пребивава около 1 месец там, cлед което се изважда и се вкарва в специален “хоспис”, където минава на друг режим на здравно осигуряване и обслужване. Еднаквото между здравните системи на САЩ и България е че и в двете страни има много хора, които нямат здравни осигуровки и разноските по тяхното лечение се покриват от тези, които си плащат здравните осигуровки. И в двете страни “Бърза помощ” се използва за лечение на неосигурените болни, което довежда до напрежение в цялата здравна система. И в САЩ и у нас, правителствата на Обама и Бойко Борисов, правят върховни усилия да създадат ред и да подобрят здравното осигуряване на населението. Но за разлика от щатите, които са богата страна и могат да си позволят, постепенно провеждане на здравната реформа, в България парите не достигат и правителството е изправено до стената, болници се затварят и лекарите плашат със стачка. Колко време ще продължи това безпаричие е трудно да се каже. Искам да добавя, че в България, според мен, трябва да се ограничат до минимум в използването на частните осигурителни дружества, както е в САЩ и да се въведе единна система за осигуряване на населението, която система да бъде или държавна или поне да бъде контролирана от държавата. Много по-лесно е да се контролира една-единствена осигурителна служба или агенция, отколкото да се контролират десет такива.

- Това означава ли, че вашият съвет към българските управници е да внимават, да не вкарат здравеопазването ни в т.нар. “американски модел”?

- Това означава, че в България, не трябва да търсят моделът, който е в щатите, а да се търси този, който го има в почти всички европейски страни, където има една осигурителна каса, която обслужва всички и не разграничава хората на   безработни, или с по-ниски и с по-високи доходи. Частните дружества трудно могат да бъдат контролирани от държавата, а така също и как изразходват и инвестират парите на тези, които си плащат здравните осигуровки. Проблемите, които съществуват в САЩ и до голяма степен в България, са в това, че здравните каси, не изплащат онова, което изискват болниците. Така се получава голяма разлика между услугите направени от болниците и здравните каси.

- Вярно ли е твърдението, че ако нямаш пари, ще те оставят да умреш в САЩ?

- Не, не е вярно. В щатите има над 40 млн. не осигурени жители и сигурно още над 20 млн. частично осигурени. По закон, всеки, независимо дали има или няма застраховка, може да отиде в “Бърза помощ”, където не може да му бъде отказана медицинска помощ и лечение. И това се използва поголовно от хората тук, сред които има много имигранти и такива, които не си плащат осигуровките. Дори и леко болни, те отиват в “Бърза помощ”, където ги преглеждат и им предписват лекарства.

Следващите 100 години

Следващите 100 години – The Next 100 Years: Interview with Prof. George Friedman

“Русия ще се опита да дестабилизира България”

“Кризата хвърля сянка върху илюзиите за европейското единство”

С авторът на бестселъра “Следващите 100 години – Прогнозa за 21-вия век”, проф. Джордж Фрийдмън за вестник “Труд” разговаря Симеон Гаспаров (разширена версия на интервюто)

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=47760

 

***

Проф. Джордж Фрийдмън е президент и основател на американската компанията за междунаридни геополитически и стратегически прогнози СТРАТФОР (STRATFOR). Над 20 години, той е работил като консултант към висшият команден състав на военните сили на Съединените щати. Проф. Фрийдмън е бил също така преподавател към Военният колеж към армията на САЩ (U.S. Army War College), Университетът за  Национална Отбрана (National Defense University) и корпорацията за национална сигурност и защита РАНД  (RAND Corporation on security and national defense).  През 1994-та година, проф. Фрийдмън  основава Център за Геополитически науки към щатският университет в Луизиана, където започва да интегрира в своите изследвания комбинация от икономически, политически и военни прогнози. Проф. Фрийдмън е автор на няколко книги свързани с политически прогнози и анализи, като последната му книга “Следващите 100 години – Прогнозa за 21-вия век”, която излезе неотдавна в САЩ и която е най-провокативният от всичките му трудове до сега, в момента  е сред абсолютните бестселъри на книжният пазар в страната.

Ефектът, който  книгата на проф. Фрийдмън предизвика в САЩ най-добре бе отразен от журналистът от Ню Йорк Обзървър,  Джонатан Лию, който написа по повод нейното издаване, че “всичките тези “спекулации” в книгата “Следващите 100 години” биха били едно много приятно и забавно четиво, ако сред читателската аудитория на проф. Фрийдмън нямаше толкова много влиятелни хора”.

***

“През 2050, Япония ще избере Денят на Благодарността, за да нападне  военни обекти на САЩ. Въпреки това нова световна война през настоящото столетие  няма да има, но ще има повече войни отколкото през миналият век. Русия ще търси реванш за изгубените си позиции от студената война. Осама Бин Ладен ще е далечен спомен, а Китай ще се превърне  в  “хартиен тигър”.  Турция ще подкрепи Япония в сблъсъкът й със САЩ. 50 000 ще загинат в тази война, но накрая Америка, заедно с новата европейска супер сила Полша, ще ги накара да съжаляват за необмислените си постъпки. И през 21- вия век, също както и през изминалият 20-ти, в света ще има една супер сила и това ще са Съединените щати. В края на следващият век, Русия ще е пред колапс, а Америка във война с Мексико, заради югозападните райони на щатите, които ще са гъсто населени с мексикански имигранти. Как обаче ще се разреши този конфликт, ще стане ясно през 22-то столетие.”

Извадки от бестелъра  “Следващите 100 години”.

- Доктор Фрийдмън, как ще се развият световните събития през 21-вия век и кои ще бъдат победителите и губещите в него?

- Нека да започнем първо с това, че всеки век се развива по определени цикли или стадии. Стадият, в който се намираме сега е този, в който Русия възвръща своята мощ и това неизбежно ще разклати европейският континет.  Ще има сериозна конфронтация, не война, но накрая, Русия няма да има нито икономическата, нито демографската сила да оцелее в този конфликт. Така че мисля, че в следващите стадии, ще има не само фрагментиране на райони от бившият Съветски съюз, но и разпадане на руската федерация. Има много сили вътре в Русия, които създават напрежение и мисля, че това ще доведе до колапс. Китай също е традиционно разпокъсана страна, така че мисля, че ще видим през 2020-2030-та година огромни райони от Евразия дълбоко разделени. Новите сили, които ще определят развитието на идното столетие, ще се развивият в периферията на Евразия.

- Кои ще бъдат тези сили?

- Виждам три сили. Първата ще е Япония, която вече е втората най-развита икономика в света, втората ще е Турция, която в момента има 17-та най-развита икономика в света и третата ще е Полша, която в следващите 20 години ще навлезе в конфронтация с Русия и която ще има специални взаимоотношения със САЩ, заради което тя ще се превърне в лидер на Източно европейския блок, което пък ще  предизвика сблъсък с Русия.

- На стр. 116 във вашата книга пишете че “Русия ще се опита да дестабилизира България”. Бихте ли ни обяснили какво по-точно очаквате да се случи и изобщо каква ще бъде съдбата на България и на Балканският полуостров през близките 100 години?

- Значи, нека да се върнем отново към стадият на развитие, в който се намираме сега и който е свързан с нарастването на руската мощ. Страни като България и Словакия ще бъдат нещо като буферна зона между Русия и Западна Европа. Съединените щати ще бъдат крайно заинтересовани да поддържат приятелски отношения с тези страни, включително и с България. Можем да очакваме да се роди алианс между Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и България, който да прерастне в коалиция. Руснаците, разбира се,  ще се опитат да го дестабилизират, защото в тези страни има много силни про-руски и анти-руски фракции на влияние и руснаците ще използват политически и други средства да дестабилизират страните, които ще се опитат да се придвижат към по-близък съюз със Съединените щати. Ако погледнете Украйна, ще видите пример за моделът на дестабилизация, за който говоря. Грузия, не я давам за пример, защото Русия не се опита да я дестабилизира, а направо я атакува. В ситуацията с Украйна, най-добре се вижда, как Русия реагира срещу държава, която се приема като формален поддръжник на САЩ и НАТО, а именно, като настройва про-руските и про-американските фракции,  вътре в страната едни срещу други.

- Очаквате ли да има нова Балканска война и каква ще бъде ролята на България в нея?

- Първо, кажете ми кога не е имало “Балканска война”? Ами, че то историята и войните на Балканите, ходят хванати ръка за ръка. Ще има обаче, две фази на развитие на Балканите – първата ще е Източно-Западна фаза. При нея руснаците, ще се опитат да задържат колкото се може по-дълго близките си връзки със сърбите, за да могат да имат достъп до страни които са в периферията, като Румъния, за да могат да дестабилизират района. Това е в краткосрочен план. В дългосрочен план, както ви казах преди малко, ще има нарастване на мощта на Турция. Традиционно, Турция винаги е играла главна роля на Балканите. И дори в момента сме свидетели на засилен търговски интерес на Турция към Балканите. С времето, когато Турция узрее достатъчно, за да стане международна сила, тя неминуемо ще бъде въвлечена в делата на страните от Балканите. Очевидно, едновременно с това, американските и полските сили, ще имат интерес да блокират турското присъствие на Балканите. Така че, това ще породи втората фаза на развите на района, която ще характеризира конфликт на интереси по оста Север-Юг. Но Балканите определено ще бъдат в центъра на тези световни стадии на развитие. По отношение обаче на България, смятам, че събитията около нея ще са не толкова свързани с въпросът за Балканите, колкото въпросът засягащ развитието на районите около Черно Море. Така че, въпросът който ще е засяга България ще е свързан  със статута на Черно Море. Знаеме, че през времето на Студената война, то бе превърнато в съветско езеро. В момента Черно море е по-скоро неутрално и не е под доминацията на нито една сила. Но когато Русия тръгне към упадък, а Турция към разцвет, тя ще се превърне в естествената черноморска сила. Погледнато от българска гледна точка, въпросът ще е, кой ще контролира Черно Море и търговските пътища минаващи през Босфора, защото това ще засегне най-дълбоко България, повечето от която и да е сила.

Джордж Линч: “Рок звездата е някой, който говори за себе си. Аз не съм рок звезда!”

“Рокът имаше шанс да спаси светът през 60-те години”

С китаристът на легендарните рок групи “Линч Моб” и “Докен”, Джордж Линч разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

(Интервюто с музиканта е правено през октомври 2010 г., малко преди първият му концерт у нас, който бе организиран от Георги Витанов – Геша, собственик на Рок Бар Фенс, София)

- Г-н Линч, за първи път ще свирите в България с групата си “Линч Моб” (на 2 ноември в R.B.F. клуб в София), какво знаете за страната ни?

- Знам, че е на място, където исторически е имало много конфликти между изтока и запада. Тя е била бариера, която е спирала исляма през вековете и на мен това много ми е интересно. За съжаление, когато изнасяме концерти, ние нямаме много време да опознаем местата, които посещаваме, защото повечето от времето си прекарваме по хотели, концертни зали и летища, което е много неприятно. Хората често ми казват, о, колко е хубаво, че пътуваш по-света, но това не е точно така, за съжаление.

- Вие сте един от най-известните съвременни рок музиканти, как виждате бъдещото развитие на тази музика?

- Mузиката е отражение на културата. От края на 60-те и началото на 70-те години тя имаше за цел да изрази нещата, които трябваше да бъдат изразени културно и политически, но това го няма вече, за мое голямо съжаление. Не мисля, че това ще стане, но бих искал, рок музиката, както и останалата музика, да се върне към обслужване на интересите, желанията и убежденията на хората, които я слушат и създават.