Из Великите Езера на Америка

Из Великите Езера на Америка

(по суша и вода)

 Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1095598

Един от районите на Северна Америка, за който почти всички знаем,  но като че ли много малко познаваме е регионът на Великите езера. Тези водни площи от пет свързани помежду си езера, са най-голямата група от сладководни води на земята. Общата им площ е 244 100 кв. км или почти 2 пъти по-големи от територията на България. Най-голямото от тях е езерото Съпириър. То е и най-дълбокото – 406 м. Най-малкото пък е Ири. Останалите езера са Хюрън и Онтарио.  Но най-близкото, до сърцата на нас българите, от всичките пет Велики езера е езерото Мичиган, върху чийто брегове е разположен Чикаго и край което се намира близо сто хилядната ни имигрантска колония.
Великите езера и районите край тях, може би най-точно отразяват това което  Америка е била и което е днес. От една страна величествените, необятни гори, все още пълни с всякакви видове дивеч, кристални води, реки гъмжащи с риба, пясъчни плажове с червеникави скали обрасли с гигантски борове по тях, разположени на север, край езерните брегове на щатите Уисконскин, Мичиган и Минесота, създават представата за един приказен свят, останал недокоснат от времето на индианските легенди и митове.

Ниагарските водопади – където ехото от сътворението живее

Ниагарските водопади -където ехото от сътворението живее

Над 12 милиона души на година идват да се преклонят пред красотата на падащата водна стихия

Симеон Гаспаров

1. ЛЕГЕНДАТА

‘Гърмът научил хората да опознаят света, небето, земята, слънцето, растенията, животните. Научил ги как да говорят с тях, как да ги разбират като свои родни братя. Но за разлика от растенията, звездите, небето и животните, човекът скоро забравил това което гърмът го е научил и започнал да мисли само за себе си. Човекът станал егоист, зъл, невярващ. Земята, звездите, растенията, животните се опитали да говорят с него, но човекът вече не чувал.
Обиден на човека Гърмът напуснал земята и се качил на небето. Тук останало само неговото ехо, което да напомня на човека за времето когато Гърмът го научил да разговаря и да разбира растенията, животните, земята, звездите, небето като свои родни братя. Да му напомня за времето, когато човекът бил едно цяло със света. Гърмът оставил своето ехо над водопадът на Ниагара. И след това повече никой никога не го видял.`

(Древна индианска легенда на племето Ирокуа населявало земите около Ниагара)

Ниагарските водопади са разположени в крайната северозападна част на щата Ню Йорк в Северна Америка и южната част на провинция Онтарио, Канада. Те са нещо като живо, оцеляло във времето митологично божество, което лежи скрито във формата на спокойно течаща река. Река, която неусетно се разстила на около над 1 км ширина и изведнъж се трансформира в една могъща бясно ревяща водна стихия. В една дива изпусната от контрол вакханлия от грохот, тътен и ревяща пенлива вода, коята се сгромолясва от над 56 метра високи скали и която расмазва всичко под себе си с над 2 500 тона сила.
И докато едната част от водното тяло на това митологично същество още пада от скалата с вихрен тътен, другата му част вече се е надигнала във въздуха във формата на бяла гъста паяжина от кристални капчици, висока колкото една 20 етажна сграда, през чието прозрачно тяло прозира пъстроцветна плътна дъга подпряла с рамо безкрайната синева.
Когато застане пред водопадите на Ниагара, човек изпитва едно особено чувство на вълнение пред могъществото на водата изливаща се пред него, но и едно чувство на страхопочитание. Страхопочитание, което кара човекът никога да не забравя колко малък, колко преходен, колко незначителен и колко зависим е той от природата. Но и колко малко и се е отблагодарил, а и колко безкрайно много е взел той от нея.
Във водопадите на Ниагара оживяват приказното, митът, реалността, магията, но и тъгата по споменът за времето, когато човекът все още е могъл да разговаря и да разбира растенията, животните, звездите като своите родни братя. Когато човекът все още е живял в хармония със света, който му е бил завещал някога Гърмът, там край водопадите на Ниагара.