Половин век по пътя
Книгата на Америка – “По пътя” на Джак Керуак навърши 50 години.
В САЩ определиха септември месец 2007-ма, за чевствуване на книгата, която преобрази Америка и света
Симеон Гаспаров
slgasparov@comcast.net
«…Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джърси небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватната твърд, протегнала се чак до Западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва и всички мечтаещи хора в безкрайната шир…и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ…, че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея, тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама абсолютно никой не ще знае какво друго те очаква освен безднадеждните дрипи на старостта…» ( Из книгата «По пътя» – превод Рада Шарланджиева, изд. Народна култура – София-1981г.)
С тези редове, звучащи като последните акорди от тревожна джаз – елегия изплакани, сякаш като ехо, идващо от гърлото на тромпета на Майлс Дайвис, завършва книгата «По пътя» на Джак Керуак. Или книгата, която наричат «библията» на вечно младите и сърдити бунтари, останали верни и неомърсени от конформизма на живота. Книгата от която започна новата ера, която промени не само Америка, но и света. Започна онова, което роди музиканти и поети като Боб Дилън, Джим Морисън, рок фестивалът в Уудсток, Пражката пролет в Източна Европа. Започва онова, което роди бунтът срещу примирението, срещу догмите, срещу лицемерието в нас самите и в живота около нас. Бунтът, срещу страхът да бъдеш ти, да бъдеш свободен, да бъдеш част, макар и малка, но неразделна от този неописуемо красив и луд до безнадеждност свят, търколил се край нашия болезнен, изпълнен с болки и страхове житейски път.
Историята в книгата на Джак Керуак, «По пътя» е следната – двама приятели, пияници, откачени по дивите партита, жените и джаза – Сал Парадйз от Ню Йорк и Дийн Мориарти от Денвър, Колорадо тръгват из Америка на автостоп.
Сал Парадайз е неуспяващ, безпаричен писател, а приятелят му Дийн, току що е излязъл от затвора, живеещ безцелно на ръба и на гърба на приятелите и жените край него. Сал Парадйз е Джак Керуак, а Дийн Мориарти, другият легендарен битник – Нийл Касиди.
Те, двамата тръгват по пътищата на Америка, не за да търсят смисъл на живота си. Не да търсят вдъхновение. Не да търсят трепетно изживяване, не да търсят предизвикателства, които да преодоляват, за да се докажат. Не за да търсят работа, успех, просперитет. Не за да търсят мечтата, голямата, великата Американска мечта, а да търсят …Бог.
Да, Бог! (Самият автор на книгата Джак Керуак, го пише и го повтаря това не еднократно в своите интервюта!).
И го намират! Намират го сред бордеите и джаз баровете разпръснати по пътищата на Америка. Бордеи и барове, претъпкани с пияници, несретници, писатели, поети, педерасти, проститутки, наркодилъри, утрепки, от всякакъв вид, изпаднали зад борда хора. Но хора, които също като тях, се събират, разделят се, напиват се, слушат до подлуда джаз из клубовете на Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго, преспиват където и с когото сварят, карат безумно бързо, олющени, взети под наем коли, лъжат, гледат да откраднат или да изкопчат от всекиго по нещо, колокото да преживеят до другата нощ, до другия запой, до другото парти в непознатия град, при поредното непознато момиче и след това да се предвижат няколко мили напред…Напред, напред по пътя, който като някакво божество ги е обсебил и не им дава нито секунда покой. И единствената истинска радост, която изпитват от живота е когато са някъде там, по пътя където душите им се сливат с необятните пространства от небеса, звезди, прерии, планини, реки и магистрали на Америка.
…И нищо, нищо друго…
Това е книгага на Джак Керуак «По пътя». Книгата на битническия Омир на Америка, който сътвори безсмъртната американска Одисея – «По пътя». Одисеята на страдащите, на неразбраните, на вечно жадните за живот, изгарящи от страст несретници, доброволно оставили се да ги завлече течението на мътните, безмилостни води на живота.
«По пътя» е една книга изпълнена с подмолна и безкрайна скръб. Скръб, която ни води по пътя, който ни отдалечава, по пътя който не ни събира, а разделя, по пътя, който ни влиза в душите и ни завладява, след което ни оставя и ни прави да полудеем. Да полудеем от живот.
Тази книга е една романтична балада на скръбта, на тревогата от намереното, но и на изгубеното в живота, в приятелството, в любовта.
Другото, което прави «По пътя» – класика, която се изучава в колежите и университетите на Америка, е че превъплъщава едни от най-неповторимите, живописни описания на природата на Америка.
Няма друг американски писател, да е обрисувал Америка с по сурово и на пръв поглед несъвършено изящество както Джек Керуак го прави в своята книга.
Това най-общо е книгата «По-пътя».
Но за да разберете, все пак, посланието в книгата на Джак Керуак, не ви трябва да я четете. Неговото послание само ще ви намери и ще ви намери тогава, когато някоя слънчева сутрин се събудите и почувствате онова странно, игриво, гъделичкащо душата ви радостно чувство, което ви кара хей така, да тръгнете нанякъде без посока и цел.
Ето ви един съвет- запалете колата и подкарайте на югозапад от Чикаго по магистрала № 88 към Диксън Илиной, родното място на Роналд Рейгън.
Подминете го и продължете, надолу по магистралата към Давенпорт, Айова. Пресечете могъщите води на Мисисипи, които както пише в книгата си Джак Керуак «миришат на сурово, като суровото тяло на Америка, което водите на реката всеки ден измиват и почистват» и тръгнете към Де Мойн, Айова.
Преминете през къдрокосите, пухкави, сочни черевенобузи хълмове на слънчева Айова и се спуснете още по надолу към Омаха, Небраска.
Прекосете широките пясъчни брегове на пенливата река Мисури и през Небраска продължите на запад, продължете след Линкълн, Небраска и още, и още, и още по-назапад, към Денвър, Колорадо и от там през Скалистите Планини, достигнете до щастливата и лъчезарна земя на Калифорния.
И когато уморени, от дългото каране, но все още радостни от този шеметен бяг из магистралите на Америка, отбийте от главния път, поспрете за миг и се огледайте. Огледайте се и вижте, душата на Америка и се ослушайте! Ослушайте се, за да чуете шепота от магическото заклинание, с което пътя ви благославия.
Тогава, затворете очите си и ще усетите в сърцето си духът на Джак Кероуак. Духът, който неусетно ви е омагьосал и ви е оставил да се насладите на света, на природата, на красотата, с която Бог, който той толкова упорито търсеше ни е дарил.
Защото докато Джак Керуак търсеше Бог, той всъщност намери душата на Америка. Не душата на Америка на милионерите, на банкерите, на звездите, на баровците, на успелите, а на обикновенните хора, на мечтателите, на авантюристите, които като нас имигрантите напуснаха домовете си и тръгнаха по безкрайните пътища на света.
READING JACK KEROUAC
(in Bulgarian)
The scrawny sun
in the crisp tenderness of
telegraph wires has tripped
while
chasing its newborn
inspiration
and remained there,
hanging as a shining ball,
until the end of Indian summer.
After the first rain of October quietly
Rolled back
on our last,
dusty,
southern,
lost
highway…
One homeless dream
barked with happiness
when it saw
it.
Simeon Gasparov – 1983-1988 – Sofia, Bulgaria
