Archive for May, 2011

May 29, 2011

Ниагарските водопади – където ехото от сътворението живее


Ниагарските водопади -където ехото от сътворението живее

Над 12 милиона души на година идват да се преклонят пред красотата на падащата водна стихия

Симеон Гаспаров

1. ЛЕГЕНДАТА

“Гърмът научил хората да опознаят света, небето, земята, слънцето, растенията, животните. Научил ги как да говорят с тях, как да ги разбират като свои родни братя. Но за разлика от растенията, звездите, небето и животните, човекът скоро забравил това което гърмът го е научил и започнал да мисли само за себе си. Човекът станал егоист, зъл, невярващ. Земята, звездите, растенията, животните се опитали да говорят с него, но човекът вече не чувал.
Обиден на човека Гърмът напуснал земята и се качил на небето. Тук останало само неговото ехо, което да напомня на човека за времето когато Гърмът го научил да разговаря и да разбира растенията, животните, земята, звездите, небето като свои родни братя. Да му напомня за времето, когато човекът бил едно цяло със света. Гърмът оставил своето ехо над водопадът на Ниагара. И след това повече никой никога не го видял.”

(Древна индианска легенда на племето Ирокуа населявало земите около Ниагара)

Ниагарските водопади са разположени в крайната северозападна част на щата Ню Йорк в Северна Америка и южната част на провинция Онтарио, Канада. Те са нещо като живо, оцеляло във времето митологично божество, което лежи скрито във формата на спокойно течаща река. Река, която неусетно се разстила на около над 1 км ширина и изведнъж се трансформира в една могъща бясно ревяща водна стихия. В една дива изпусната от контрол вакханлия от грохот, тътен и ревяща пенлива вода, коята се сгромолясва от над 56 метра високи скали и която расмазва всичко под себе си с над 2 500 тона сила.
И докато едната част от водното тяло на това митологично същество още пада от скалата с вихрен тътен, другата му част вече се е надигнала във въздуха във формата на бяла гъста паяжина от кристални капчици, висока колкото една 20 етажна сграда, през чието прозрачно тяло прозира пъстроцветна плътна дъга подпряла с рамо безкрайната синева.
Когато застане пред водопадите на Ниагара, човек изпитва едно особено чувство на вълнение пред могъществото на водата изливаща се пред него, но и едно чувство на страхопочитание. Страхопочитание, което кара човекът никога да не забравя колко малък, колко преходен, колко незначителен и колко зависим е той от природата. Но и колко малко и се е отблагодарил, а и колко безкрайно много е взел той от нея.
Във водопадите на Ниагара оживяват приказното, митът, реалността, магията, но и тъгата по споменът за времето, когато човекът все още е могъл да разговаря и да разбира растенията, животните, звездите като своите родни братя. Когато човекът все още е живял в хармония със света, който му е бил завещал някога Гърмът, там край водопадите на Ниагара.

read more »