Archive for June, 2011

June 30, 2011

Родена от революцията на 4 юли 1776-та година

“Американското “кредо” има пет основни и фундаментални компонента: 1. Свобода, 2. Равен шанс на всички, 3. Индивидуализъм, 4. Популизъм, 5. Свободна търговия.” 

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Ню Йорk 1930 г. Сиво ноемврийско утро, стегнало в безмилостна прегръдка бетонния град се спуска над океанските вълни, разбиващи се в заледения кей на Хъдсъновия залив. Спуска се над небостъргачите, крепящи върху стъклените си рамене тъмното оловно небе, над пушещите уморено комини от тухлените фабрики, над кацналите, една върху друга задъхващи се за малко повече дневна светлина, паянтови жилищни кооперации, над задръстените с хора и автомобили, вечно бързащи да надбягат времето улици.

read more »

Advertisements
June 22, 2011

Джордж Линч: “Рок звездата е някой, който говори за себе си. Аз не съм рок звезда!”

“Рокът имаше шанс да спаси светът през 60-те години”

С китаристът на легендарните рок групи “Линч Моб” и “Докен”, Джордж Линч разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

(Интервюто с музиканта е правено през октомври 2010 г., малко преди първият му концерт у нас, който бе организиран от Георги Витанов – Геша, собственик на Рок Бар Фенс, София)

– Г-н Линч, за първи път ще свирите в България с групата си “Линч Моб” (на 2 ноември в R.B.F. клуб в София), какво знаете за страната ни?

– Знам, че е на място, където исторически е имало много конфликти между изтока и запада. Тя е била бариера, която е спирала исляма през вековете и на мен това много ми е интересно. За съжаление, когато изнасяме концерти, ние нямаме много време да опознаем местата, които посещаваме, защото повечето от времето си прекарваме по хотели, концертни зали и летища, което е много неприятно. Хората често ми казват, о, колко е хубаво, че пътуваш по-света, но това не е точно така, за съжаление.

– Вие сте един от най-известните съвременни рок музиканти, как виждате бъдещото развитие на тази музика?

– Mузиката е отражение на културата. От края на 60-те и началото на 70-те години тя имаше за цел да изрази нещата, които трябваше да бъдат изразени културно и политически, но това го няма вече, за мое голямо съжаление. Не мисля, че това ще стане, но бих искал, рок музиката, както и останалата музика, да се върне към обслужване на интересите, желанията и убежденията на хората, които я слушат и създават.

read more »

June 22, 2011

Поетът на Америка Чарлз Симич*: “Днес поезия се чете, повече от всякога!”

Поетът на Америка Чарлз Симич*: “Днес поезия се чете, повече от всякога!”

“В Америка преоткрихме красотата на войната”

“На Балканите, всеки помни какво другите са му причинили, но никой не помни, какво той е пречинил на другите!”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Американският поет и  носител на наградата Пулицър за поезия, Чарлз Симич (на английски е познат като Чарлз Симик б.а.)  е роден  в Белград на 9 май 1938-ма година. През 1953-та година се премества със семейството си в Америка. Първите няколко години в имиграция живее в Чикаго. До своята 15 годишна възраст, Чарлз Симич не е говорел английски език. За своя уникален принос в развитиенто на съвременната  американска и световна поезия, Академията на Американските поети връчи  на   г-н Симич, наградата за за най-добър поет на Америка – “Уолъс Стивънс” за 2007-ма година и чек  от  $100,000. 
Чарлз Симич е преводач и  редактор в  едно от най-престижните списания за поезия – “Перис Ревю”. Той  също е  професор  по литература в университетът в  Ню Хемпшир. Г-н Симич, има  офис в Библиотеката на Конгреса на САЩ.  Издал е 18 книги с поезия.
Поезията на Чарлз Симич е една вдъхновяваща  смесица от джаз, блус, документалистика, образност  и философска дълбина, която оттеква,  като  балада, носеща  неподправено усещане за тъга, лек хумор и свежа, ненатрапваща се  пейзажност.
С Чарлз  Симич, се срещнахме в градската библиотека на Чикаго през пролетта на 2008 г. Около стотина души  се бяха събрали тогава да почетат събитието. След раздаването на автографи и непринуден приятелски разговор с почитатели,Чарлз Симич започна да чете  части от  творбите си.
Около половин час по-късно, неочаквано, сред затаилата дъх публика, потопила се в лириката на Симич,  в залата се появи  парцалив бездомник.
  Настъпи  лека суматоха. Хора от задните редове почнаха да се въртят по столовете си  нервно. Чу се  шепот и неодобрителни въздишки. И докато другите гледаха  изпод вежди одърпания скитник, а Симич четеше с равен глас поезията си, без изобщо да разбере какво става в залата, просякът бавно  се огледа, после  кротко седна на празното място от края на най-близкия до него ред и замечтано се  заслуша в думите  леещи се от тонколоните на стената.
Когато останахме насаме със Симич, малко преди да започна интервюто с него за в-к “Труд” му разказах  за случилото се в залата. Честно казано, очкавах с него  да се впуснеме в тълкуване на образа на бедния скитник, появил се така неочаквано  като нещо възвишено, метафизично. Като нещо извънземно, поетично, което се надсмива на еднообразието и посредствеността на ежедневието ни, но вместо това, той само махна с ръка и добави:  “Не се учудвай ако видиш бездомници из библиотеките. Те много обичат много да стоят в тях, особено през зимата, защото им е …топло, а и никой не ги закача!”

***

– Г-н Симич, с какво ще запомните Балканите?

– Роден съм в сърцето на Белград, но спомените ми винаги ще бъдат свързани с войната. И сега, когато се връщам назад в миналото, първото, нещо, което изниква в съзнанието ми е как четири етажната сграда, която беше срещу нашата къща се срина ударена от бомба. По това време всички ни бомбардираха от едната страна германиците, от другата Съюзниците, които прелитаха над Белград, за да взривяват нефтените рафинерии на Румъния, които снабдяваха немската армия. Много се стреляше по това време. Спомням си че никой не знаеше от къде ще го застигне куршумът. Цареше анархия. Четници, партизани, “Йотивчевци”, “Невичевци” и всякакви подобни формирования кръстосваха из Югославия и улиците на Белград. През 1944-та година руснаците влезнаха през Румъния в Белград, смениха правителството и продължиха за Унгария. При нас избухна гражданска война.  Белград приличаше на кланица.  Половината част от града все още беше окупирана от немците, които не се предаваха и воюваха ожесточено. Комунистите, пък взеха власта, одържавиха имотите на по-богатите и започнаха да екзекутират противниците на режима в другата част на града. Спомням си също, че бяхме бедни и нямаше какво да ядем. Всеки път, като питахме майка, има ли нещо за ядене, тя започваше да плаче.

read more »

June 21, 2011

“Книгата на Джек Керуак “По пътя” е култ към свободата!”

“Книгата на Джек Керуак “По пътя” е култ към свободата!”

“Пред Обама има много труден път за вървене!”

Американският писател и професор по американска литература от университета в Тулуз, Франнция, Джон Лонг е роден в Чикаго, през 1942 г. Проф. Лонг е завършил Сорбоната и е признат като един от най-добрите изследователи на битническата култура и движение в САЩ.
Той е автор на книгата “Наркотиците и битниците”, която бе представена неотдавна в Чикаго – (John Long “Drugs and the Beats”). От 37 години, живее със съпругата си във Франция.
По време на интервюто проф. Лонг, сподели, че през 70-те години, на миналия век, когато се е скитал по света е посетил и България. Според него, “българите са едни от най-топлите и сърдечни хора”, които някога е срещал.

С проф. Лонг, разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

– Г-н Лонг, как би изглеждала съвременна Америка, без битниците и бийт културата?

– Мисля, че изобщо нямаше да бъде същата. Бийт поколението оказа голямо въздействие върху американската култура, защото то се появи във времето на културната стагнация, настъпила през 50-те години, когато нищо не се случваше в страната. Битниците донесоха онази глътка свеж въздух, която накара младите хора, да се разбунтуват. Да се противопоставят на културата, на ценностите, които техните родители следваха. Вярно, че бунтът на битниците, бе със сравнително малък размер, но това, в което той прерасна, през 60-те години – “хипи” движението, беше нещо наистина гигантско. “Хипитата”, бяха тези, които спряха войната във Виетнам и накараха стотици хиляди млади хора да излезнат на улиците и тръгнат на протестни походи към Вашингтон.

– Но защо днес, когато Америка отново е въвлечена, не в една, а две войни, няма такива мащабни протестни движения сред младите хора?

– Предполагам, че американците отново са станали прекалено самодоволни. Когато започна войната в Ирак, светът бе против нея, но повечето от американците я подкрепиха. Вярно, днес разбират че са сгрешили, но за съжаление, вече е твърде късно.

– От 37 години живеете във Франция, как бихте сравнили Европа с Америка?

– Америка има много проблеми, които те първа ще стават още по-големи. Една от причините, аз да имигрирам от Америка и да предпочета да живея в Европа е социалната система. Когато се преместихме със съпругата ми от САЩ във Франция, през 1972-ра г., страната се управляваше от консерваторите, но за нас, тя си бе социалистическа. Трите ни деца се родиха там и никога, не ни се е налагало да се притесняваме, за да мислим как да си платим за доктор, образованието или отглеждането на децата си. Не вярвам, подобно нещо да се случи в Америка, защото самите американци, тотално отричат този обществен модел. Вижте, само какви битки се водят в момента в страната, за да няма достъпно и безплатно за всички здравно осигуряване.

read more »