“Книгата на Джек Керуак “По пътя” е култ към свободата!”

“Книгата на Джек Керуак “По пътя” е култ към свободата!”

“Пред Обама има много труден път за вървене!”

Американският писател и професор по американска литература от университета в Тулуз, Франнция, Джон Лонг е роден в Чикаго, през 1942 г. Проф. Лонг е завършил Сорбоната и е признат като един от най-добрите изследователи на битническата култура и движение в САЩ.
Той е автор на книгата “Наркотиците и битниците”, която бе представена неотдавна в Чикаго – (John Long “Drugs and the Beats”). От 37 години, живее със съпругата си във Франция.
По време на интервюто проф. Лонг, сподели, че през 70-те години, на миналия век, когато се е скитал по света е посетил и България. Според него, “българите са едни от най-топлите и сърдечни хора”, които някога е срещал.

С проф. Лонг, разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

– Г-н Лонг, как би изглеждала съвременна Америка, без битниците и бийт културата?

– Мисля, че изобщо нямаше да бъде същата. Бийт поколението оказа голямо въздействие върху американската култура, защото то се появи във времето на културната стагнация, настъпила през 50-те години, когато нищо не се случваше в страната. Битниците донесоха онази глътка свеж въздух, която накара младите хора, да се разбунтуват. Да се противопоставят на културата, на ценностите, които техните родители следваха. Вярно, че бунтът на битниците, бе със сравнително малък размер, но това, в което той прерасна, през 60-те години – “хипи” движението, беше нещо наистина гигантско. “Хипитата”, бяха тези, които спряха войната във Виетнам и накараха стотици хиляди млади хора да излезнат на улиците и тръгнат на протестни походи към Вашингтон.

– Но защо днес, когато Америка отново е въвлечена, не в една, а две войни, няма такива мащабни протестни движения сред младите хора?

– Предполагам, че американците отново са станали прекалено самодоволни. Когато започна войната в Ирак, светът бе против нея, но повечето от американците я подкрепиха. Вярно, днес разбират че са сгрешили, но за съжаление, вече е твърде късно.

– От 37 години живеете във Франция, как бихте сравнили Европа с Америка?

– Америка има много проблеми, които те първа ще стават още по-големи. Една от причините, аз да имигрирам от Америка и да предпочета да живея в Европа е социалната система. Когато се преместихме със съпругата ми от САЩ във Франция, през 1972-ра г., страната се управляваше от консерваторите, но за нас, тя си бе социалистическа. Трите ни деца се родиха там и никога, не ни се е налагало да се притесняваме, за да мислим как да си платим за доктор, образованието или отглеждането на децата си. Не вярвам, подобно нещо да се случи в Америка, защото самите американци, тотално отричат този обществен модел. Вижте, само какви битки се водят в момента в страната, за да няма достъпно и безплатно за всички здравно осигуряване.

– Какво накара Америка, която толкова години е била, като лъч на надеждата за прогресивно мислещите хора по целия свят, така да се преобрази и да се превърне в толкова радикална и консервативна страна?

– Моето мнение, е че цялото това преобразяване на Америка, дойде от консуматизмът. Размерът на консуматорството в страната, достигна такива огромни размери, че всичко друго отиде на заден план. Обществото също стана твърде мобилно, хората не се застояват на едно място. 25 % от населението на Америка се мести от една къща, в друга, всяка година. Всеки гледа колко ти е голяма къщата. А те стават все по-големи. На този тип къщи аз им казвам “Мак палати”, като огромните бъргери на Мак Доналдс.

– Все пак, избирането на Обама, не е ли признак за промяна?

– Добър знак е, но той не е достатъчен. Обама не може да промени всичко сам, защото срещу него опозицията е много силна. За да успеят промените, с които се е заел, той трябва да спечели хората на Америка. Но аз не съм оптимист, че това може да се случи, така лесно. Пред Обама има дълъг и много труден път за вървене. Американците трябва да порастнат. Преди Роналд Рейгън да стане президент, богатите в САЩ плащаха 75% данъци. Което е нещо, подобно на това което плащат в момента в Швеция, например. Сега те плащат 35% и се оплакват, че и това им е много. И какъв е резултатът от намаляването на техните данъци? Пътищата, мостовете, инфраструктурата, училищата, здравеопазването на Америка са в плачевно състояние.

– Какъв отпечатък ще остави в световното културно наследство бийт културата?

– Ние все още не сме видели краят на бийт културата. Тя е все още в процес на развитие. Когато в началото на 50-те години, битниците започват да носят дълги коси, обществото е ужасено от тях, но само 10 години по-късно, през 60-те дългата коса става мода. Така че, каквито и промени да настъпят, следствие на тази култура, те няма начин да не са положителни.

– Според вас, като изследовател на бийт движението, кой е най-яркия негов представител?

– Джек Керуак и неговата книга “По Пътя”. Поезията на Алън Гинзбърг и творбите на Уйлям Бъроуз, които са трудни за четене, също оказват голямо влияние върху неговото формиране, но нищо не може да се сравни с книгата “По Пътя”.

– Откъде идва тази магия, която кара младите хора от цял свят, все още да четат книгата на Керуак “По Пътя” и вече 50 години от нейното издаване, тя да продължава да бъде все така свежа и актуална?

– Тя идва от това, че няма как, докато четеш “По Пътя”, да не преоткриеш в героите изобразени в нея, самия себе си. Другото интересно нещо, това е стилистиката на самата книга. Джек Керуак пише тази книга, без да се съобразява с пунктуацията в един напълно свободен стил, който сам по себе си, прави книгата да изглежда като свободата, като един гиганстки, ширнал се пред теб път, който те повежда надалеко от еднообразния, подтискащ живот от предградията на Америка. Книгата “По пътя” е култ към свободата.

-Срещал ли сте се с някои от по-известните представители на бийт движението?

-Веднъж се срещнах с Алън Гинзбърг, преди години в Париж, когато представяха преведена на френски неговата стихосбирка – “Празно Огледало”. Тъкмо се канех да я купя, когато той ме дръпна на страна и ми каза: “Не я купувай, че много лошо са ме превели”.

Advertisements

One Comment to ““Книгата на Джек Керуак “По пътя” е култ към свободата!””

  1. “Битник” – значението на тая дума ме учуди.
    Интересно интервю.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: