Джордж Линч: “Рок звездата е някой, който говори за себе си. Аз не съм рок звезда!”

“Рокът имаше шанс да спаси светът през 60-те години”

С китаристът на легендарните рок групи “Линч Моб” и “Докен”, Джордж Линч разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

(Интервюто с музиканта е правено през октомври 2010 г., малко преди първият му концерт у нас, който бе организиран от Георги Витанов – Геша, собственик на Рок Бар Фенс, София)

– Г-н Линч, за първи път ще свирите в България с групата си “Линч Моб” (на 2 ноември в R.B.F. клуб в София), какво знаете за страната ни?

– Знам, че е на място, където исторически е имало много конфликти между изтока и запада. Тя е била бариера, която е спирала исляма през вековете и на мен това много ми е интересно. За съжаление, когато изнасяме концерти, ние нямаме много време да опознаем местата, които посещаваме, защото повечето от времето си прекарваме по хотели, концертни зали и летища, което е много неприятно. Хората често ми казват, о, колко е хубаво, че пътуваш по-света, но това не е точно така, за съжаление.

– Вие сте един от най-известните съвременни рок музиканти, как виждате бъдещото развитие на тази музика?

– Mузиката е отражение на културата. От края на 60-те и началото на 70-те години тя имаше за цел да изрази нещата, които трябваше да бъдат изразени културно и политически, но това го няма вече, за мое голямо съжаление. Не мисля, че това ще стане, но бих искал, рок музиката, както и останалата музика, да се върне към обслужване на интересите, желанията и убежденията на хората, които я слушат и създават.

– Какво ви накара да посветите живота си и кариерата си на “хеви метъла”?

– Единствено заради фактът, че ме уволняваха от всяка предишна работа, която започвах в живота си. Музиката бе единствената работа, която можех да задържа, а пък и не трябва да ставаш рано сутрин, не ти трябват някакви умения или универсутетско образование, (смее се)…Не разбира се, това, не е цялата истина. Шегувам се. Аз не съм се стремял никога да стана музикант по призвание. Поради една щастлива случайност, докато записвах в студио, се оказа, че мога да работя като музикант. Първото ми предложение за работа дойде от Германия, където прекарах 9 месеца, изнасяйки концерти и записвайки в студиото, следствие на което започна и формирането на старата ни група “Докен”.

– Кога бе първият път когато се докоснахте до китарата и кой ви запали по нея?

–  За първи път хванах китара, когато бях 10 годишен. По това време имах невероятен учител по китара, казваше се Джими Тейлър. Заради уроците си при него, всяка седмица карах с колелото си по 16 км. и за да не закъснея, бях винаги, час по-рано при него. Попивах всичко, което той ме обучаваше, след което старателно практикувах наученото от него. Така започна всичко. Когато преминах в гимназията, много силно влияние върху музикалният ми стил оказаха китаристи като Джими Хендрикс, Джеф Бек, Ерик Клептън, блусари като Албърт Кинг, Джони Уинтър, Стиви Рей Вон. Обичам да слушам всякаква музика – джаз, блус, рок, кънтри.

– Какво може да ви накара да седнете и да напишете песен?

– Музиката се върти постоянно в главата ми. Някой път желанието ми да напиша песен, може да ме сполети, по време на всякакви шантави ситуации, докато карам мотора си, колата или дори и да съм под душа, например. Ей така, просто нещо изригва в главата ми и така е от десетилетия. То винаги идва като идея и после, когато се опиташ да го уловиш и пресъздадеш, се оказва, че никога не успяваш.

– Неотдавна в САЩ бе проведено проучване на тема какъв искаш да бъдеш и повечето от участниците заявиха, че искат да са “рок звезди”. Какво, според вас кара хората да си мечтаят да бъдат “рок звезди”?

– Незнам, наистина какво този термин означава. Мисля, че е малко обиждащ. Дори и да бях рок звезда, нямаше да си го призная. Това е все едно политик да каже, че служи на обществото, когато всеки знае, че политикът служи на себе си, а общественият служител, служи на другите хора. Така също, музикантът е да служи като “проводник” на музиката, която никой от нас не е създал, но всички се занимаваме с нея. Рок звездата е някой, който говори само за себе си. Аз не съм рок звезда! Певците, те са рок звезди. Аз съм работещ музикант. Това е моята страст, но и моята работа и в това няма нищо очарователно или омайно. Честно казано, от страни погледнато, да, може и да има, нещо такова, като се видят групи като “Аеросмит” или “Ван Хален”, те малко или много са “рок звезди”. Аз съм от хората, кото принадлежат на “старата школа” трудова етика, а тя е да бъдеш скромен в това, което правиш. Ако хората го признаят това ще е добре, но никога не се вземай прекалено на сериозно.

– Вие преподавате също и на млади китаристи, които са тръгнали да свирят рок. Какво ги съветвате?

– Никога да не го правят заради славата, защото, каквото и да постигнат, ще е прекалено празно и кухо. Това, което прави успехът да бъде постигнат и то не само в музиката, а във всяко начинание е положеният труд. Това е което дава смисъл на успехът.

– Какво правите когато не свирите на китара?

– Имам голямо семейство, свиря с три групи, включително с “Линч Моб” и “Докен”, преподавам в музикални училища по света. Занимавам се с изкуство, правя изложби. Пиша музика, не само моя, а и за други изпълнители и ТВ предавания, така че съм доста зает. Но това, което искам е да пътувам, да се разхождам сред природата, да карам мотора си и да чета. От книгите предпочитам документалистиката, историята, политиката и философията.

– Рокендролът може ли да направи хората по-добри?

– Съмнявам се. Рокът имаше по-добър шанс да го направи това и да спаси светът, през 60-те години, когато хората се интересуваха от по-умни неща, като опазване на природната среда, искаха мир, а не война, говориха за революция, но всичко това отмина. Силата на страха и алчността е много по-силна от силата да бъдеш състрадателен и да направиш нещо правилно, без да търсиш облага от това.

– Какво очаквате от концертът ви в София?

– Всяко наше шоу е различно, но ако имаме ток в залата, ще сме много щастливи (). Идвам с много добри музиканти. На барабаните ще е Брайън Тичи, който е невероятен. На басът ще е басистът на групата “Рат” Роби Крейн, а на вокала ще е Они Логан. Обикновенно импровизираме много по-време на концерт и се надявам да направим в София прекрасно шоу.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: