Archive for January, 2012

January 30, 2012

ОКУПИРАЙ ЧИКАГО !!!

Пробуждането от Американската мечта

“Искаме парите вън от политиката!”

На протестите в Чикаго слагат  САЩ и България в една група по неравенство

Симеон Гаспаров

Статията може да се види и  във в-к “Труд”

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1091899

“Ето виж, затова съм тук” казва ми 58 годишния Джон Хътън. Бърка в джинсите си и вади от там, обърнат наопаки празния си джоб. “Няма нищо, само вятър!” добавя с тъжна усмивка той. Вдига самоделен плакат, на който пише – “Спри Корпоративната Алчност” и тръгва да се присъедини към събиращото се гневно множество от хора, окупирало ъгъла между Чикагската Стокова Борса и банката на Федералния Резерв, в центъра на града.

Джон Хътън е един от хилядите жители на Чикаго и околностите, които в продължение на повече от месец, подобно на гражданите на Ню Йорк, участвува в протестните действия, насочени срещу банковите и корпоративни спекулации, довели до настъпването на настоящата световна икономическа криза. В Ню Йорк, протестите започнаха под лозунга “Окупирай Уолстрийт”. Днес те се провеждат в над 1000 места по целия свят. Във “Ветровития град”, пък са известни като “Окупирай Чикаго”.
През седмицата “огъня” на протеста в Чикаго се поддържа от около стотина души, но през уикендите броят на гневните от случващото се в родината им и по света чикагци, нараства до няколко хиляди. И тогава, наистина заприличва на окупиран град. Целта на протестът в топлия съботен следобед на 22 октомври, на който присъствам, е да се “извоюва” място в централния парк на Чикаго, “Грант Парк”, което да е като “базов лагер” на стачниците, подобно на този в нюйоркския “Зукоти Парк”. (Или нещо като издигнатият, в началото на 90-те години в центъра на София – “Град на Истината”.)
Маршът към парка е обявен за 7 часа вечерта, но още от обед, хора от всякакви възрасти, веещи знамена и протестни плакати, започват да прииждат на групи, застават на тротоара пред Чикагската Стокова Борса и започват да скандират, лозунга, който се е превърнал нещо като в мантрата, като магическата дума, на протестите във Ветровития град. “Хората са над печалбата” вика глас от мегафона. “Окупирайте Чикаго!” отговарят му като един стотиците гърла,
“Ние сме тези 99 %, които не получават нищо, в сравнение с алчния 1 %, който получава всичко и в чийто ръце е съсредоточено над 40% от богатството на страната” отговаря ми без да се замисля Джон Хътън, на въпроса, кои са всъщност протестиращите.

Или най-общо казано, това са хората на съвременна Америка. Тези, които са изправени пред дилемата дали да си купят храна или да си платят наема. Тези, които са принудени да прекъснат обучението си, заради невъзможността да си го плащат. Тези, на които им е отказана медицинска помомощ, защото нямат пари за застарховки. Тези, които работят дълги часове, срещу минималмно заплащане и без никакви права, ако изобщо имат някаква работа. Те, са хората на другата Америка. На невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на останалото без нищо, затънало в дългове, милионно мнозинство, чийто гняв с всеки изминат ден расте и става все по-голям и по-свиреп.
Усетил веднъж, духът на протеста, разбираш че той се състои от най-разлчни групи хора. Тук има учители, професори, ветерани от войните, работници, медицински работници, синдикалисти, пънкари, хипита, анархисти. Тези хора, за разлика от спонсорираното от републиканците и корпорациите “Чаено Парти”, не са обединени зад нито една партия или политическо движение. Когато ги попитате кои са им лидерите, те вдигат рамене и казват че са дошли по собствена воля. Зад тях не стои никой, освен желанието им да променят пътя, по който страната им върви от “ерата” на Рейгън, та до днес.

read more »

January 16, 2012

Чикаго – сърцето на Америка, което бие край бреговете на езерото Мичиган

“BACK TO THE SAME OLD PLACE – SWEET HOME CHICAGO”!*

*(“Отново към същото старо място – сладък дом Чикаго” музика и текст – Робърт Джонсън, б.a.)

Чикаго – сърцето на Америка, което бие край бреговете на езерото Мичиган

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Ако Ню Йорк е лицето на Америка, то Чикаго е сърцето на Америка. Едно огромно сърце, което тупти  в синхрон с ритъма на летните ветрове, люлеещи нежно, тежките, кехлибарени, царевични ниви, разпростряли се свободно край фермите на необиятните прерии, прегърнали могъщия град. Едно огромно сърце, ревящо и крещящо с гласа на грохота, идващ от моторите на камионите, кръстосващи денонощно безкрайните магистрали, на тази непозната и чудна за нас, имигрантите, страна. Едно огрoмно сърце, вибриращо заедно с ехото, идващо от тътена на заводите и крановете, порещи небето над Чикаго, изграждащи лека-полека новия век. Едно сърце, оставащо винаги топло и живо, дори и в най- жестоките северни бури и урагани. Едно сърце, пулсиращо с мелодиите, идващи от песните на чайките, които вечно се търсят, там, край млечно-белите скали на гористите брегове, надвесили се над прозрачните води на езерото Мичиган. Едно сърце, в което бетонно-стъкления Метрополис, природа, наука, технологии и изкуство пулсират, в някакъв странен танц, заедно с  многомилионната човешка маса, събрала се от всички точки на света и които са се сляли, заедно, в една необяснима, но прекрасна симфония от  разочарования, илюзии, цветове, музика, поезия и вдъхновения. От изгубени, но и намерени, понякога надежди. Сърцето на Америка, наречено Чикаго.

Чикаго в миналото

Първите европейци стъпили на територията, позната ни днес като Чикаго са били френските изследователи Луи Джолиет и Жак Маркет. Те са били и първите европейци, които през 1673 година идват в Чикаго, за да изследват и направят карта на земите около река Мисисипи.  По това време териториите около Чикаго, заедно със щата Илиной е принадлежал на Франция. Първата колиба, построена на територията на днешното Чикаго е издигната от полинезиийския изследовател и търговец на кожи Жан Баптист  Пойнт Дю Сабъл, който се е заселил тук през 1779 г. От него, всъщност започва и изграждането на Чикаго.  През 1804 е изграден първия форт в Чикаго, наречен форт Деарборн. През 1812 година по време на индианската революция форт Деарборн е подпален и половината от населението  избито. 1871 година избухва големия пожар в който за по малко от няколко часа целия град е сринат до основи.  Легендата разказва че пожарът е предизвикан от една крава съборила газовата лампа която стопанина й е забравил в плевнията.  Чикагоанс (местните хора, така наричат жителите на Чикаго), обичали често да се майтапият, като казвали че нощтно време под мостовете на Чикаго, след полунощ можело все още да се чуе жалното мучене на кравата подпалила града и изгорияла, естествено, в пожара.  Но, факт е обаче, че  след този трагичен инцидент, град Чикаго, като митичната птица Феникс  започва своето прераждане от пепелищата. Днес той е един от най – красивите и уникални със съвременната си архитектура градове на земята.

Чудото наречено Чикаго

“Чудото” наречено Чикаго, не е плод на нечия авторска прюмица или туристическа агенция за примамване на туристи. Чудото на Чикаго – всъчност е в неговото географско разположение.     Стъпил на брега на езерото Мичиган, градът всъщност представлява  една естествена врата  към новите територии на необиятния (или казано по точно – Дивия, някога) Запад.  До Чикаго,( както и до Ню Йорк ) от Европа, без проблемно през Големите езера са пристигали корабите с емигранти и търговски стоки за Новия свят. От Чикаго  транспортирането им до вътрешността на страната е ставало по най бързия и ефтин начин.  Уникалността на града идва и от факта , че реките на Чикаго които се вливат в езерото Мичиган, са били нещо като водни магистрали, по които най бързо и безопасно са се транспортирали стоки и хора до река Мисисипи, а оттам и до Мексиканския залив.  Заради своето географско разположение Чикаго за кратко време се издига от малкото колибено рибарско селце до един от стълбовете на световната икономика.

Някои лингвистични факти 

Чикаго или “чи-к’ак-гоу” е древна индианска дума, с която, според известния езиковед и лингвист  проф. Д-р Марио Пей, коренното племе по тези земи, Илини са наричали  –  “земята на вонящиия лук” или “вонящ пор”.  Такова поне е описанието, което д-р Пей дава за Чикаго в книгата си “История на езика”. Илините, които пък са клон от племето Алгонкуин, всъщност са дали името на щата Илиной, в  който Чикаго е разположен. Тяхното име, пак според проф. Пей на индиански означава – “земията на идеалните, красивите хора”.  Според други експерти обаче, думата “чи-к’ак-гоу”, означава нещто като – “храбър”, “дързък”. Старите жители на Чикаго, обичат да казват името на града си не като на български Чикаго с буквата Ч, като Чирпан, а с “Ш” като Шумен – Шикаго.

read more »

January 14, 2012

Гърция изостана от България с 2000 г.

Гърция изостана от България с 2000 г.

“В земите на днешна България се е родила Европейската цивилизация”

Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=323831&fb_source=message

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя, да бъдат построени. Преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел, в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на река Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за Изучаване на История на Древния Свят, към Университета в Ню Йорк, бе открита, археологическата изложба посветена на “Изгубения свят на старата Европа”, който е процъфтявал край Дунавската равнина – 5000-3500 г. преди новата ера. Освен античните скулптури, тотеми, керамика и предмети от битта, открити на територията на земите около делтата на река Дунав, изложбата представи също и част от най-старото златно съкровище в света, открито във Варненския некропол. Жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция, е покълнала европейска цивилизация, а на териториите на съвременна България, е  г-жа Шелби Уайт. Г-жа Уайт, е член на борда на директорите към Метрополитънския Музей и член на УС на “Фондацията Леон Леви”. За своята дарителска дейност и финансова помощ, която тя оказва в сферата на образованието и изкуството, списанието Бизнес Уийк през 2007-ма година я нареди сред най-щедрите дарители на Америка. Освен с благотворителна дейност г-жа Уайт се занимава с изследователска работа. Шелби, както повечето я наричат, е съпруга на един от най-известните инвеститори на Уолстрийт, Лион Леви, който след смъртта си, през 2003-та г. оставя състояние от над 1 млрд. долара. Престижното списание Форбс, описва Лион Леви като “гений в сферата на инвестициите”, който огромна част от богатството си е дарил, за развитието на археологическите изследвания и историята на Древния свят.

С г-жа Шелби Уайт от Ню Йорк за в-к “Труд”, разговря Симеон Гаспаров

– Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата посветена на “Изгубения свят на стара Европа?”

– Чрез тази изложба, се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на Древния свят, където след Древна Месопотамия, се преминаваше веднага към изучаването на Древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на Стара Европа, която е процъвтявала покрай земите на река Дунав, хилядолетия преди цивилизацията на Древна Гърция.

– Досега се смяташе, че в Древна Гърция се е зародила Европейска цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете, нещо доста интересно, че това, се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите?

-Да, така е. Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново, но в… Атина. И там, те ще трябва да дават обяснения, защо им отне 2000 години да развият цивилизацията на Сикладите (Cycladic civilization) или също така позната като Ранната Бронзова Ера,  която се смята, че се е зародила преди 3000 г в района на Егейско море (б.а.), когато на север от тях, вече знаем, че е съществувала тази прекрасна цивилизация. Така че моят въпрос към Гърция е: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?”

– Един от най-интересните предмети представен в изложбата е най-старото златно съкровище, намерено в България. Имахте ли проблеми по доставянето му в Ню Йорк?

– Притеснявахме се, защото, за да подготвим изложбата в Ню Йорк, трябваше да водим преговори с няколко различни държави, но всички хора, с които работехме в България, ни оказаха безценна помощ. Много сме благодарни на служителите от Националния исторически музей в България, на тяхната щедрост и съпричастност към идеята по организирането на изложбата.

– Какво знаете за България?

– Бях в България, преди около 3 години с моето семейство и там прекарах едно от най-прекрасните си изживявания.

– Влюбих се страната ви и в музеите ви. Очарована съм и от Националния исторически музей в София. Всички хора, с които се срещнахме в България, бяха много добронамерени и гостопиемни. Също така, ще я запомня с прекрасната природа. В югозападната част на България, открих, най-прекрасното място за разходка сред природата, на което някога съм била. От градовете, много ми хареса град Мелник. Така че, още от сега мога да ви кажа, че планирам скоро да се върна отново в България.

January 13, 2012

“В здравното осигуряване България да се учи от Европа, не от САЩ!”

“В здравното осигуряване, България да се учи от Европа, не от САЩ!”

В Америка няма да те оставят да умреш, ако нямаш пари за лечение

Проф. Константин Христов Целков е асоциран професор по онкология и патология към Юниверсити ъф Илиной ат Чикаго. Той е сред най-цитираните в света български изследователи в областта на рака. Над 45 години, проф. Целков се занимава с проблемите на рака. 22 години, той е работил в Онкологичния център в София, Дървеница.  3 години е бил стипендиант на Европейската агенция за ракови изследвания в Лион, Франция като e pаботил в Онкологичните лаборатории на Университета Фрайбург, Германия и в Немския раков център в Хайделберг. В САЩ идва преди 21 години като стипендиянт на Международната Агенция за борба с рака в Женева. 

С проф. Христов за в-к “Труд” от Чикаго разговаря Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=655885

– Проф. Христов, неотдавна в САЩ се направи здравна рефрома. В момента такава тече в България. Какви са особеностите на двете здравни системи?

– В България през последните години се правят доста опити, да се вкара здравното осигуряване в някакъв ред, като се използват два модела. Единият, държавна здравна каса и другият – частни осигурителни дружества. В САЩ няма държавна осигурителна каса, а само частни осигурителни дружества, които са различни за различните щати. В САЩ осигурителните дружества обикновенно работят на две нива. Първото ниво, изисква болният да отиде до личния си лекар или “джипито”, както е по известно у нас и той да го прати при съответният специалист.  Второто пък, позволява на пациента сам да си избере специалист за визитация, без да минава през “джипито”. Това изисква по-високо заплащане. Ако, пък болният, трябва да влезе в болница, той пребивава около 1 месец там, cлед което се изважда и се вкарва в специален “хоспис”, където минава на друг режим на здравно осигуряване и обслужване. Еднаквото между здравните системи на САЩ и България е че и в двете страни има много хора, които нямат здравни осигуровки и разноските по тяхното лечение се покриват от тези, които си плащат здравните осигуровки. И в двете страни “Бърза помощ” се използва за лечение на неосигурените болни, което довежда до напрежение в цялата здравна система. И в САЩ и у нас, правителствата на Обама и Бойко Борисов, правят върховни усилия да създадат ред и да подобрят здравното осигуряване на населението. Но за разлика от щатите, които са богата страна и могат да си позволят, постепенно провеждане на здравната реформа, в България парите не достигат и правителството е изправено до стената, болници се затварят и лекарите плашат със стачка. Колко време ще продължи това безпаричие е трудно да се каже. Искам да добавя, че в България, според мен, трябва да се ограничат до минимум в използването на частните осигурителни дружества, както е в САЩ и да се въведе единна система за осигуряване на населението, която система да бъде или държавна или поне да бъде контролирана от държавата. Много по-лесно е да се контролира една-единствена осигурителна служба или агенция, отколкото да се контролират десет такива.

– Това означава ли, че вашият съвет към българските управници е да внимават, да не вкарат здравеопазването ни в т.нар. “американски модел”?

– Това означава, че в България, не трябва да търсят моделът, който е в щатите, а да се търси този, който го има в почти всички европейски страни, където има една осигурителна каса, която обслужва всички и не разграничава хората на   безработни, или с по-ниски и с по-високи доходи. Частните дружества трудно могат да бъдат контролирани от държавата, а така също и как изразходват и инвестират парите на тези, които си плащат здравните осигуровки. Проблемите, които съществуват в САЩ и до голяма степен в България, са в това, че здравните каси, не изплащат онова, което изискват болниците. Така се получава голяма разлика между услугите направени от болниците и здравните каси.

– Вярно ли е твърдението, че ако нямаш пари, ще те оставят да умреш в САЩ?

– Не, не е вярно. В щатите има над 40 млн. не осигурени жители и сигурно още над 20 млн. частично осигурени. По закон, всеки, независимо дали има или няма застраховка, може да отиде в “Бърза помощ”, където не може да му бъде отказана медицинска помощ и лечение. И това се използва поголовно от хората тук, сред които има много имигранти и такива, които не си плащат осигуровките. Дори и леко болни, те отиват в “Бърза помощ”, където ги преглеждат и им предписват лекарства.

read more »