Следващите 100 години

Следващите 100 години – The Next 100 Years: Interview with Prof. George Friedman

“Русия ще се опита да дестабилизира България”

“Кризата хвърля сянка върху илюзиите за европейското единство”

С авторът на бестселъра “Следващите 100 години – Прогнозa за 21-вия век”, проф. Джордж Фрийдмън за вестник “Труд” разговаря Симеон Гаспаров (разширена версия на интервюто)

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=47760

 

***

Проф. Джордж Фрийдмън е президент и основател на американската компанията за междунаридни геополитически и стратегически прогнози СТРАТФОР (STRATFOR). Над 20 години, той е работил като консултант към висшият команден състав на военните сили на Съединените щати. Проф. Фрийдмън е бил също така преподавател към Военният колеж към армията на САЩ (U.S. Army War College), Университетът за  Национална Отбрана (National Defense University) и корпорацията за национална сигурност и защита РАНД  (RAND Corporation on security and national defense).  През 1994-та година, проф. Фрийдмън  основава Център за Геополитически науки към щатският университет в Луизиана, където започва да интегрира в своите изследвания комбинация от икономически, политически и военни прогнози. Проф. Фрийдмън е автор на няколко книги свързани с политически прогнози и анализи, като последната му книга “Следващите 100 години – Прогнозa за 21-вия век”, която излезе неотдавна в САЩ и която е най-провокативният от всичките му трудове до сега, в момента  е сред абсолютните бестселъри на книжният пазар в страната.

Ефектът, който  книгата на проф. Фрийдмън предизвика в САЩ най-добре бе отразен от журналистът от Ню Йорк Обзървър,  Джонатан Лию, който написа по повод нейното издаване, че “всичките тези “спекулации” в книгата “Следващите 100 години” биха били едно много приятно и забавно четиво, ако сред читателската аудитория на проф. Фрийдмън нямаше толкова много влиятелни хора”.

***

“През 2050, Япония ще избере Денят на Благодарността, за да нападне  военни обекти на САЩ. Въпреки това нова световна война през настоящото столетие  няма да има, но ще има повече войни отколкото през миналият век. Русия ще търси реванш за изгубените си позиции от студената война. Осама Бин Ладен ще е далечен спомен, а Китай ще се превърне  в  “хартиен тигър”.  Турция ще подкрепи Япония в сблъсъкът й със САЩ. 50 000 ще загинат в тази война, но накрая Америка, заедно с новата европейска супер сила Полша, ще ги накара да съжаляват за необмислените си постъпки. И през 21- вия век, също както и през изминалият 20-ти, в света ще има една супер сила и това ще са Съединените щати. В края на следващият век, Русия ще е пред колапс, а Америка във война с Мексико, заради югозападните райони на щатите, които ще са гъсто населени с мексикански имигранти. Как обаче ще се разреши този конфликт, ще стане ясно през 22-то столетие.”

Извадки от бестелъра  “Следващите 100 години”.

– Доктор Фрийдмън, как ще се развият световните събития през 21-вия век и кои ще бъдат победителите и губещите в него?

– Нека да започнем първо с това, че всеки век се развива по определени цикли или стадии. Стадият, в който се намираме сега е този, в който Русия възвръща своята мощ и това неизбежно ще разклати европейският континет.  Ще има сериозна конфронтация, не война, но накрая, Русия няма да има нито икономическата, нито демографската сила да оцелее в този конфликт. Така че мисля, че в следващите стадии, ще има не само фрагментиране на райони от бившият Съветски съюз, но и разпадане на руската федерация. Има много сили вътре в Русия, които създават напрежение и мисля, че това ще доведе до колапс. Китай също е традиционно разпокъсана страна, така че мисля, че ще видим през 2020-2030-та година огромни райони от Евразия дълбоко разделени. Новите сили, които ще определят развитието на идното столетие, ще се развивият в периферията на Евразия.

– Кои ще бъдат тези сили?

– Виждам три сили. Първата ще е Япония, която вече е втората най-развита икономика в света, втората ще е Турция, която в момента има 17-та най-развита икономика в света и третата ще е Полша, която в следващите 20 години ще навлезе в конфронтация с Русия и която ще има специални взаимоотношения със САЩ, заради което тя ще се превърне в лидер на Източно европейския блок, което пък ще  предизвика сблъсък с Русия.

– На стр. 116 във вашата книга пишете че “Русия ще се опита да дестабилизира България”. Бихте ли ни обяснили какво по-точно очаквате да се случи и изобщо каква ще бъде съдбата на България и на Балканският полуостров през близките 100 години?

– Значи, нека да се върнем отново към стадият на развитие, в който се намираме сега и който е свързан с нарастването на руската мощ. Страни като България и Словакия ще бъдат нещо като буферна зона между Русия и Западна Европа. Съединените щати ще бъдат крайно заинтересовани да поддържат приятелски отношения с тези страни, включително и с България. Можем да очакваме да се роди алианс между Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и България, който да прерастне в коалиция. Руснаците, разбира се,  ще се опитат да го дестабилизират, защото в тези страни има много силни про-руски и анти-руски фракции на влияние и руснаците ще използват политически и други средства да дестабилизират страните, които ще се опитат да се придвижат към по-близък съюз със Съединените щати. Ако погледнете Украйна, ще видите пример за моделът на дестабилизация, за който говоря. Грузия, не я давам за пример, защото Русия не се опита да я дестабилизира, а направо я атакува. В ситуацията с Украйна, най-добре се вижда, как Русия реагира срещу държава, която се приема като формален поддръжник на САЩ и НАТО, а именно, като настройва про-руските и про-американските фракции,  вътре в страната едни срещу други.

– Очаквате ли да има нова Балканска война и каква ще бъде ролята на България в нея?

– Първо, кажете ми кога не е имало “Балканска война”? Ами, че то историята и войните на Балканите, ходят хванати ръка за ръка. Ще има обаче, две фази на развитие на Балканите – първата ще е Източно-Западна фаза. При нея руснаците, ще се опитат да задържат колкото се може по-дълго близките си връзки със сърбите, за да могат да имат достъп до страни които са в периферията, като Румъния, за да могат да дестабилизират района. Това е в краткосрочен план. В дългосрочен план, както ви казах преди малко, ще има нарастване на мощта на Турция. Традиционно, Турция винаги е играла главна роля на Балканите. И дори в момента сме свидетели на засилен търговски интерес на Турция към Балканите. С времето, когато Турция узрее достатъчно, за да стане международна сила, тя неминуемо ще бъде въвлечена в делата на страните от Балканите. Очевидно, едновременно с това, американските и полските сили, ще имат интерес да блокират турското присъствие на Балканите. Така че, това ще породи втората фаза на развите на района, която ще характеризира конфликт на интереси по оста Север-Юг. Но Балканите определено ще бъдат в центъра на тези световни стадии на развитие. По отношение обаче на България, смятам, че събитията около нея ще са не толкова свързани с въпросът за Балканите, колкото въпросът засягащ развитието на районите около Черно Море. Така че, въпросът който ще е засяга България ще е свързан  със статута на Черно Море. Знаеме, че през времето на Студената война, то бе превърнато в съветско езеро. В момента Черно море е по-скоро неутрално и не е под доминацията на нито една сила. Но когато Русия тръгне към упадък, а Турция към разцвет, тя ще се превърне в естествената черноморска сила. Погледнато от българска гледна точка, въпросът ще е, кой ще контролира Черно Море и търговските пътища минаващи през Босфора, защото това ще засегне най-дълбоко България, повечето от която и да е сила.

-Във вашата книга “Следващите 100 години” прогнозирате  военен сблъсък между САЩ и Турция, а така също и конфликт с Русия. На чия страна очаквате България да застане в него и коя би била най-безопасната позиция за страната ни?

– България ще бъде поставена в много трудна позиция. Тя е много далече от главният центъра на т.нар. алиянс на американските сили, който ще бъде воден от Полша и който ще се разпростре на юг до река Дунав. България, както винаги е била, отново ще бъде в прекалено оголена позиция по отношение на Турция, така че мисля, че от българска гледна точка, най-добре ще е България да бъде в блокът на полско-американските сили, но ще бъде много трудно, защото турците ще са прекалено близо и прекалено силни. Така че, България, може да се превърне в бойно поле на този сблъсък. Но в конфликта между трите сили – Русия, Турция и САЩ, най-добрата стратегия за България, мисля ще е както се казва, България да си държи главата наведена и да се надява никой от враждуващите сили да не я забележи. Защото въпросът тук не е какво България ще реши, а как другите ще решат да въвлекат България в този конфликт За съжаление, България не винаги е правела своята история, а историята й е направена за нея. И аз мисля, че това няма да се промени през следващите 100 години. Но в крайна сметка смятам, че за България ще е най-безопасно да стои колокото се може по-близо до САЩ, въпреки, че въпросът също ще е, колко Съединените щати, ще искат да са близо до България. Да не забравяме, че геополитически България е близко до Русия и още по-близко до Турция, така че предполагам, че България, още отсега, ще трябва да се фокусира върху отношението си с Турция. Изобщо проблемът на България е че ще бъде в средата на всичко случващо се и това което ще се случи с нея е в ръцете на другите.

-Добре де, но освен да се спотайваме и да си държи главата наведена, все нещо България може да направи, без да зависи от другите.

– Ако България, не успее да бъде близко до съюза със САЩ, най-добрата позиция, която България ще трябва да заеме ще е да бъде неутрална и да се опита да се превърне в нещо като Швейцария, например. Но това е лесно да се каже, защото зависи от другите, дали ще  ви оставят да бъдете  Швейцария.

– Какво ще бъде бъдещето на Европейският Съюз и НАТО през идното столетие?

– НАТО няма повече да съществува. НАТО има в момента бюрокрация в Брюксел, която вече не е способна да ръководи каквито и да е действия. Едно нещо което оправдаваше неговото съществуване и което бе причината НАТО да се създаде – Съветският Съюз, вече не съществува. Другото е, че самите страни от алиянса имат различни интереси. Например интересите на Германия и на САЩ са вече различни. Германия силно зависи от руската газ. Тя не е в позиция да предизвика Русия, защото както руснаците демонстрираха тази зима, те са готови да спрат доставките на газ към Европа, когато си поискат. Страните в НАТО нямат стратегия как да работят заедно в подобни ситуации. От геополитическа гледна точка, американците изискват помощ от НАТО за Афганистан, но никоя от страните, не им помага значително. Що се отнася до ЕС, това което виждаме в момента, през време на световната финансова криза, е че когато има сериозни проблеми, европейските страни, не разчитат на Брюксел да ги разреши, а веднага се адаптират към свои национални политики за оцеляване. Германското правителство тръгна да спасява германските банки, френското-френските, но когато преди няколко седмици се повдигна въпросът за спасяването на източно-европейската банкова система, германците дадоха ясно да се разбере, че не са готови да харчат германски пари за оцеляването на източноевропейците. За мен, не е съвсем ясно, какво точно означава “Европейски Съюз”. Бях наскоро в Германия и от тяхна гледна точка, този съюз, работеше добре, но не видях да са загрижени, от това, че за по-голямата част от Източна Европа, ЕС се превръща в катастрофа. Определено, не съм убеден, че този съюз ще оцелее, а пък още по-малко вярвам той да се превърне в единен национален съюз.

– Как настоящата финансова  криза ще се отрази на Америка и на Европа?

– Америка е минала през икономически кризи като тази много пъти. През 70-те години имаше подобна криза, когато правителството на САЩ спаси Ню Йорк, през 80-те години пък имаше криза с дълга на страните от Третият свят и светът измъкна от финансовото затруднение Мексико,  Филипините и останалите държави. Към края на 80-те пък имаше криза със заемите и спестяванията на цялата финансова система на САЩ. Тогава федералното правителство се намеси, отново за да спаси банките. Нещо повече, сумата, която тогавашното правителство на страната похарчи, за да спаси финансовата система, в сравнение с процента на тогавашният общ доход, бе по-голяма от 750-те милиарда долара, които Конгресът на САЩ отпусна неотдавна, за да спаси банките от фалит. САЩ преминава през определе цикличен период от който ще се оправи. Съединените щати произвеждат една четвърт от световният общ брутен продукт. Стойността на САЩ е 330 трилиона долара, а това в сравнение с 3-те  трилиона, които са необходими за стимулирането на икономиката, представлява едва 1 % от цялостната стойността на страната. Що се отнася за европейците, мисля, че тази криза ще има политически ефект, защото тя хвърля сянка върху илюзиите за европейското единство. Фактът че Германия отказа да помогне на Унгария през време на тази криза, ясно говори за това. Европа, не е страна, няма единство, няма общо убеждение, просто това е удобен съюз, от който имат изгода определени страни от Европа.  Ще го кажа така – Европа е континент, не политическа цялост. И е голяма грешка да се говори за Европа като цялост. Може да се говори за Германия, за Франция, но не и за Европа.

– Казвате че 21 –вия век ще бъде “Златният Век” за Америка. Какво означава това, ще се реши ли проблемът с бедността в страната или със социалното неравенство?

– Абсолютно не! САЩ е страна, която постоянно приема имигранти. Имигрантите винаги започват живота си от най-ниското социално ниво и от това се получава огромна маса от хора, които не говорят английски и не могат да се оправят в ситуацията. Ако ние в Америка, бяхме например страна като Япония, която не приема никакви имигранти, ние очевидно щяхме да се справяме по-добре и нямаше да имаме подобни проблеми. Японците нямат проблеми с интегрирането на огромни маси хора в своето общество. Също така, често хората говорят, че американците, не се представяли добре в средното училище в сравнение с японците или европейците. Но нека погледнем фактите в САЩ над 50 % посещават т.нар. “хай скуул”, което е еквивалент на европейската гимназия. В Европа, процентът на учещите в гимназия е много по-малък отколкото на учениците в САЩ. Повечето от учениците там посещават технически или друг тип професионални училища. Така че примерно, когато сравняват образованието на САЩ с Япония, сравняват 7% от най-добри те японски ученици, с близо 50% процента от американските. Няма начин в тази класация, всяка друга страна да се представи по-добре от американските ученици. Но ако сравнят 7 % от най-добрите американски ученици с техните 7 % , картината ще е значително различна в полза на американските. Тези статистики от циркулират от 30 години и показват колко са изостанали в образованието си американците, но когато се стигне до практиката, резултатите показват, че американците са много по-подготвени и ефикасни в работата си отколкото, който и да е друг. Как може тогава, тези “лоши студенти” и “необразовани” млади хора да се превърнат в такива блестящи инжинери, компютърни специалисти и т.н. В Америка имаме също така проблем, който другите страни го нямат и това е проблемът с черните. Ние имаме население, което е съставено от бивши роби и което, близо век и половина, след края на робството, не е напълно интегрирано в обществото. Мисля, че това положение до известна степен се разрешава, но като цяло, все още е текущ проблем. Ако една страна, която е малка, хомогенна и не изпраща повечето от студентите си в гимназия, ще се представи много по-добре от Съединените щати в подобни статистики, но само на хартия.

***

Вестник “Труд” Април 9, 2009 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: