ОКУПИРАЙ ЧИКАГО !!!

Пробуждането от Американската мечта

“Искаме парите вън от политиката!”

На протестите в Чикаго слагат  САЩ и България в една група по неравенство

Симеон Гаспаров

Статията може да се види и  във в-к “Труд”

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1091899

“Ето виж, затова съм тук” казва ми 58 годишния Джон Хътън. Бърка в джинсите си и вади от там, обърнат наопаки празния си джоб. “Няма нищо, само вятър!” добавя с тъжна усмивка той. Вдига самоделен плакат, на който пише – “Спри Корпоративната Алчност” и тръгва да се присъедини към събиращото се гневно множество от хора, окупирало ъгъла между Чикагската Стокова Борса и банката на Федералния Резерв, в центъра на града.

Джон Хътън е един от хилядите жители на Чикаго и околностите, които в продължение на повече от месец, подобно на гражданите на Ню Йорк, участвува в протестните действия, насочени срещу банковите и корпоративни спекулации, довели до настъпването на настоящата световна икономическа криза. В Ню Йорк, протестите започнаха под лозунга “Окупирай Уолстрийт”. Днес те се провеждат в над 1000 места по целия свят. Във “Ветровития град”, пък са известни като “Окупирай Чикаго”.
През седмицата “огъня” на протеста в Чикаго се поддържа от около стотина души, но през уикендите броят на гневните от случващото се в родината им и по света чикагци, нараства до няколко хиляди. И тогава, наистина заприличва на окупиран град. Целта на протестът в топлия съботен следобед на 22 октомври, на който присъствам, е да се “извоюва” място в централния парк на Чикаго, “Грант Парк”, което да е като “базов лагер” на стачниците, подобно на този в нюйоркския “Зукоти Парк”. (Или нещо като издигнатият, в началото на 90-те години в центъра на София – “Град на Истината”.)
Маршът към парка е обявен за 7 часа вечерта, но още от обед, хора от всякакви възрасти, веещи знамена и протестни плакати, започват да прииждат на групи, застават на тротоара пред Чикагската Стокова Борса и започват да скандират, лозунга, който се е превърнал нещо като в мантрата, като магическата дума, на протестите във Ветровития град. “Хората са над печалбата” вика глас от мегафона. “Окупирайте Чикаго!” отговарят му като един стотиците гърла,
“Ние сме тези 99 %, които не получават нищо, в сравнение с алчния 1 %, който получава всичко и в чийто ръце е съсредоточено над 40% от богатството на страната” отговаря ми без да се замисля Джон Хътън, на въпроса, кои са всъщност протестиращите.

Или най-общо казано, това са хората на съвременна Америка. Тези, които са изправени пред дилемата дали да си купят храна или да си платят наема. Тези, които са принудени да прекъснат обучението си, заради невъзможността да си го плащат. Тези, на които им е отказана медицинска помомощ, защото нямат пари за застарховки. Тези, които работят дълги часове, срещу минималмно заплащане и без никакви права, ако изобщо имат някаква работа. Те, са хората на другата Америка. На невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на останалото без нищо, затънало в дългове, милионно мнозинство, чийто гняв с всеки изминат ден расте и става все по-голям и по-свиреп.
Усетил веднъж, духът на протеста, разбираш че той се състои от най-разлчни групи хора. Тук има учители, професори, ветерани от войните, работници, медицински работници, синдикалисти, пънкари, хипита, анархисти. Тези хора, за разлика от спонсорираното от републиканците и корпорациите “Чаено Парти”, не са обединени зад нито една партия или политическо движение. Когато ги попитате кои са им лидерите, те вдигат рамене и казват че са дошли по собствена воля. Зад тях не стои никой, освен желанието им да променят пътя, по който страната им върви от “ерата” на Рейгън, та до днес.


“Опитват се да ни изкарат хипита, леви анархисти, радикали, но ние не се сме. Ние сме истинските патриоти и затова сме тук” казва пък 40 годишния Марк Доу. Той носи плакат, на който пише “Средна класа, преди 30 години – днес работещи бедни”. “Навремето, преди Рейгън да дойде на власт милиардерите в САЩ плащаха такива данъци, каквито плащат днес богатите във Франция, Швеция, Германия. Затова вижте къде са те и къде ние”, добавя той. “А в Германия пък, милиардерите казват, вдигнете ни данъците, защото не искаме да сме богаташи, сред беден народ”, прекъсва разговора ни чернокож мъж на средна възраст, когато разбира че съм от Европа.
 “Хората в Америка са гневни, за това, че корпоративните пари, чрез своите лобисти купуват и управляват днешните ни политици. Това не е демокрация, а демокрация на доларите”, се опитва да ми разясни вдъхновено, гневът на хората Рон Нюмън от Уондър Лейк, Илиной. Освен от своеволията на “бенкстърите”, както на барикадата в Чикаго наричат корумпираните банкери, (игра на думи от “гангстери”, б.а.), хората са недоволни и от излезлия от контрол капитализъм.
“Един от най-големите анти-комунисти в света, папа Йоан Павел Втори ни учеше че неконтролируемият капитализъм е срещу учението на християнската църква”, обяснява пък висок мъж на около шестедесет години, причината да излезе на улицата в Чикаго. Другото голямо нещо, което похранва раздразннието на народа в САЩ и което, малко е познато у нас е закрилата, която корпорациите в страната получават от закона, под формата на т.нар. “корпоративна личност”. Тук те се третират като “човешки същества”, чието право на глас се изразява в “пари”. Много пари. Затова и народа насочва гневът си срещу тази форма, на “корпоративен комунизъм”, (както го наричат), който е причината средната класа да изчезне и САЩ да се превърне в страна от третия свят – с малко много богати и милиони бедни. Не на последно място стчаниците са отвратени от неотдавнашното решение на Върховния съд, което разреши на чуждестранни компании и местни корпорации да излеят в политическите партии, неограничено количество пари. Резултатът от това решение е изпадналия в колапс политически живот в страната.
“Няма бъдеще за младите хора в Америка, днес” споделя 28 годишният Джоуйи. Той е ветеран от войната в Ирак. Сражавал се е в Багдад. Днес е без работа, затрупан с планина от неплатени сметки. В костта над хълбока му е заседнал куршум. От военната болница му казали, че нямали пари сега да му го извадят. Кога ще имат и той не знае. Джоуйи е на протеста, защото е несъгласен със сложната система на избори в САЩ, която, позволява избраният от народа кандидат, да не бъде издигнат на своя пост, като например случаят с избори 2000 г. когато Буш бе назначен, въпреки избраният от народа Ал Гор.
“Искаме парите вън от политиката, анулиране на данъчния рай за милионерите, наложен от правителството на Буш, премахването на “корпоративната личност!” обобщава накратко, най-важните от общо дванадесетте искания на хората от протеста 23 годишния Патрик.

Той е студент последна година от Чикагския Университет и носи в ръката си огромен плакат, на който са изложени данните взети от GINI индекс и ЦРУ за страните с най-неравно разпределение на богатството в света. На него ясно се вижда че сред 135 държави в света САЩ заемат незавидното 98 мо място. Фактите от плаката на студента, обаче могат да накарат да настръхне косата и на нас българите, като го видим, защото под САЩ, на 99-то място, в тази тревожна класация е сложена…България. Което показва, че неравентсвото у нас, е по голямо дори и от 350 млн. Америка.
“Извинявайте, нямам нищо против България, просто съм извадил данните от статистиката”, бърза да се извини Патрик, когато разбира че съм от България. “Не знам дали нашия протест ще успее, но не искам, след двадесет години, да погледна назад и да разбера че съм изпуснал момента да променя страната си към по добро. За това съм тук. За този момент!”
Приключвам разговора си с Патрик и виждам как към мен се приближава един от най-атрактивните участници в протеста. Представя се като Казанова Ел. Той е близо два метра огромен чернокож мъж с черна чалма на главата. Бил режисьор на филми. Не казва какви, а и не настоявам да знам. “Виждаш ли това наоколо” сочи той към морето от хора събрало се вече пред нас. “Това е нещо голямо. Това е пробуждането от Американската мечта” отговаря той. Виждайки че се обърквам и не мога да схвана думите му добре, Казанова Ел пояснява. “Ти кога мечтаеш? Когато спиш”, отговаря философски той. “Това тук е пробуждането от съня за Американската мечта. И няма връщане назад. Не, не!”, клати заканително глава двуметровия мъж.
Неусетно е настъпил мигът за похода към градския парк. Около 3000 души са се събрали на уговорения час. Заобиколени от сърдито гледащи полицаи, които са блокирали нощите улици на Чикаго хората се хващат ръка за ръка и бавно потеглят. За да събудят страната си от ненужните мечти.

Advertisements

2 Comments to “ОКУПИРАЙ ЧИКАГО !!!”

  1. Like your writings! Thanks.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: