Из Великите Езера на Америка


Из Великите Езера на Америка

(по суша и вода)

 Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1095598

Един от районите на Северна Америка, за който почти всички знаем,  но като че ли много малко познаваме е регионът на Великите езера. Тези водни площи от пет свързани помежду си езера, са най-голямата група от сладководни води на земята. Общата им площ е 244 100 кв. км или почти 2 пъти по-големи от територията на България. Най-голямото от тях е езерото Съпириър. То е и най-дълбокото – 406 м. Най-малкото пък е Ири. Останалите езера са Хюрън и Онтарио.  Но най-близкото, до сърцата на нас българите, от всичките пет Велики езера е езерото Мичиган, върху чийто брегове е разположен Чикаго и край което се намира близо сто хилядната ни имигрантска колония.
Великите езера и районите край тях, може би най-точно отразяват това което  Америка е била и което е днес. От една страна величествените, необятни гори, все още пълни с всякакви видове дивеч, кристални води, реки гъмжащи с риба, пясъчни плажове с червеникави скали обрасли с гигантски борове по тях, разположени на север, край езерните брегове на щатите Уисконскин, Мичиган и Минесота, създават представата за един приказен свят, останал недокоснат от времето на индианските легенди и митове.


И от друга – десетки километри западнали индустриални райони. Рушащи се, празни заводи, фабрики, халета и пристанища, разпръснати край южните брегове, на същите, тези езера, включващи щатите Индиана, Охайо и Мичиган.
Оставени, като замръзнали във времето сенки на някогашните процъфтяващи и благоденстващи градове, край които някога се е развивала икономиката на САЩ и на света, тези места говорят най-точно за пораженията нанесени на Америка от бушуващите от години вътрешни кризи и международни войни. Виждайки разрухата и упадъка на повечето от тях, трудно може да се придвиди дали тези могъщи в миналото индустриални райони ще могат да се изправят на крака и възвърнат отново предишния си блясък. От показаното поне досега, в доминиращият от републиканците Конгрес на САЩ, повече от ясно е едно – не само тяхната съдба, но и тази на Америка, няма да е особено оптимистична.
Освен с уникалните си природни забележителности, районът около езерата е известен и с това, че е изключително богат на земеделски култури. Изпаренията идващи от огромните водни маси, създават  мек, влажен и доста благоприятен климат, който прави почвата край тях много плодородна.
Няма как българин, минал покрай тях да не забележи, че пейзажът около езерата, особено край щатите Пенсилвания и северен Ню Йорк, на места, прилича много на нашите равнини и долини. С безкрайните редици лозя по тях, с натежалите от плодове овощни градини, със слънчогледовите и царевичните ниви полюшвани от вятъра, те силно напомнят на тези, край нашенските Дунавска равнина и Тракийска низина.
Има няколко начина да усетите и опознаете духът на Великите езера. Единият е по суша,  другият по вода. Третият пък е и по суша и вода. Той, естествено може да се осъществи единствено като вземете някой от фериботите за пътници и автомобили, които кръстосват цяло лято необятните водни пространства.
От Чикаго, езерото Мичиган може да се пресече на няколко места, като доста популярни са фериботните линии, които се вземат от съседния на Чикаго щат – Уисконсин. Огромните лайнери са с различни капацитети, като обикновено в тях се събират около 200 превозни средства и над 600 пасажери.
Фериботите са два вида – бърз и туристически. Бързият или както го наричат – “Езеро-Експрес”, е с маршрут Милуоки, Уисконсин-Мъскигън, Мичиган. Той се намира на около един час на север от Чикаго. “Езеро-Експрес” изминава разстояние от 144 км за около 2 часа. Но пък съкращава пътя между щатите Уисконсин, Илиной, Индиана и Мичиган с близо 8 часа. Билетът в едната посока за възрастен е 50 $, а в двете – 100$. Пенсионерите използват намаление с  около 10 $ от същата цена. За кола и един пътник в нея тарифата е 117 $.  Децата пътуват без пари.
Туристическият ферибот – “Ес Ес Баджър” пък пресича езерото Мичиган от пристанището в Маниток, Уисконсин и акостира на другия бряг в Лъдингтън, Мичиган. Той взема разстояние от около 110 км за 4 часа. Цената за 1 билет е 70 $ в едната посока. В двете – 120 $, за кола се добавят допълнително 59 $, а за двама души с кола в едната посока това е около 200 $. Пенсионерите пътуват с намаление 63 $ в едната посока и 109 $ в двете посоки. За деца от 5 до 15 г пък тарифата е 24 $ в едната посока и 39 $ в двете. На ферибота има всичко – безплатно кино и игри, бар, ресторант, магазини. Но най-голямото удоволствие е да застанеш на палубата и да се наслаждаваш на свежия бриз и искрящите под слънцето наоколо води.
Навлязъл веднъж в езерата, усещането е като че ли си на кораб в открито море. Фериботът се люшка наляво, надясно. Земя не се вижда на хоризонта, няма и птици. Часове пред погледът ти се редуват единствено пенливи вълни, тъмно сини облаци и навъсено небе с пронизващ, северен вятър.
Странните метереологични условия, случващите се в и около Великите езера са известни като “ефекта на езерото”. Ефектът на езерото си e една трудно обяснима метеорологическа “зона на здрача”. Тази аномалия във времето се дължи на рязко променящите се атмосферни условия, породени от големите водни маси и различни въздушни течения преминаващи над тях. Така например, често няколко километра далеч от бреговете на езерата може да грее слънце, а в близост от тях да вилнее дъждовна или снежна буря, в зависимост от сезона.
Колкото и странно да звучи, българското присъствие, дори и в най-отдалечените места из езерата, е доста осезаемо. Често могат да се видят млади наши сънародници дошли на летни студентски бригади из регионите и островите на Великите езера, където туризмът е доста развит. Нещо повече, дори местните хора, когато разберат, че сте от България, не пропускат да ви кажат, че в селото им има наши младежи и веднага след това да ги похвалят за усърдието и трудолюбието им.
“България? Знам, разбира се къде е България”, разказва около 40 годишния Рик, който е пазач на яхтеното пристанище в градчето Бейфийлд, Уисконсин. Преди няколко години Рик се сближил с млад българин Алекс, дошъл с приятелката си от България на студентска бригада. Нашенецът бил много добро момче и всички го обичали в градчето, но както се случва в живота, малко преди да се приберат за България, момичето му го изоставила и си хванала местно гадже.
“Хей, разби му сърцето на това добро момче, тази българка”, въздиша тъжно Рик. Потупва се с пръст от лявата страна на гърдите, сякаш да покаже колко тежко е изживял предателството на любимата си нашия Алекс и отива бавно към кея да посрещне поредната окъсняла преди залеза яхта.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: