Из Великите Езера на Америка

Из Великите Езера на Северна Америка

(по суша и вода)

 Симеон Гаспаров

 

 

 

 

simeongasparov@gmail.com

 

Един от районите на Съединените щати, за който почти всички знаем,  но като че ли много малко познаваме е на Великите езера. Тези водни площи от пет свързани помежду си езера, се намират на границата между САЩ и Канада и са най-голямата група от сладководни води на земята. Общата им площ е 244 100 кв. км или почти 2 пъти по-големи от територията на България. Най-голямото от тях е езерото Съпириър. То е и най-дълбокото – 406 м. Най-малкото пък е Ири. Останалите езера са Хюрън и Онтарио.  Но най-близкото, до сърцата на нас българите, от всичките пет Велики езера е езерото Мичиган, върху чийто брегове е разположен Чикаго и край което се намира близо сто хилядната ни имигрантска колония.
Великите езера и районите край тях, може би най-точно отразяват това което Щатите са били и което са днес. От една страна величествени, необятни гори, все още пълни с всякакви видове дивеч, кристални води, реки гъмжащи с риба, пясъчни плажове с червеникави скали обрасли с гигантски борове по тях, разположени на север, край езерните брегове на щатите Уисконскин, Мичиган и Минесота, създават представата за един приказен свят, останал недокоснат от времето на индианските легенди и митове.

И от друга – десетки километри западнали индустриални райони. Рушащи се, празни заводи, фабрики, халета и пристанища, разпръснати край южните брегове, на същите, тези езера, включващи щатите Индиана, Охайо, Ню Йорк, Мичиган.
Оставени, като замръзнали във времето сенки на някогашните процъфтяващи и благоденстващи градове, край които някога се е развивала икономиката на САЩ и на света, тези места говорят най-точно за пораженията нанесени на Америка от бушуващите от години вътрешни кризи и международни войни.

Виждайки разрухата и упадъка на повечето от тях, трудно може да се придвиди дали тези могъщи в миналото индустриални райони ще успеят да се изправят на крака и възвърнат отново предишния си блясък.
Освен с природните си забележителности, районът около езерата е известен и с това, че е изключително богат на земеделски култури. Изпаренията идващи от огромните водни маси, създават  мек, влажен и доста благоприятен климат, който прави почвата край тях много плодородна.
Има няколко начина да усетите и опознаете духът на Великите езера. Единият е по суша,  другият по вода.
От Чикаго, езерото Мичиган може да се пресече на няколко места, като доста популярни са фериботните линии, които се вземат от съседния на Чикаго щат – Уисконсин. Огромните лайнери са с различни капацитети, като обикновено в тях се събират около 200 превозни средства и над 600 пасажери.
Фериботите са два вида – бърз и туристически. Бързият или както го наричат – “Езеро-Експрес”, е с маршрут Милуоки, Уисконсин-Мъскигън, Мичиган. Той се намира на около един час на север от Чикаго. “Езеро-Експрес” изминава разстояние от 144 км за около 2 часа. Но пък съкращава пътя между щатите Уисконсин, Илиной, Индиана и Мичиган с близо 8 часа. Билетът в едната посока за възрастен е 50 $, а в двете – 100$. Пенсионерите използват намаление с  около 10 $ от същата цена. За кола и един пътник в нея тарифата е 117 $.  Децата пътуват без пари.
Туристическият ферибот – “Ес Ес Баджър” пък пресича езерото Мичиган от пристанището в Маниток, Уисконсин и акостира на другия бряг в Лъдингтън, Мичиган. Той взема разстояние от около 110 км за 4 часа. Цената за 1 билет е 70 $ в едната посока. В двете – 120 $, за кола се добавят допълнително 59 $, а за двама души с кола в едната посока това е около 200 $.

Пенсионерите пътуват с намаление 63 $ в едната посока и 109 $ в двете посоки. За деца от 5 до 15 г пък тарифата е 24 $ в едната посока и 39 $ в двете. На ферибота има всичко – безплатно кино и игри, бар, ресторант, магазини. Но най-голямото удоволствие е да застанеш на палубата и да се наслаждаваш на свежия бриз и искрящите под слънцето наоколо води.
Навлязъл веднъж в езерата, усещането е като че ли си на кораб в открито море. Фериботът се люшка наляво, надясно. Земя не се вижда на хоризонта, няма и птици. Часове пред погледът ти се редуват единствено пенливи вълни, тъмно сини облаци и навъсено небе с пронизващ, северен вятър.
Странните метереологични условия, случващите се в и около Великите езера са известни като “ефекта на езерото”. Ефектът на езерото си e една трудно обяснима метеорологическа “зона на здрача”. Тази аномалия във времето се дължи на рязко променящите се атмосферни условия, породени от големите водни маси и различни въздушни течения преминаващи над тях. Така например, често няколко километра далеч от бреговете на езерата може да грее слънце, а в близост от тях да вилнее дъждовна или снежна буря, в зависимост от сезона.
Колкото и странно да звучи, българското присъствие, дори и в най-отдалечените места из езерата, е доста осезаемо. Често могат да се видят млади наши сънародници дошли на летни студентски бригади из регионите и островите на Великите езера, където туризмът е доста развит.

Нещо повече, дори местните хора, когато разберат, че сте от България, не пропускат да ви кажат, че в селото им има наши младежи и веднага след това да ги похвалят за усърдието и трудолюбието им.
“България? Знам, разбира се къде е България”, разказва 40 годишния Рик, който е пазач на яхтеното пристанище в градчето Бейфийлд, Уисконсин. Преди няколко години Рик се сближил с млад българин – Алекс, който дошъл с приятелката си от родината на студентска бригада. Нашенецът бил много добро момче и всички го обичали в градчето, но както се случва в живота, малко преди да се приберат за България, момичето му го изоставила и си хванала местно гадже.
“Хей, разби му сърцето на това добро момче, тази българка”, въздиша тъжно Рик. Потупва се с пръст от лявата страна на гърдите, сякаш да покаже колко тежко е изживял предателството на любимата си нашия Алекс и отива бавно към кея да посрещне поредната окъсняла преди залеза яхта.

 

2012 година