Archive for August, 2012

August 28, 2012

“Eзикът на рокa е универсален, защото идва от сърцето”

ImageImage

“Eзикът на рокa е универсален, защото идва от сърцето”

С автора на романа “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин” Симеон Гаспаров за “Public Republic” разговаря Георги Милев

Биография:

Симеон Гаспаров е роден на 24 Декември 1965 г. в гр. София. Завършил е Българска филология в СУ “Климент Охридски” през 1991-ва г. и Мастер програмата в Свободните науки на Чикагския Университет през 2003-та. До преместването си в САЩ през 1997-ма г. е работил като репортер във в. “Новинар”. В момента е кореспондент на в-к “Труд” в Чикаго. Автор е на две книги издавани в България – романът “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин”, 2010 г. издателство “Сиела” и стихосбирката – “Театър на Не абсурда” изд. “Гуторанов и син”, 1992г. Негови стихотворения са издавани също в Хърватия – в-к “Хърватско Слово” през 1997 г. В САЩ негови коментари са излизали във вестниците “Дейли Хералд” и “Нортуест Хералд”.

– Здрасти, Мони, как си? Как е семейството?

– Благодаря добре сме за сега. Радвам се че зимата отминава и че ще бъдем повече навън. Първите птици се завръщат и с децата ги гледаме как си правят гнезда по дърветата.

– Какво ново в Америка? Предстоят избори?

– И може би едни от най-важните в новата история на страната. Напрежението е много голямо и медиите само за това говорят. Следя внимателно случващото се, не само професионално, но и като жевеещ в тази страна. Така че от видяното и чутото досега, мога да кажа, че като слушам хора като Рик Санторум, Мишел Бакмън, Нют Гингрич и т.н. разбирам какви блестящи умове за 12 –ти  или 13-ти век, биха били те. За съжаление, представителите на републиканската партия, в момента, нямат нищо общо с републиканската идея на Дуайт Айзенхауер, Линкълн, че даже и д-р Мартин Лутър Кинг, който също беше републиканец, между другото.
Просто искам да добавя, че ненавиждам лицемерието на група влиятелни хора с пари, които  искат да превърнат страната на рокендрола в бастион на религиозния фанатизъм и да я върнат в ерата на феодализма и тъмнината. Е, няма да стане! Говорят, че Обама бил социалист и какво ли не. Не е вярно. Аз съм интервюирал носителя на Нобелова награда за икономика проф. Гери Бекер, който е консерватор и той в прав текст ми каза – Обама не е социалист.
Аз смятам, че за да вървят работите, не само в САЩ а и навсякъде, трябва да се намери средата. Това е демокрацията. В последните години, Америка върви страшно рязко на дясно. А това пречи и на самия капитализъм. Това не е капитализма на Адам Смит, който в момента републиканците, така самоотвержено защитават. Това е корпоративен комунизъм. Основата на капитализма е защита на потребителя и конкуренцията. Републиканците искат да няма защита за потребителя. Така, например, ако някоя корпорация продава отровни продукти на хората, да не може да й се потърси сметка. Представяш ли си, когато избухна петролната станция в Мексиканския залив, Републиканците излезнаха и се извиниха, не на жертвите, а на…компанията докарала екологическата катастрофа – Бритиш Петролиум. Ами това е същото като по времето на “соца” у нас. Тези хора искат да няма конкуренция за монопола на корпорациите. Дребния бизнес, който движи напредъка и икономиката, съзнателно се убива за сметка на големите корпорации.
Хората не искат държавата да се грижи за всичко, но не искат и корпорациите да им казват как да живеят. И тъй като, не мога да трая комунизма, не мога да трая и корпоративния комунизъм. Проблемът обаче е, че едно правителство можеш да го свалиш, но една корпорация не можеш. Срастването на корпорацията с държавата е също толкова опасно, както срастването на държавата с партия или религия. Това не е нито демокрация, нито пък капитализъм.
Аз съм демократ. Демократ съм бил в България, демократ съм и тук. Не казвам че Обама е перфектния президент или че нещата в момента в САЩ са излезли вън от контрол. Просто народът започва да се пробужда и това пробуждане ще трае дълго и болезнено.
Спомням си, че когато интервюирах, преди време проф. Ноам Чомски, той ми каза нещо много интересно. Трябва да се опитаме да разберем Америка, каза той, защото това е още много млада, непозната, дива и в процес на развитие страна. Тя прилича на могъщ великан, който е с мозък на тийнейджър и който е още в процес на развитие. Аз не съм съгласен с всичко което Чомски е казал, но тук смятам, че е прав.
Виж, аз по принцип избягвам да се здълбавам, много в политиката, защото ако се отплесна ставам като селския луд, който излиза на мегдана и почва да говори високо на странни езици…Ето и днес май се поотплеснах малко.

– Ти замина през 1997-ма, категорично “по любов”, както се казва. Какво се промени в САЩ оттогава? Давай през погледа на емигрант.

– По онова време, в САЩ имаше работа. Беше, все още възможно, да си намериш каквато и да е работа. Беше възможно да се издържаш, без да влизаш в големи заеми, да бъдеш независим, да нямаш много грижи и да постигнеш мечтата си. Но като че ли, още тогава, започваше да се усеща, как онази небрежната, бунтарска, свободна, дълкокоса Америка си отиваше. И как след нея, навлизаха костюмираните, зализаните, лицемерно ухилените, подстриганите нови герои на деня. Въпреки всичко, аз съм признателен за много неща на тази страна. Тук научих наистина много. Придобих опит, който с нищо не може да се замени. Аз даже смятам, че ще е хубаво, всички които искат, да дойдат в Америка и да поживеят малко тук.

read more »