Archive for September, 2012

September 5, 2012

Писмото на Обама, до моята 11 годишна дъщеря

Image

“Да начертаеш посоката на ненаписаната история”

Писмото на Обама, до моята 11 годишна дъщеря

Симеон Гаспаров

“Ако републиканците вземат властта ще сринат Америка и светът. Не обръщайте внимание на провокациите им. Опитайте се да направите така, че тук да стане като Германия, където няма толкова бедни и където средната класа, богатите и всички равноправно допринасят да направят страната им по-добра”, написа преди около месец и половина, 11 годишната ми дъщеря Ангелина, на лист скъсан от ученическата й тетрадка.

Image
Спонтанно, без някой да я кара, тя бе изразила мнението си и ме помоли да пратя листът с разкраченият, детски почерк, в писмо до президентът на страната, в която е родена и живее – президентът на САЩ, Барак Обама. (Жена ми е американка, но майка й е от Германия. От близо година, децата ни вече имат и българско гражданство.) Аз обясних на Ангелина, че писмото й много ми харесва, но едва ли някой ще му обърне внимание в тези кризисни, предизборни времена. Но тя настояваше да го пратя на Обама и аз изпълних молбата й.
Преди няколко дни, в пощенската ни кутия се появи огромен жълт плик. Всички онемяхме, когато видяхме, че той идваше от Белият Дом. И бе адресиран до 11 годишната ми дъщеря. Отворихме пликът и от там извадихме лист, върху който най-отгоре изпъкваше печатът на президентът на САЩ, а най-отдолу с черен флумастер се открояваше подписът на Барак Обама.
Текстът в писмото благодареше, на дъщеря ми, че е намерила време да сподели мислите си с президентът на страната й. “Твоята готовност да опознаеш светът около теб и да приобщаваш останалите да дискутитират важни въпроси, ще ти помогне да подобриш бъдещето, което твоето поколение ще наследи”, пишеше още в него. В писмото си към дъщеря ми, Обама я уверяваше също, че тя ще може да постигне големи неща, като се труди неуморно, вярва в себе си и се опитва да помогне на тези край нея.

Image
“Нашата нация разчита на теб да бъдеш най-добрият ученик, който ти можеш да бъдеш, така че постави си високи цели, търси нови предизвикателства и знай, аз очаквам велики неща от теб, докато чертаеш посоката на ненаписната история на нашата нация”, завършваше поетично писмото, което може би, не бе написано лично от Обама. Може би не бе и подписано от него. Може би. Но какво от това? Радостта, която това писмо донесе на децата ми и на другите деца в нашия квартал. Радостта от отговорността, която ти гласуват, че от теб, от 11 годишното дете, зависи ненаписаната история на твоето поколение, няма думи с които да бъде изразена.
Мисля си, дали пък, промяната към по-доброто за България бъдеще няма да започне, точно от тук. От тези малки, незначителни жестове като този. Жестове, които ние дължим на децата си в България.
Когато политиците в родината ни, започнат да общуват с децата на България като с равноправни. Да им се отчитат и да ги зачитат достойно, със същата отговорност и уважение, с която се отчитат на партиите си, на лобистите си, на банкерите си, на спонсорите си. И никога, никога, никога, тези които управляват България, да не забравят, че ние тази земя не сме я наследили от дедите си, а сме я взели назаем от децата си!

в-к “Труд” 4-ти септември 2012 г.

Image