“Да начертаеш посоката на ненаписаната история”
Писмото на Обама, до моята 11 годишна дъщеря
Симеон Гаспаров
“Ако републиканците вземат властта ще сринат Америка и светът. Не обръщайте внимание на провокациите им. Опитайте се да направите така, че тук да стане като Германия, където няма толкова бедни и където средната класа, богатите и всички равноправно допринасят да направят страната им по-добра”, написа преди около месец и половина, 11 годишната ми дъщеря Ангелина, на лист скъсан от ученическата й тетрадка.
Спонтанно, без някой да я кара, тя бе изразила мнението си и ме помоли да пратя листът с разкраченият, детски почерк, в писмо до президентът на страната, в която е родена и живее – президентът на САЩ, Барак Обама. (Жена ми е американка, но майка й е от Германия. От близо година, децата ни вече имат и българско гражданство.) Аз обясних на Ангелина, че писмото й много ми харесва, но едва ли някой ще му обърне внимание в тези кризисни, предизборни времена. Но тя настояваше да го пратя на Обама и аз изпълних молбата й.
Преди няколко дни, в пощенската ни кутия се появи огромен жълт плик. Всички онемяхме, когато видяхме, че той идваше от Белият Дом. И бе адресиран до 11 годишната ми дъщеря. Отворихме пликът и от там извадихме лист, върху който най-отгоре изпъкваше печатът на президентът на САЩ, а най-отдолу с черен флумастер се открояваше подписът на Барак Обама.
Текстът в писмото благодареше, на дъщеря ми, че е намерила време да сподели мислите си с президентът на страната й. “Твоята готовност да опознаеш светът около теб и да приобщаваш останалите да дискутитират важни въпроси, ще ти помогне да подобриш бъдещето, което твоето поколение ще наследи”, пишеше още в него. В писмото си към дъщеря ми, Обама я уверяваше също, че тя ще може да постигне големи неща, като се труди неуморно, вярва в себе си и се опитва да помогне на тези край нея.
“Нашата нация разчита на теб да бъдеш най-добрият ученик, който ти можеш да бъдеш, така че постави си високи цели, търси нови предизвикателства и знай, аз очаквам велики неща от теб, докато чертаеш посоката на ненаписната история на нашата нация”, завършваше поетично писмото, което може би, не бе написано лично от Обама. Може би не бе и подписано от него. Може би. Но какво от това? Радостта, която това писмо донесе на децата ми и на другите деца в нашия квартал. Радостта от отговорността, която ти гласуват, че от теб, от 11 годишното дете, зависи ненаписаната история на твоето поколение, няма думи с които да бъде изразена.
Мисля си, дали пък, промяната към по-доброто за България бъдеще няма да започне, точно от тук. От тези малки, незначителни жестове като този. Жестове, които ние дължим на децата си в България.
Когато политиците в родината ни, започнат да общуват с децата на България като с равноправни. Да им се отчитат и да ги зачитат достойно, със същата отговорност и уважение, с която се отчитат на партиите си, на лобистите си, на банкерите си, на спонсорите си. И никога, никога, никога, тези които управляват България, да не забравят, че ние тази земя не сме я наследили от дедите си, а сме я взели назаем от децата си!
в-к “Труд” 4-ти септември 2012 г.
