Как Западът бе покорен – Санта Фе, Ню Мексико – приказки за хипита, призраци и индианци

Как Западът бе покорен
Санта Фе, Ню Мексико – приказки за българи, хипита, призраци и индианци

Симеон Гаспаров

(части от статията са излизали във в-к “Труд”)

slgasparov@comcast.net

IMG_0194
“Българин?” възкликва усмихнато момичето от рецепцията на хотела, докато ми подава ключовете за стаята. Тя се казва Мария и е от Венецуела. В хотела работи като администратор. Не може да повярва, като й казвам, че съм от България и отново ме пита дали не се шегувам. “Не бе, не не се шегувам”, кимам й с глава. Роден съм в България и от 15 години живея край Чикаго. “Чикаго” възкликва още по-силно Мария и ме поглежда с дълбоките й черни очи, в които проблясва една малка, крехка, почти невидима, тъжна искра. На един дъх, като че ли се познаваме от сто години, Мария ми споделя, как е имала дългогодишна връзка с момче от България, с който работели и живеели заедно, но се разделили. Преди около три месеца, на нашето момче му писнало да живее сам, без българи край него и тръгнало да си търси щастието в Чикаго. Мария, останала тук. В Санта Фе, Ню Мексико. Гледам очите на Мария, в които все още проблясва онази невидима изгаряща искрица, докато говори за бившето й гадже от България. Гледам я как плавно и с лекота подава ключовете на гостите от хотела, как се усмихва и отмята дългите си черни коси, по които се гонят лъчите на утринта и си мисля, дали пък този нашия, не е сгрешил, че се е преместил в студеното, мъгливо и с постоянно задръстените магистрали Чикаго и не е останал тук, при Мария, в Санта Фе.

pazar na indianziteРазпложен в подножието на снежните върхове на планината Сангре Де Кристо, основан преди 400 години от испанските конкистадори и населен от над 1000 години с индианците Пуеблос, Санта Фе е една палитра от ярки, пъстри жълти, рубинено червени, маслено зелени цветове, плиснати направо върху фона на заобикалящата те природата. Тук всичко е по-различно, самобитно и несравнимо, с която и да е част на Съединените щати. По тесните, покрити с  покриви улички се носи аромат на рози, мента, босилек и прясно сварено кафе. Даже въздухът, водата и храната в Санта Фе, имат вкус, по-различен, по свеж, по неповторим, от където и да е в САЩ, Канада, че и Мексико, ако щете. От всеки ъгъл, край къщите звучи музика, отвсякъде се чува смях и глъч, който се носи по препълнените улици, с хора дошли от всички краища на света, за да се потопят в Санта Фе.


“Това, което е уникално за Санта Фе е, че е място, в което живеят от столетия три различни култури и три различни етноса – индианската, на племената Пуеблос и Навахо, латинската и англо-саксонската” споделя ми местния историк г-н Алън Уилър, който в момента, заедно с хората от историческото дружество в града, работи над документална тв поредица за Санта Фе.  „Тези различни етноса, никога не са се смесвали, но и никога, не са се разделяли”, добавя той. Според Алън, икономическата кризата не е най-големия проблем за Санта Фе, а кризата в образованието. Много от младите хора, в района, не завършвали средно образование, защото заради туризма лесно си намирали работа и то не им е било нужно. Според закона в Санта Фе, най-ниската заплата е $ 9.85 на час.
Santa FeНяколко са особеностите на Санта Фе разказва Уилър. В градът има над 300 галерии, което го нарежда на трето място в Америка по търговия с произведения на изкуството след Ню Йорк и Лос Анджелес. Тук се намира най-старата запазена къща на територията на САЩ изградена от племето Пуеблос, преди повече от  1200 г. Най-старата църква в страната – Сан Мигел, построена 1610 г е също в града. В Санта Фе е и живописният индиански пазар, който е в предверието на Палата на губернатора. На него индианците от близките резервати, продават огърлици, амулети и сувенири.
“Ако купувате бижута от индианците на пазара, не се пазарете с тях”, съветва г-н Уилър. Индианците ги продавали на възможно най-ниската цена, въпреки че изпитват огромна нужда от пари в настоящата криза. Историкът споменава, че често е виждал индианци от пазара да плачат, затова че европейски туристи им давали обидно ниски цени на техните артикули.
magic stairs LorettoДруга голяма забележителност на Санта Фе, е вълшебната вита стълба, в местната църква Лорето. Според легендата тя е построена лично от Исус Христос, който слязъл от небето през 1872 г. Стълбата е направено от дърво, което не вирее в региона и в нея няма нито един забит пирон.
IMG_0192И все пак, онова, което посетителите на Санта Фе не знаят, добавя  историкът Алън Уилър, а то е много, ама много характерно за града, са …призраците. Оказва се, че в подземията и таваните на сградите на Санта Фе, които са съединени по между си с тайни врати и коридори,  витаят десетки призрци.
Призраците на Санта Фе, са кротки по природа, обяснява г-н Уилър, но като всеки дух, не знаеш какъв номер може да ти извърти. Душите на мъртъвците обичали да хлопат по вратите на къщите, по никое време, да чупят чаши, да пищят и да тупат хората по рамото. Така например, в най-тузарския хотел в града Ла Посада, доста актуален в момента е духът на търговски пътник, който по време на Голямата Депресия, отседнал тук, проиграл парите си на комар, след което се самоубил в коридора на хотела. Неговата ръка, често можела да се види да се подава от някоя от стените на сградата и да подканва гостите на хотела да я последват.
Del Castillo liveIMG_0205Денят преваля. С Алън Уилър съм се разделил преди около два часа. Докато обикалям покрай сградите къпещи се в пурпурните лъчи на спускащото се на запад, зад планините на Сангре Де Кристо, слънце на Санта Фе, попадам случайно на центарлния градски площад. Прилича на огромно море, люлеещо се с ритъма от телата на десетки млади и стари хора, танцуващи безгрижно под звуците идващи от малката сцена, върху която са се качили да свирят музикантите от тексаската банда – “Дел Кастильо”.
Гледам хората как танцуват и погледът ми се спира върху група хипита. Направили са нещо като кръг, по средата, на който дългокос, беззъб хипар и млада хипарка се въртят плавно в ритъм с песните на “Дел Кастильо”. Хипитата танцуват със затворени очи, сякаш не искат да видят заобикалящия ги свят. Мъжът е с каубойска шапка, а дамата в бяла пола с избледнели от слънцето цветя по нея. При всяко завъртане, от косите и дрехите на хипитата падат песъчинки от уличната прах, които под лъчите на залязващото слънце приличат на златист, звезден магически прашец. Напомнят на принца и принцесата от приказките, които никога, не свършват с щастлив край.
IMG_0213Don Gaspar AvenueПреди да си тръгна от хотелът се засичам с Мария.  Днес тя има почивен ден, но е дошла да си вземе някакви документи от административният офис.  Казвам й, че си тръгвам, че ще се радваме, ако реши да ни дойде на гости в Чикаго и къде на шега, къде не, я питам дали не иска да намеря, този нашия българин и да поговоря с него. Не, не кима с глава Мария. Няма смисъл. Усмихва се и добавя, той знае къде да ме намери. Той знае къде е Санта Фе. И аз знам, мисля да й кажа. Ето тук, до сърцето!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: