Archive for February, 2013

February 25, 2013

Проф. Ноам Чомски: “Нека България да е в ЕС, но не и във военен съюз”*

ChomskyПроф. Ноам Чомски: “Нека България да е в ЕС, но не и във военен съюз”*

“Родината ви можеше да бъде като Австрия или Швеция”

“Америка е хомогенна страна, докато Европейския съюз е комбинация от различни държави със свои различни интереси и конфликти”

“Обама говори за промяна, но не пояснява каква би трябвало да бъде тя”

С проф. Ноам Чомски разговаря Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

*(част от интервюто с проф. Чомски е публикувано във в-к “Труд” през 2008 г, веднага след избирането на Барак Обама за президент на САЩ)

– Проф. Чомски, смятате ли, че Барак Обама, може да донесе истинската промяната, която така силно очакват в Америка и по света?

– Досега Обама не показва видими признаци, че иска да направи голямата промяна. Той говори за промяна, но не пояснява каква би трябвало да бъде промяната. За намеренията на Обама най-добре говорят назначенията, които той предприема, защото едно е да говориш за промяна, а друго са постъпките, които правиш тя да се осъществи.

– Какво имате предвид?

– Вижте кой е в селекцията на екипът, с който Обама смята да управлява страната. Една от основните и най-важни позиции в неговото бъдещо управление е постът шеф на кабинета. На този пост той назначи  Рам Иманюел, който е един от вътрешните хора на старата политическата система и е един от най-големите “ястреби” на Демократическата партия. Рам Иманюел е единственият, от демократите от щата Илиной, който гласува положително за нахлуването на Буш в Ирак. Той също така има двойно гражданство-израелско и американско и е ветеран от армията на Израел. Израелските медии го наричат, “нашия човек във Вашингтон”. Така че, не виждам каква промяна може да настъпи, с хора като него.

– Но, казват, също че Рам Иманюел е с либерални убеждения и е прогресивно мислещ политик.

– Той е консервативен демократ. В него няма нищо левичарско. Но не само в назначаването на Рам Иманюел е проблемът за липсата на промяна в политиката на Обама. Хората, които той смята, че ще оправят финасовата криза и с които се консултира неотдавна са Робърт Рубин (Robert Rubin)  и Лоуренс Сомерс (Lawrence Summers). Те двамата, бяха министри на финансите, през време на управлението на Бил Клинтън и са основните виновници за настъпилата в момента финансова криза в САЩ и по света, защото първи въведоха дерегулацията по отпускането на заемите от банките. Да се обърнеш към тези хора за съвет по икономическата криза, е все едно да се обърнеш към Осама Бин Ладен, за помощ във войната против тероризма. Смятам също, че от седемнадесетте души, които неотдавна новоизбраният президент на САЩ привика, за да дискутира с тях икономичесеската криза, поне на половината от тях, би трябвало да им се връчат призовки за съда, а не да се търси от тях съвет за излизане от икономическата криза.

– Каква ще бъде според вас политиката на Обама?

– Това което Обама може би ще промени, ще е промяната на стила на водената от Джордж Буш политика. Политиката на сенатора от Илиной ще бъде по-мека версия тази на настоящият президент и няма да бъде толкова арогантна и в такова рязко противоричие с партньорите на САЩ.

– С настъпването на световната криза, дойде ли края на американската икономическа мощ?

– Аз мисля, че въпреки всичко, американската икономика е най-развитата в света и ще продължи да бъде водещата икономика, въпреки пораженията, които й нанесе администрацията на Буш. Американската икономика има много преимущества пред останалия свят, затова в момента, обикновените американци, които се страхуват да не изгубят спестяванията си, заради фалита на банките, масово се застраховат, като  купуват държавни ценни книжа , които са най-сигурната инвестиция в кризата.

noam-chomsky– Каква е поуката от наскоро завършилите президентски избори?

– Американското общество е управлявано от бизнеса общество. Двете политически партии у нас са две различни фракции на една и съща бизнес формация. Но най-интересното от проведените избори е че двамата кандидати на Демократическата партия за президенти на САЩ бяха жена и черен. Това е нещо, което в предишни години би било немислимо, факт който показва колко страната ни е станала по-цивилизована от преди. Но ще ви дам пример с Боливия. Това е една от държавите, в които функционира истинска демокрация. Лидерът на страната, Ево Моралес бе издигнат от ниските слоеве на обществото. Нещо, което никога не би могло да се случи не само в Америка, но и в цялото западно общество. Западният расизъм е толкова силно развит, че хората не могат да видят изявите на истинската демокрация, които са много ярки в страни като Боливия, отколкото избирането на Барак Обама в САЩ.

read more »

February 20, 2013

Сан Франциско – градът, който те кара да мечтаеш

Да полудееш от живот

Сан Франциско – градът който те кара да мечтаеш

Златната белезница, чийто ключ е хвърлен надалеко

Симеон Гаспаров (съкратена версия на материала е излизала във в-к “Труд”)


Мостът Златната Врата който се издига над океана. Дълъг е 2.7 км, широк 27.4 м и видок 227.4 м построен е за 4 години от 1933 до 1937
IMG_0124“Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско”, бе написал преди време американският журналист и носител на наградата Пулицър, Хърб Каен. Стъпил веднъж в Сан Франциско, разбираш колко много Хърб Каен, който отдавна вече не е между живите, е бил прав.
Сан Франциско сам по себе си е град митологема. Той е една метафора на бунта, на младостта, на свободата.Това е град, в който дори никога преди това да не си бил, те кара да се чувстваш като у дома си. Кара те да забравиш задръжките, проблемите, конформизмът, снобизмът, еднообразието на ежедневието.  Кара те да забравиш кой си, какъв си и откъде си. Това е град, който вдъхновява. Кара те да мечтаеш. Да обичаш и да искаш да бъдеш обичан. Кара те да мислиш, но не с думи, не с образи, а с поезия.
Нощните улици на Сан Франциско с по които се носи духът на битниците и Джак КеруакТръгнал веднъж по мъгливите, хладни улици на Сан Франциско, по които се гонят солените ветрове на океана и по които, писъкът на албатросите се смесва със звънът на трамваите  пъшкащи по хълмовете на града, усещаш как край теб оживяват сенките на Джек Лондон, на Джон Стайнбек, на Джек Керуак и неговите битнически братя, на дългокосите хипита слушащи психоделичен рок, протестиращи против войните и създали ъндърграунд движенията, които по-късно ще завземат целия свят.
Улици, по които бездомници и просяци те дебнат от всеки ъгъл и по които неоновите светлини на безбройните барове, примигват в мрака, като очите на омайните сирени, примамващи моряците към сладка, страстна смърт. Неонови светлини, в които, неусетно се потапяш и откриваш това, което Сан Франциско всъщност е – една любов. Любов, като онази, останала назад в годините, която като я срещнеш случайно на пътя, ей така изведнъж те кара да искаш да я прегърнеш, да я задъдържиш. Да не искаш да я пуснеш, а да се потопиш в косите й и на пук на целия свят, да ти се прииска да полудееш. Да полудееш от живот!

read more »