Archive for March, 2013

March 23, 2013

Из книгата “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин”

Из книгата “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин”

Автор: Симеон Гаспаров

Глава 29.

“Ако съм свободен, то е защото винаги бягам”
Джими Хендрикс

Vrati ot nebesa 1 stranica“Кравай”, бе нещо като българския Уудсток. Том стоеше затаил дъх, опиянен от гледката, която се откриваше около него. Пред очите му се люшакше море от младост, пъстрота, свобода, естественост, непокорство и свежест. Той бе попаднал в една, сурова улична поезия, родена спонтанно, от десетките млади бунтари, заядливи пънкари и рошави метъли, с кожени якета, които бяха насядали по масичките пред заведението, пиеха, смееха се, говореха, спореха, слушаха музика, заяждаха се, скачаха да се бият, сдобряваха се и…живееха. Живееха, не за утре, не за днес, а за мигът, който ставаше, тук и сега. И който след минута, щеше да е далечна, далечна история.
Живееха без страх, без задъжки, без норми…Том, се почувства така, сякаш бе попаднал в свят, като от обложката на плоча. Като от видео-клип или списание за рокендрол. Но свят, много по-реален, по-земен, по-брутално честен, по-неприкрит и много по-сърцат.
Свят, който, нямаше нищо общо с цялата тази отчаяна, банална безизходица, тъга и песимизъм, които бяха сковали България. И този свят, не бе създаден от политическите платформи на политиците, на опортюнистите, на използвачите и лицемерите, а бе създаден от младостта на България, която се бе събрала пред “Кравай” и от нейното вдъхновение, родено от рокендрола.
Knigata Vrati ot nebesaТук се живееше бързо. Живееше се дръзко. Безцелно. И смело.
Заведението се намираше между булевардите “Патриарх Ефтимий” и “Фритьоф Нансен”. То бе, като някакъв жив организъм, който пулсираше единствено и само с ритъма на подивялата улица. “Кравай” бе безмилостно и същевременно магическо, притеглящо, те място. То бе нещо като олтар, пред който младите хора на София идваха ежедневно, да отдадат почитта си към идеята, към бунта, към музиката, която ги сплотяваше, към феновете, към приятелството, след което изчезваха из загадъчните, тайнства на тесните, улички на града. Нямаше такова място, нито в Чикаго, нито в Ню Йорк, нито в Ел Ей…
Том спря пред вратата на “Кравай”. У него се нaдигаха  смесени чувства. Изгубен, обран, без документи и без посока, той стоеше на прага, воден единствено и само от последната си надежда за спасение и излизане от  ситуацията, в която бе попаднал. И нейното име, бе – Винс – Веско.
Том отвори вратата. Силната музика, идваща отвътре, изпляска с крила и отлетя, към нощтната улица, изпълнена със страсти. Барът, бе препълнен с млади хора, които  просто се забавляваха. Не им дремеше за стачката, за кризата, за инфлацията. Не им дремеше за нищо.
Винс, се беше облегнал на ъгъла на малък, алуминиев бар-плот, бъбреше си с двама образи, с протъркани джинси и кожени якета, които хвърляха горещи погледи, към няколкото мадами застанали в ъгъла, до тях и им наливаше, от време на време пиене.
Том мълчаливо огледа хората, край себе си. Те носеха, същите джинси, ризи, якета, прически, както връстниците им в Чикаго. Говореха, по същия начин, жестикулираха, гримасничеха когато харесваха или не харесваха нещо. Дори, зяпаха гаджетата, по същия начин, както и приятелите му в Чикаго.

March 14, 2013

“Когато отиваш на война те учат да убиваш!”

Toshiba Digital CameraJeff Key over a thank“Когато отиваш на война те учат да убиваш!”

“От войната пострадаха най-много децата!”

“Искам всички в Америка да видят неизмеримото страдание, което ние причинихме на Ирак и Афганистан”

Джеф Кий е роден 1965 г. в щата Алабама. Той е бивш морски пехотинец от армията на САЩ и е един от войниците, участвували в превземането на Багдад, през 2003-та година. През 2004-та година, в знак на протест, срещу водената военна политика на страната си в Ирак, той напуска войската и се включва в работата на организацията “Ветерани от Ирак Против Войната”. Джеф Кей е също писател, актьор и активист за човешки права. Той е основател на фондацията “Мехади” за подпомагане на иракски деца и цивилни граждани, които са пострадали от войната, както и на ветерани, които се опитват да лекуват стресът от войната с наркотици и алкохол. Фондацията “Мехади” е кръстена на името на иракско дете, с което Джеф се сприятелил, по време на службата си в Ирак.  

С ветеранът от войната в Ирак Джеф Кий, за вестник “Труд” разговаря Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=620847

– Г-н Кий, как приехте решението на президента Обама да обяви краят на  войната в Ирак?

– Аз вярвам, че президентът Обама е добър човек и прави наистина, всичко възможно, да разреши този конфликт, който други започнаха. Не бива да забравяме, че там останаха още 50, 000 войници, така че не виждам все още краят на войната да е настъпил.

– Една от причините САЩ да нападне Ирак, бе сигурността на Америка. Днес, седем години, по-късно, сигурността на щатите повече ли е гарантирана отпреди?

– Не разбира се, но със сигурност мога да ви кажа, че войната в Ирак направи много хора изключително богати. Аз често се срещам с родители, чийто деца са по фронтовете и им казвам- не жертвайте децата си, заради хора, които забогатяват от тях. Бих добавил също, че не само окупацията на Ирак, но и на Афганистан е изключително опасна за САЩ.

Jeff Key in the Iraq's desert– Вие сте един от първите, участвували във войната още от самото й начало през 2003-та г., има ли нещо, което видяхте, което, ние цивилните не знаем?

– Искам, ако можеше, всички в Америка, независимо от политическите им убеждения – консерватори или либерали, да можеха наистина насила, да бъдат накарани да видят неизмеримото страдание и разрушение, което ние причинихме на Ирак и Афганистан. Това, което видяхме ние участниците във войната, бе тоталното разрушение, което най-могъщата военна машина в историята на човечеството може да нанесе. Нашият финансов интерес, докара страданието на тези хора. Аз с очите си видях, как цялата инфраструктура на Ирак – държавна и военна, бе срината. Но не само това, ние разрушихме цялата страна. Забележете, ние, дори не разпуснахме германската армия, след Втората Световна война, а в Ирак, разрушихме всичко. А знаете ли, кога се прави такова нещо? Когато се планира окупация на цялата страна.

read more »

March 4, 2013

Нашите в Чикаго: “100 % подкрепяме протестите в България!”

Нашите в Чикаго: “100 % подкрепяме протестите в България!”

Симеон Гаспаров, в-к Труд

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1817268
Нашият консул в Чикаго г-н Симеон Стоилов поздарви сънародниците ни“Притеснени сме и загрижени от случващото се в България, но въпреки всичко ние сме българи и ще останем българи”, съобщи вчера, по време на тържеството по случай 3-ти март, пред кметството на Чикаго, нашият консул в града г-н Симеон Стоилов.
Денят на Освобождението на България е признат за официален празник в щата Илиной и затова по закон, от 2005-та насам, всеки 3-ти март, на пилонът пред кметството на Чикаго, местните власти вдигат родният ни трикольор. Десетки наши имигранти, натоварени на автобуси и леки автомобили, от които се вееха родни знамена, се събраха в студеният мартенски ден, за да почетат церемонията по вдигането на националният ни флаг.
Продължаващите вече над 20 дни протести по улиците на България, се оказаха темата, която най-много вълнуваше сънародниците ни в Чикаго.
“100 % подкрепяме протестите на хората в България и твърдо заставаме зад тях” споделиха за в-к Труд живеещите от над 10 години в градът край езерото Мичиган – Никола Масларски от Разлог и Янка Велева.
Българските имигранти в Чикаго Никола Масларски в средата и Янка Велева с фланелата на Христо Ботев и Иляна Жечева - 100 % подкрепяме протестите на хората в България “Освен, че подкрепям протестите на сънародниците ни, искам да кажа също, че е крайно време България да спре да бъде мащеха за младите ни хора и да не ни принуждава да имигрираме”, подчера Илияна Жечева. “Не искаме да сме в Щатите, искаме да сме си в България, но там нямаме реализация”, добави също тя.
“Проблемът не е в цената на тока и т.н., а в прокуратурата на България” каза за в-к Труд, г-н Даниел Петров от Банкя. Според него, за да се решат проблемите в родината ни и да спрат протестите на хората, трябва да се назначат нови и независими прокурори. “Ако трябва да ги вземем от чужбина, чрез конкурс”, предложи той.
Пред 198 метровият небостъргач, в който се намира кметството на Чикаго и статуята на Пабло Пикасо вдигнаха за 8-ма поредна година българското знаме на 3 ти март“В Чикаго вкараха в затвора за корупция двамата предишни губернатори на щата Илиной – Джордж Райън и Род Благойевич. Сега вкарват в затвора един от най-известните политици на Чикаго – Джеси Джексън – Джуниър, затова че е присвоил 750 хил. $”, напомни г-н Петров. “Само, когато почнат да вкарват в затвора корумпираните политици, ще потръгнат работите у нас”, смята нашият имигрант.
Българчетата си играят върху статуята на Пабло Пикасо подарена на Чикаго лично от великия художник. Статуята е висока 15 метра и тежи 162 тона.198 метровият небостъргач, в който се намира кметството на Чикаго и пред който се вдига на всеки 3-ти март българското знаме е не само архитектурна, но и културна забележителност. На площада пред него се намира най-мащабното творение  на Пабло Пикасо – високата 15 метра и тежаща 162 тона скулптура, която лично великият художник е дарил на жителите на Чикаго на 15 август 1967 г.