“Когато отиваш на война те учат да убиваш!”

Toshiba Digital CameraJeff Key over a thank“Когато отиваш на война те учат да убиваш!”

“От войната пострадаха най-много децата!”

“Искам всички в Америка да видят неизмеримото страдание, което ние причинихме на Ирак и Афганистан”

Джеф Кий е роден 1965 г. в щата Алабама. Той е бивш морски пехотинец от армията на САЩ и е един от войниците, участвували в превземането на Багдад, през 2003-та година. През 2004-та година, в знак на протест, срещу водената военна политика на страната си в Ирак, той напуска войската и се включва в работата на организацията “Ветерани от Ирак Против Войната”. Джеф Кей е също писател, актьор и активист за човешки права. Той е основател на фондацията “Мехади” за подпомагане на иракски деца и цивилни граждани, които са пострадали от войната, както и на ветерани, които се опитват да лекуват стресът от войната с наркотици и алкохол. Фондацията “Мехади” е кръстена на името на иракско дете, с което Джеф се сприятелил, по време на службата си в Ирак.  

С ветеранът от войната в Ирак Джеф Кий, за вестник “Труд” разговаря Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=620847

– Г-н Кий, как приехте решението на президента Обама да обяви краят на  войната в Ирак?

– Аз вярвам, че президентът Обама е добър човек и прави наистина, всичко възможно, да разреши този конфликт, който други започнаха. Не бива да забравяме, че там останаха още 50, 000 войници, така че не виждам все още краят на войната да е настъпил.

– Една от причините САЩ да нападне Ирак, бе сигурността на Америка. Днес, седем години, по-късно, сигурността на щатите повече ли е гарантирана отпреди?

– Не разбира се, но със сигурност мога да ви кажа, че войната в Ирак направи много хора изключително богати. Аз често се срещам с родители, чийто деца са по фронтовете и им казвам- не жертвайте децата си, заради хора, които забогатяват от тях. Бих добавил също, че не само окупацията на Ирак, но и на Афганистан е изключително опасна за САЩ.

Jeff Key in the Iraq's desert– Вие сте един от първите, участвували във войната още от самото й начало през 2003-та г., има ли нещо, което видяхте, което, ние цивилните не знаем?

– Искам, ако можеше, всички в Америка, независимо от политическите им убеждения – консерватори или либерали, да можеха наистина насила, да бъдат накарани да видят неизмеримото страдание и разрушение, което ние причинихме на Ирак и Афганистан. Това, което видяхме ние участниците във войната, бе тоталното разрушение, което най-могъщата военна машина в историята на човечеството може да нанесе. Нашият финансов интерес, докара страданието на тези хора. Аз с очите си видях, как цялата инфраструктура на Ирак – държавна и военна, бе срината. Но не само това, ние разрушихме цялата страна. Забележете, ние, дори не разпуснахме германската армия, след Втората Световна война, а в Ирак, разрушихме всичко. А знаете ли, кога се прави такова нещо? Когато се планира окупация на цялата страна.

Jeff Key and the kids from Iraq– Кой най-много пострада от тази война?

– Децата на Ирак. Ето, представете си, деца играят на улицата и мине военен конвой, превозващ окупационни войски, с които местните хора не са съгласни. Тогава, те излезнат на демоснтрация, някой вземе, че хвърли граната срещу конвоя. Атакуваните младите войници, които също, са голяма част от потърпевшите в този конфликт, изскочат и открият огън, срещу тези, които ги обстрелват и по средата на всичко това се намират деца, играещи на улицата. Тези деца са хванати в капан. Къде да се скрият? Къде да отидат, домовете им и всичко край тях е превърнато в жив ад. Причинихме ужасни неща там, които са криминално деяние. Но най-лицемерното и гадното е как, реагират десницата и консерваторите в Америка, които се представят за големи “християни”, когато видят фактите, че ние докарахме смъртта на толкова невинни там, те отговарят, “ами, това са само “вторични поражения”.

– Как ви подготвяха в армията психически за войната?

– Казваха ни ужасяващи неща, но така е когато отиваш на война. Подготвяха ни още от началото на военната ни служба, да бъдем готови да видим как телата на другарите ни, ще бъдат взривявани и разпъснати пред очите ни на безброй парчета и ние трябваше, да се стегнем и да продължаваме напред. Така ти си готов и знаеш, че ще попаднеш в ситуация, където най-добрият ти приятел до теб, може да умре и части от тялото му ще попаднат върху теб. И другото на което те учат, когато отиваш на война е – да убиваш.

– Как ще се излекуват раните причинени от войната на мирното население?

-Ох, Господи…Мисля, че поколения ще минат докато раните зараснат. Вижте Холокоста, колко години отминаха, но раните все още не зарастват. Сигурен съм, че на десетгодишните деца, които аз срещнах в Ирак, внуците на техните внуци, още ще помнят и разказват за това, как американците са дошли и избили всичките тези невинни жени и деца. В Америка сме наивни, ако си мислим, че последиците от окупацията няма да доведат до сътресения, дори и след като си заминем. Но ще ви дам пример за безотговорна журналистика, такава каквато не съм виждал от години. На корицата на списание “Тайм” (броят от Август 9, 2010, б.а.) са сложили портрета на момиче, чийто нос е отрязан от талибаните, аргументирайки се в защита на окупацията, казвайки: “Вижте какво ще се случи в Афганистан, след като войските ни си тръгнат”. Но това са пълни глупости и заблуждения. Фактът е, че на това момиче, носът й бе отрязан, не когато нас ни е нямало, а когато всичките военни части на САЩ и НАТО са в Афганистан! Как ще ми го обяснят това?

Jeff Key on stage in the theatre– Какво си говорехте с другарите ви, преди битка? Как взаимно се подкрепяхте?

– Различно, но повечето пъти, преди битка, момчетата ме караха да им чета на глас, записки от дневника който си водех, по време на престоя ни в Ирак и от който, по-късно, аз създадох на театралната пиеса “Очите на Вавилон”.

– Когато американските войски навлязоха в Ирак, по световните телевизии показаха доста радостно посрещане на местните хора към тях. Каква бе причината, нещата така бързо да се обърнат и иракчаните да намразят американците, повече от собственият им диктатор Садам Хюсеин?

– Копелето Садам Хюсеин, управляваше с железен юмрук и вършеше ужасни неща със своя народ и естествено бе, тези, които го мразеха, да са на наша страна. Аз също в началото на офанзивата си мислех, че е добре да го премахнем и да помогнем на хората. Мислех си, че ще е нещо като войната в Кувейт, която не трая повече от няколко седмици и след като го свалим от власт, ще се приберем у дома и ще оставим хората сами да си решават съдбата. Никога не съм си представял, че ще окупираме Ирак. Така например, както в момента в САЩ има хора, които са несъгласни с политиката на Обама и ако чуждестранна военна сили дойде и го свали от власт, естествено ще е да са щастливи. Но ако тази сила остане, още някакви си седем, шибани години, тогава да видим какво ще е отношението към тях. Абсолютно нелогично, ще е да си мислим, че американците няма да започнат да воюват срещу окупаторите.

– Как американските войници се справят от стреса от войната? Намират ли необходимата подкрепа и разбиране?

– Не намират. Аз общувам много с ветерани от Ирак и Афганистан, които са видели страдания за които няма думи да се опишат. Помагам им и ги окуражавам да говорят, да не мълчат а да разкажат всичко което са преживели. Това е един от начините, който може да ги спаси от преживяното. Съвременните статиски показват, също доста обезпокояващи факти.  Процентът на извършителите на домашно насилие и тежки престъпления, от войници, завърнали се от фронта е изключително висок и продължава да расте, което е още едно доказателство за своеволната политика на Америка.

– Мислите ли, че консерваторите и крайната десница, подкрепяща военните анти-правителствени милиции, които са не по-малко опасни за сигурността на щатите, отколкото тероризма, ще успеят да спрат прогресивния ход, който Америка е поела?

– Не знам защо, но аз мисля, че няма да успеят. Аз обичам много Америка! Аз не я мразя. Вярно, в тази страна има много откачалки, но също има и прекрасни хора, които са направили и много добри неща, за много хора по света. Надеждата ми идва от фактът, че живея в страна, чиято конституция е създадена от робовладелци и че същата тази конституция, е използвана за премахване на робството. Но както историята показва и Америка, както всяка огромна военна империя ще залезе. Независимо от това,  ние трябва да променим начина, по който общуваме с другите народи.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: