Archive for April, 2013

April 24, 2013

Чикагската машина

Chicago-L13[1]Чикагската машина

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Седмица, преди да се разрази торнадодото около скандала с обвинения в корупция губернатор на щата Илиной, Род (Милорад) Благойевич, темата за хроничната злоупотреба с властта на чикагските политици бе поета отново от медиите в САЩ. Тогава, сенаторът от щата Илиной, Дик Дърбин, който е може би, вторият най-влиятелен демократ в Сената на САЩ и близък приятел на президента на страната Барак Обама, изпрати молба до отиващият си президент Джордж Буш, да помилва осъденият на 6 ½ години затвор, бивш губернатор на щата Илиной, републиканеца Джордж Райън.
74 годишният екс-губернатор бе изпратен в затвора в щата Индиана заради корупция. Федерален затворник № 16627-424 – Джордж Райън, бе осъден заради това, че систематично е давал на свои близки хора да правят частен бизнес с държавни субсидии поради, което години наред, той и членове на неговото семейство са  получавали от тях пари, скъпи подаръци и безплатни ваканции.
Отговорът обаче, защо Дик Дърбин, подаде ръка на низвергнатият, беловлас републиканец от затвора, журналистите в САЩ откриха не в предколедното милосърдие или състрадание, завладяло неочаквано сърцето на опитния сенатор демократ, а  в неговата и на Джордж Райън принадлежност, към сложният политически механизъм на системата наречена – “чикагски модел на управление”.
Chicago Grand-Avenue-Chicago-1930-Posters[1]Но какво всъщност е “чикагския модел”?
Според  професорът по история от Северноилинойския университет Роджър Байълс, чикагския модел на управление е урбанистична политическа машина чрез която се управлява Чикаго.  Тази “машина”  се изгражда основно в градове населени с разнообразни имигрантски или малцинствени общности, в които партиите, спечелили изборите подбират и разпределят на свои, доверени хора, примамливи държавни служби, подплатени с облаги и изгоди, които отварят широко вратите към финансовото и социално израстване.
Важна особеност за чикагската “машина” е откриването на  държавни програми и фондове за социално развитие и благоустройство на региони, до които достъп имат строго определени кръгове свързани с управляващата партия. Подборът на тези кръгове се осъществява, не на ниво експертност, а на партийна и личностна лоялност, уточнява проф. Байълс.

read more »

April 4, 2013

“От “Окупирай” движението, се борят за същото, за което се борехме през 60-те години.”

Снимката с която Джон Карлос става легенда “Бавно се учим от миналото!”

Джон Карлос: “От “Окупирай” движението, се борят за същото, за което се борехме през 60-те години.”

Джон Карлос  e роден на 5 юни 1945 г. в Харлем, Ню Йорк. Бронзов медалист е на 200 метра по време на Летните олимпийски игри през 1968 г. в Мексико и професионален състезател по американски футбол. След приключване на спортната си кариера Джон Карлос се отдава на треньорска и хуманитарна дейност. Той е и сред организираторите на Олимпийските игри в Лос Анджелис’84.

Една от най-символичните снимки, описващи борбите за социална справедливост и човешки права в САЩ през 60-те г. на ХХ в., не е от протестните маршове и демонстрации възпламенили Америка. Тя е от Олимпийските игри в Мексико’68. По време на церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане, американските атлети Томи Смит (злато) и Джон Карлос (бронз), в знак на протест, срещу бедността и расовата дискриминация в страната им, вдигат ръце със свит юмрук когато засвирват химна на САЩ. Протестът  на  Томи Смит и Джон Карлос, демонстриран за първи път на такъв световен форум като Олипиадата, символизира символа  на движението за защита на правата на чернокожите в САЩ по онова време “Черните Пантери”. Актът на американците е подкрепен също и от бронзовия медалист в дисциплината, австралийския спринтьор Питър Норман.

Джон Карлос пред Си Ен ЕнС активистът за човешки права в САЩ и бронзов медалист от олимпиадата в Мексико’68 Джон Карлос разговаря Симеон Гаспаров (в-к “Труд” Април 2012г.)

– Г-н Карлос над 40 години, вие се борите за човешки права и социална справедливост. Защо тази битка продължава още в Америка?

– Аз мисля, че това е не само проблем на Америка, но и на целия свят. Причината за да имаме все още проблем с човешките права и социалната справедливост е в това, че бавно се учим от миналото. Властимащите не искат да имат какъвто и да е диалог, с тези, които нямат нищо, за да го разрешат този въпрос. Ако ние, не се поучим от уроците от миналото, ще започнем да разрушаваме обществото, което познаваме.

– Преди няколко месеца ви видях между протестиращите от “Окупирай Уолстрийт” в Чикаго. Защо подкрепяте това движение и какво ние, хората от България, бихме научили от него?

– Преди всичко, трябва да разберете, че всичките тези хора от “Окупирай” движението, се борят за същите неща, за които и ние се борехме през 60-те години. Само че сега в него са включени много повече етнически групи, сред които има представители от всички раси. Всички тези хора са загрижени за това как живота им ще изглежда след няколко години. Ще имат ли работа. Дали децата им ще отидат в университет. Ще могат ли да си платят студентските заеми, когато никъде вече няма работа. Ще им бъдат ли отнети домовет от банките, защото не могат да си погасяват жилищните заеми. Това са нещата които притеснявата хората днес.

Дж. Карлос + Си ен ен– Защо има толкова много насилие по улиците на градовете на Америка? Само в Чикаго, през последните няколко седмици около 20 души загинаха? От къде се поражда то?

– Идва от дрогата. През 50-те год. на миналия век, гетата в цяла Америка бяха бомбардирани с наркотици. Хората употребяваха огромни количества хероин, за да избягат от действителността. Да избягат от суровия живот, който те водеха. По онова време, хората в гетата не можеха да ходят свободно на училище. Не можеха да почнат нормална, добре платена работа, с която да издържат семействата си и те започнаха да използват наркотиците за да избягат. Междувремено, докато този процес се развиваше, децата от гетата започнаха да губят чувството си на уважение към семейството. Заради употребата на наркотиците, ценностните добродетели на семейството изчезнаха. Браковете се разпадаха. Децата започнаха се възпитават сами на улицата и да се събират в друг тип “семейства”, наречени улични банди. За да оцелеят, те започнаха да продават наркотици. А това докарва след себе си смърт.

read more »