Симеон Гаспаров
slgasparov@comcast.net
Седмица, преди да се разрази торнадодото около скандала с обвинения в корупция губернатор на щата Илиной, Род (Милорад) Благойевич, темата за хроничната злоупотреба с властта на чикагските политици бе поета отново от медиите в САЩ. Тогава, сенаторът от щата Илиной, Дик Дърбин, който е може би, вторият най-влиятелен демократ в Сената на САЩ и близък приятел на президента на страната Барак Обама, изпрати молба до отиващият си президент Джордж Буш, да помилва осъденият на 6 ½ години затвор, бивш губернатор на щата Илиной, републиканеца Джордж Райън.
74 годишният екс-губернатор бе изпратен в затвора в щата Индиана заради корупция. Федерален затворник № 16627-424 – Джордж Райън, бе осъден заради това, че систематично е давал на свои близки хора да правят частен бизнес с държавни субсидии поради, което години наред, той и членове на неговото семейство са получавали от тях пари, скъпи подаръци и безплатни ваканции.
Отговорът обаче, защо Дик Дърбин, подаде ръка на низвергнатият, беловлас републиканец от затвора, журналистите в САЩ откриха не в предколедното милосърдие или състрадание, завладяло неочаквано сърцето на опитния сенатор демократ, а в неговата и на Джордж Райън принадлежност, към сложният политически механизъм на системата наречена – “чикагски модел на управление”.
Но какво всъщност е “чикагския модел”?
Според професорът по история от Северноилинойския университет Роджър Байълс, чикагския модел на управление е урбанистична политическа машина чрез която се управлява Чикаго. Тази “машина” се изгражда основно в градове населени с разнообразни имигрантски или малцинствени общности, в които партиите, спечелили изборите подбират и разпределят на свои, доверени хора, примамливи държавни служби, подплатени с облаги и изгоди, които отварят широко вратите към финансовото и социално израстване.
Важна особеност за чикагската “машина” е откриването на държавни програми и фондове за социално развитие и благоустройство на региони, до които достъп имат строго определени кръгове свързани с управляващата партия. Подборът на тези кръгове се осъществява, не на ниво експертност, а на партийна и личностна лоялност, уточнява проф. Байълс.