Archive for June, 2013

June 21, 2013

Упражнение по рокендрол откровение: “Хеви Метъл”- а , с който пораснахме и остаряхме

Упражнение по рокендрол откровение:

“Хеви Метъл”- а , с който пораснахме и остаряхме

Симеон Гаспаров

1. Увод

– Хареса ли ти текстът? – пита ме Наско, докато държи с едната си ръка волана на камиона, а с другата листче от тетрадка.
– Хареса ми – отговарям бързо и гледам към полето, където работници вдигат някакво скеле.
– Не…не виж го отново…Много бързо отговаряш…Не си го видял!
Прав е. Не съм го видял.
– Добре де, дай го отново…

2. Изложение

Днес е петък. Това е денят, в който започва моята работна седмица. Жена ми работи всеки петък от вкъщи. А това означава, че петък, събота и неделя са дните, в които аз работя, ако има нещо за работене, де. През останалото време стоя в къщи и гледам децата. Не, че много ми се прави, ама това е положението. В дните от петък до неделя, насрочвам срещите за интервютата ми, пиша статии, правя репортажи. Заблуждавам се, че още съм интересен и ценен български журналист. Журналист, който някой ден ще промени светът и хората към по-добро. Но не, не. Не съм. Просто фантазирайки си, се опитвам да излъжа още малко, бавно но сигурно пристъпващата към мен старост.
И така, ако не правя някое от гореспоменатите неща, или не пиша по книгите си, просто съм с…Наско. Както днес например.
Наско е един от доста добрите китаристи излезли някога от България. Поне за мен. Свирил е с много банди у нас и по света, като “Сигнал”, “Стоунхендж”, “Елит” и т.н. В момента Наско има компания за слагане на прозорци, край Чикаго и когато не свири на китарата си, работи по прозорците.
Понякога ме вика с него да му помагам. И аз отивам. На мене ми е много гот да сме заедно. Возиме се наоколо, говорим си, смееме се. Връщаме се към общите ни спомени и приятели от София. От времето преди да станем имигранти. От времето, когато мечтите ни бяха безкрайни. Когато косите ни бяха по-тъмни и по-гъсти.
И така, в шеги и закачки работим и денят ни минава неусетно. Когато сме на прозорците се чувствам някак си свободен, млад, а и силен, особено когато товарим камиона, или пък мъкнем стъклата по етажите. Вярно, работата е тежка. Понякога кашлям от нея. Изгнилите ми от астмата дробове не понасят прахта, в която работим, но пък иначе си ми е гот, без майтап. А и изкарвам някой друга долар отгоре. Определено, повече отколкото с писане!
Освен, че работи с прозрците през деня, през останалото време Наско подготвя два албума наведнъж. Прави ги заедно с няколко от бившите вокали на метъл иконата Йънгуи Малмстийн!

(Първо отклонение от темата)

В Чикаго, Наско от време на време свири с “Кинг Кейси”. Аз им ходя на концертите, ама повече заради Наско. Той им е соло китара. Някой път съм му нещо и като сценичен работник. Помагам му да товариме в микробуса на жена ми уредби, микрофони, китари. Иначе “Кинг Кейси” ми бяха малко скучна банда, но вече са ми ОК.
Мисля, че един концертите на Наско и Кейси, на който много се изкефих бе през една снежна януарска нощ в Пени Роуд Пъб, край Берингтън, Илиной. Към полунощ на сцената при тях се качиха ритъм китарата и пианистът на Гънз енд Роузес – Дизи Рийд и бившия вокал на “Майкъл Шенкер Груп” – Хапенин Хари. Каква нощ беше, само…Фантастична! Нереална! Петима мъртво пияни фермери бяха останали само в бара, две мадами се сбиха, а музикантите свиреха ли свиреха така, като, че ли им беше за последно.

(Обратно по темата)

read more »