Archive for April, 2014

April 16, 2014

По “сините магистрали” на непознатата Америка

IMG_0066По “сините магистрали” на непознатата Америка

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

През 1978-ма година, никому непознатият американски писател от индиански произход Уйлям Лийст Хийт Муун – (William Least Heat-Moon от племето Осайджи), тръгва сам на 3 месечно пътешествие из Америка. За да избяга от безизходицата, в която попада, вследствие на загубата на своята работа и тежкия развод, който преживява и за да намери собствения си душевен мир, индианският писател поема по малките, почти непознати пътища, намиращи се далеко от магистралите. Върху старите карти на компанията Rand McNally, тези пътища са нарисувани в синьо.
Карайки през деня и спейки вечер във вътрешноста на своя микробус, Лийст Хийт Муун преминава 13 000 мили (1 миля = 1.6 км) . Преживяното от него, по пътищата на страната и в малките, незнайни градчета, като Неймлес, Тенеси, Хачита, Ню Мексико или Бейгли, Минесота, той описва в творбата си – “Сини Магистрали”, която се превръща в документална хронология на другата Америка. Непознатата Америка, Америка-та на хората от малките невидими селца и градчета разпръснати по тялото на тази все още млада, горда и сурова страна. През 1982-83 г. книгата на Лийст Хийт Муун става абсолютен бестселър и цели 34 седмици оглавява първото място, в класацията на Ню Йорк Таймс.
Из Америка по пътя част 1Идеята да се върна, близо 30 години по-късно, към “сините магистрали” на Лийст Хийт Муун, ме споходи случайно, по средата на пътуването ми от Чикаго до Калифорния. След спиране в Уичита, Канзас, пропуснах да свърна към главната магистрала. Единствения начин, да стигна до своята дестинация, бе да се продължа на запад, по безлюдното, почти невидимо на картата 54-то шосе.
Няколко часа по-късно, пътувайки покрай празните, полуразрушени селскостопански дворове на прашните, западнали селца и градчета, с по 4-5 къщи, сгушени в необятните океани от царевични поля, накацали покрай шосето, виждаш как онази Америка, описана от Уийлям Лийст Хийт Муун, все още недокосната от лъскавите молове, банки и вериги за бързи закуски, бавно, но сигурно залязва. Ранена дълбоко от настъпилата икономическа криза, без субсидии и помощи за селското стопанство, тази Америка е оставена на милостта на съдбата. От видяното покрай шосе 54, е повече от ясно, че тази милост, няма да трае дълго.

1. Късмет, Канзъс – “Исус вчера, днес, завинаги”

“Искате ли чаша вода?”, обръща се към мен, мила, около 18 годишна сервитьорка. Облечена е с фланела на която пише – “Исус вчера, днес, завинаги”. Преди още да съм й отговорил, момичето пристига усмихнато с чаша ледена вода. Тя работи в дървеното ресторантче, разположено на шосе 54, в близост до носещото странното име градче – Късмет, Канзъс. Спрял съм за обяд.
Късметът, определено е основното, от което малкото градче се нуждае. Честно казано, сравнени с Късмет, Канзъс, нашенските Павликени или Горна Оряховица изглеждат, направо като супер развити икономически мегаполиси. Тук наистина няма нищо, освен няколко къщи, църквичка и царевични ниви, които се пресичат от шосе 54 и ж.п. релсите на компанията Southern Pacific.

read more »

Advertisements
April 9, 2014

Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

IMG_0188
Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

В пустинния град 1 л бензин е 1$, а 1 л вода – 4 $*

В столицата на хазарта парите и задръжките говорят само една дума. И тя е: “довиждане”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net
Един от най-незабравимите начини да влезеш в Лас Вегас е с кола. И то през нощта. Разположен в сърцето на пустинята на щата Невада, в долина заобиколена от скалисти планини, градът неочаквано блясва в тъмното шосе, като приказен оазис. Оазис, който не само засенчва звездите по небето, но те кара да загубиш дъх пред магията на безбройните мигащи и преливащи в ярки цветове, неонови реки от светлини и реклами. Освен влизането в Лас Вегас, не по-малко вълнуващо е и излизането от него. Защото в “Града на Греха”, парите, скрупулите и задръжките говорят, само с една дума. И тя е “довиждане”.

read more »

April 2, 2014

Германски делници: Западна страна – Източна страна

Германски делници

Западна страна – Източна страна

Симеон Гаспаров

1. Нещо като увод

Макендорф, (не го търсете на картата, защото няма да го намерите!) е едно малко, заспало, немско селце, намиращо се на около 30 км от град Волфсбург, т.е. в западната част на Германия. Около 320 души живеят в него. Там няма училище, няма болница, няма библиотека, няма полиция.
Има обаче 2 бирарии с по 2 огромни бирени градини, в които спокойно могат да се наместят всички жители на селцето, че и тези от съседните наоколо населени места. Селото е на около 300 години, което пък го прави истински младенец, в сравнение с другите край него, които са на възраст по на 800-900 години. (Изписано е по табелите на пътя, който минава през тях.)

Image
В Макендорф, животът и времето са спряли. Е, минава от време на време един автобус, но той наистина само преминава. Рядко спира на спирката в “даунтаун” Макендорф. Не защото го няма в разписанието, а защото на спирка “Макендорф”, почти никой не слиза и почти никой не се качва.

read more »