Големият Каньон-градината на боговете

IMG_0069indianez ot plemeto Navajo tanzuva v Grand CanyonКак западът бе покорен

Големият Каньон-градината на боговете

Сиемеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

simeongasparov@gmail.com

Ако вълшебната красота на Рая, можеше да се комбинира в един образ, заедно с ужасът и страхът, които символизира Адът, то това несъмнено би бил Големият Каньон на Аризона. Може би, няма на земята, по-величествена и така смразяваща кръвта гледка от тези близо два километра дълбоки, отвесно спускащи се пропасти, издълбани от река Колорадо в продължение на 466 км дължина, ширнали се на около 30 км пред погледът ти, покрити с борови гори, кактуси и кипариси израсли върху вълнообразни, червеникаво-сини скални релефи, пренаселени с пуми, елени, скорпиони и гърмящи змии.
За племената Хопи и Навахо, Големият Каньон е свещено място, което боговете някога избрали за своя градина. Но което също и орисали да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина”, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.
IMG_0010muleta po canyona„Каньонът, приятелю, е много красив, но също както всяка хубост, той е и много лъжовен”, споделя ми доайенът на рейнджърите от района, Франк Джестер. Франк е бивш военен. Той е роден в Бронкс, Ню Йорк. Участвувал е в улична банда, на 19 години е трябвало да избира или в затвора, или да отиде да се бие във Виетнам. Франк, не се поколебал и избрал второто.
От близо 17 години, Франк е пенсионер, но всяко лято го викали да помага на младите си колеги. Този сезон обаче му е последният, споделя ми той. Франк, който се е сражавал цели девет години в джунглите на Виетнам, признава, че все още му е трудно да определи, кое е по-опасно, дебнещите от засада виетконгски партизани, или ширналият се огрян от слънцето каньон.
„Много хора, подмамени от красотата на каньона бързат да слезнат в него, да го опознаят, да го докоснат, по-отблизо, без изобщо да подозират, какви клопки им готви тази прекрасна, на пръв поглед бездна” разказва Франк. След което протяга ръката си сочейки към отсрещния паркинг и продължава. “Виждаш ли онзи бял Шевролет. От три дни издирваме собственика му”, поклаща тъжно с глава опитния рейнджър, загубил всякаква надежда, че ще намерят жив изчезналия турист.
Три вида са опасностите, които се крият в каньона, смята Франк. Първото нещо, според него са пропастите. Големият каньон е разположен на Колорадското Плато, което е с над 3000 м височина. Скалите дълбани в продължение на 4 милиони години от река Колорадо са стръмни, отвесни, сякаш изрязани с нож. Веднъж плъзнеш ли се по тях, спасение няма.
frankСъщо така пътеките, по които се върви покрай каньона, не са обезопасени и нямат перипети. Пътеките са два вида. Едните, са по билото на каньона. Те буквално преминават до самият му ръб и се вият над пропасти, дълбоки стотици метри. Когато се надвесиш над тази бездна, първото което усещаш, е едно студено въздушно течение, което се надига от дълбините й. Кара те да загубиш дъх пред височините и красотите, които се откриват пред теб. Гледката вледенява кръвта ти и така, както си стъпил на ръба на скалата усещаш как тази красота те хипнотизира и започва да те тегли навътре към себе си. Когато се върви покрай пътеките по билото на пропастите, също трябва много да се внимава, съветва рейнджърът. Често, по тях бродят пуми и планински овни, които изкачат от скалите и бутат с рогата си в пропастта, нищо не подозиращите туристи. Трябва много да се внимава и да не се препънеш в някой камък или корен на дърво, защото може да няма за какво да се хванеш, напомня Франк, защото директно политаш към бездната.
Другият вид пътеки това са тези, които водят навътре в каньона. Те са около метър широки. Вият се над пропастите, а по тях освен туристи, вървят и кервани с мулета, които носят пътници до дъното на каньона. Когато се засечете с тях най-добре е плътно да се прилепите към скалата и да не мърдате, докато те не отминат.
Втората главна опасност, която дебне от Големия Каньон са разстоянията, подчертава Франк Джестер. Много от туристите не си правят сметка, че излизането от каньона, трае два-три пъти повече от времето, което ти е отнело за слизане в него, обобщава той.
IMG_0045IMG_0056И на трето място, това са горещините. „Разликата в температурите между билото на каньона и неговото дъно е около плюс над 10 градуса, по целзий. Така например, ако на билото е 30 градуса, на дъното тя скача над 40” добавя той. Според Франк, годишно в каньона се губят средно около 250 души, като около 10 оставят завинаги костите си по скалите.
Освен от падане в пропастите на каньона, доста хора биват покосени от хипотермия и топлинен удар. Ако слизате в каньона, съветът на Франк е да се наядете обилно с мазна и солена храна и да си вземете поне 2 л. вода. Така ще имате енергия, да се катерите по склоновете, а солта, ще запази водата в тялото ви от изпаряване.
На раздяла Франк ми споделя, че не виждал много добро бъдеще за Америка. „Като всяка империя и нашата се разпада”, въздъхва тъжно. „Но пък, знаеш ли, ей това, там завинаги остава”, сочи той към каньона, над който сред кървавочервените лъчи на залеза, кондор, е разперил величествените си крила и плавно се носи в синия безкрай.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: