Archive for August, 2015

August 13, 2015

“Уудсток’ 69” (Част Втора) – Кънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на рок фестивала “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69: “Уудсток’ 69” г бе символ на надеждата”

1 Кънтри Джо МакДоналд на УудстокКънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69“: 

“Рок фестивалът в “Уудсток’ 69” г бе символ на надеждата”

“Дженис Джоплин ми беше гадже”

“Борбата, която водехме през 60-те години продължава и днес”

С музиканта Кънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на рок фестивала “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69 г , за списанието “Клуб Z” – http://www.clubz.bg разговаря Симеон Гаспаров (Август 2014г)

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net


Countr Joe at Woodstok 1969Кънтри Джо МакДоналд (истинското му име е Джоузеф Алън МакДоналд) е роден на 1 януари 1942 г. Той е соло изпълнител и вокал на американската психеделик рок група “Кънтри Джо енд дъ Фиш” – “Country Joe and the Fish”. Популярността на Кънтри Джо и групата му в САЩ и по света започва през 60-те години и достига върхът си по време на рок фестивалът Уудсток 1969 г. Тогава, пред близо половин милион публика, Кънтри Джо излиза на сцената и изпява песента “I-Feel-Like-I’m-Fixing-To-Die-Rag”, която бързо се превръща в символ на протестите срещу войната във Виетнам. Тази песен е известна и като “Виетнамската песен”. Името й на български се превежда

като нещо от сорта на – “Чувствам, че се подготвям да умра (с танц)”. Тя е пародия, от стила на черния хумор и разказва за безмислието на войната и затова как всички ще умерем в нея.

Рефренът на песента: “Едно, две, три за какво воюваме?”, е закачлив, бързо запомнящ се и  кара хората по протестите в САЩ често да го припяват. Кънтри Джо е издал над 30 албума с музика. Написал е стотици песни в различни жанрове, сред които има и филмова музика. Името “Кънтри Джо”, също е шегаджийско. То идва от прякора, с който американците някога са се майтапели по адрес на съветския диктатор Йосиф Сталин и са го наричали – “Кънтри Джо” или на български – “Нардония Джо.

По време на интервюто за “Куб Z” заварвам Джо в домът му в Бъркли, Калифорния. Казва ми, че в момента препрочитал за 3 ти път книгата на чешкия писател Ярослав Хашек – “Приключенията на добрия войник Швейк”. “Харесва ми отношението на Швейк към войната. Той е моят любим герой”, признава си музикантът, станал един от символите на протестите от 60-те г.

Countr Joe at Woodstock 1969– Г-н Макдоналд, кое според вас превърна фестивала в Уудсток 1969 г от рок концерт в легенда, за която не само в моята страна България, но и по целия свят хората все още говорят?

– Мисля, че това се дължи на мащаба на събитието, който надмина очакванията. Изведнъж дойдоха над половин милион души. Също така от значение е и мащаба на изпълнителите. Рокендролът в тази форма, в която бе представен на фестивала бе нещо съвсем ново, както и рок групите излезли на сцената. Те бяха толкова много, свириха три дни. Освен това фестивалът бе превърнат във филм, нещо, което не бе правено до този момент. Издадоха се и плочи. Получи се нещо глобално. “Уудсток” бе направен от младото поколение от онова време. Той
беше символ на надеждата.

– Какво бе посланието на “Уудсток” 1969 г ?

– Посланието, което излезе от него бе – мир, любов и нов начин на живот. Нов стил не само в музиката, но и в модата. И всичко това се случи в разгара на войната във Виетнам, расови бунтове и всякакви проблеми, с които новото поколение се сблъскваше. Затова и рок фестивалът от “Уудсток” 69-та се превърна в символ на това как да променим света и да направим нашия живот по-добър.

– Възможно ли е днес да се създаде нещо голямо като Уудсток и да ни накара да погледнем по друг начин на нашия живот?

– Трудно е да се предскажат подобни събития, защото Уудсток бе изненада за всички. Но човек не знае. Възможно е да се случи. Нещата стават спонтанно. А пък и днес има интернет и по-добри комуникации.

viet-nam-veterans-protest-war-416246– Вие сте бил в армията на САЩ, напуснали сте я с отличия. Кое ви накара да станете един от символите на антиоенните протести през 60-те години?

– Знаете ли, просто така се случи. Аз отидох в армията, както много млади хора го правят, исках да пътувам, да имам приключения, да се срещам с различни хора. Символ на анти-военните протести, може би станах, заради песента която изпях на “Уудсток” – (“I-Feel-Like-I’m- Fixing-To-Die-Rag” б.а.). Тази песен не е срещу войниците, а срещу войните. И това бе нещо ново. Тя не обвиняваше войниците, а системата, политиците, религиозните лидери и т.н.

NW27100Z– Във вашата песен, вие задавате въпроса – “За какво воюваме?” За какво все още воюваме днес?

– Това е и големия въпрос. За какво все още воюваме? И аз не знам дали има отговор. Всеки войник си задава този въпрос. За какво воюваме?

– Аз ви гледах няколко пъти в документалния филм за Уудсток (“Три дни на мир и музика” на режисьора Майкъл Уодли -“Woodstock – 3 days of peace & music” 1970 г, б.а.). Камерата ви показва как заставате пред половин милион души и само след първите акорди на песента ви, всички станаха на крака и ви аполдираха. Какво си мислехте докато гледахате признанието на публиката? Притеснявахте ли се от нещо докато бяхте на сцената?

read more »

Advertisements
August 13, 2015

“Митът “Уудсток’ 69” – 45 години по-късно – легендата продължава” (Част Първа)

Photos of Life at Woodstock 1969 (7)“Митът “Уудсток’ 69” – 45 години по-късно – легендата продължава”

ЧАСТ ПЪРВА 

                                                         
“Уудсток 1969 г – Рок фестът, който ни накара да останем вечно млади”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net 

(“КЛУБ Z” http://www.clubz.bg Aвгуст 2014 г)

“Противоречивата история на човешкия род е изпълнена с впечатляващи обрати и паметни събития – спечелени битки, подписани договори, владетели издигани или отхвърляни, а сега както изглежда и планети покорявани. От подобна значимост са и мащабните, популярни движения, които променят мислите и ценностите на поколенията. Поглеждайки назад, към Америка от 60-те години, бъдещите историци, подробно ще изследват значението на едно такова подобно движение. То предизвика общественото внимание през дните и нощите от 15 до 17 август 1969 г, върху 600 те акра земя, във фермата на Макс Ясгур в Бетел, Ню Йорк”.
Woodstock_posterwoodstock-1969С тези встъпителни слова започва есето на американското списание “Тайм”, посветено на рок фестивалът Уудсток 1969 г. Заглавието на статията излязла на 29 август 1969 г е: “Посланието на най-големия хепънинг в историята”.
И наистина, какво превърна тази, отдалечена от цивилизацията местност, скътана в пазвата на планините Катскил на щата Ню Йорк, в събитие от такова епохално значение? Събитие, за което вече близо 45 години още се говори, пише, правят се филми? Събитие, което не само надхвърли представите ни за рок концерт, но създаде своя “Уудсток нация” и свое “Уудсток поколение”.
Събитие, което все още, като се спомене, неусетно, като че ли започва да ни кара да искаме да бъдем свободни и да мечтаем. Кара ни против волята ни, понякога, да искаме да бъдем бунтари, да бъдем непокорни, необременени от предразсъдъци и всякакви догми и фалшиви ценности. Кара ни да искаме да бъдем обичани, да бъдем искренни. Кара ни да обичаме не само близките ни, но и непознатите. Кара ни да се опитаме да опознаем себе си, природата и светът край нас. Кара ни да захвърлим баналните задръжки на ежедневието и да тръгнем по бленуваните пътища на вдъхновението. Кара ни да останем вечно млади.

  band Woodstock1. ИСТОРИЯТА

Противно на очакванията, идеята за съзадаването на рок фестивалът в Уудсток става случайно и няма нищо общо нито с контра-културата от 60-те години, нито с рокендрола, нито дори с бунтовете за човешки права и социална справедливост.
На 22 март 1967 г върху страницата, с обявите и рекламите във в. “Ню Йорк Таймс” се появила кратка, почти невидима информация, съдържаща едно единствено изречение: “Двама млади мъже с неограничен капитал, търсят интересни законови възможности за инвестиции и бизнес предложения”. Тези двама млади мъже са бизнесмените Джон Робъртс и Джоел Розенмън.
Обявата им моментално уловила погледа на един друг млад човек, самообявил се за хипи-рокендрол промоутър, който току що е организирал своя пръв, не съвсем успешен рок фест в Маями, Флорида. Името на този човек е Майкъл Ленг. Видял обявата в Ню Йорк Таймс, Майкъл звъннал на своя партньор Арти Корнфелд и заедно се свързали с бъдещите инвеститори. Целта им била да намерят средства, за да построят супер модерно звукозаписно студио, в бохемския анклав намиращ се в близост до реката Хъдсън и планините на щата Ню Йорк, център на който бил градчето Уудсток.

read more »