“Митът “Уудсток’ 69” – 45 години по-късно – легендата продължава” (Част Първа)

Photos of Life at Woodstock 1969 (7)“Митът “Уудсток’ 69” – 45 години по-късно – легендата продължава”

ЧАСТ ПЪРВА 

                                                         
“Уудсток 1969 г – Рок фестът, който ни накара да останем вечно млади”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net 

(“КЛУБ Z” http://www.clubz.bg Aвгуст 2014 г)

“Противоречивата история на човешкия род е изпълнена с впечатляващи обрати и паметни събития – спечелени битки, подписани договори, владетели издигани или отхвърляни, а сега както изглежда и планети покорявани. От подобна значимост са и мащабните, популярни движения, които променят мислите и ценностите на поколенията. Поглеждайки назад, към Америка от 60-те години, бъдещите историци, подробно ще изследват значението на едно такова подобно движение. То предизвика общественото внимание през дните и нощите от 15 до 17 август 1969 г, върху 600 те акра земя, във фермата на Макс Ясгур в Бетел, Ню Йорк”.
Woodstock_posterwoodstock-1969С тези встъпителни слова започва есето на американското списание “Тайм”, посветено на рок фестивалът Уудсток 1969 г. Заглавието на статията излязла на 29 август 1969 г е: “Посланието на най-големия хепънинг в историята”.
И наистина, какво превърна тази, отдалечена от цивилизацията местност, скътана в пазвата на планините Катскил на щата Ню Йорк, в събитие от такова епохално значение? Събитие, за което вече близо 45 години още се говори, пише, правят се филми? Събитие, което не само надхвърли представите ни за рок концерт, но създаде своя “Уудсток нация” и свое “Уудсток поколение”.
Събитие, което все още, като се спомене, неусетно, като че ли започва да ни кара да искаме да бъдем свободни и да мечтаем. Кара ни против волята ни, понякога, да искаме да бъдем бунтари, да бъдем непокорни, необременени от предразсъдъци и всякакви догми и фалшиви ценности. Кара ни да искаме да бъдем обичани, да бъдем искренни. Кара ни да обичаме не само близките ни, но и непознатите. Кара ни да се опитаме да опознаем себе си, природата и светът край нас. Кара ни да захвърлим баналните задръжки на ежедневието и да тръгнем по бленуваните пътища на вдъхновението. Кара ни да останем вечно млади.

  band Woodstock1. ИСТОРИЯТА

Противно на очакванията, идеята за съзадаването на рок фестивалът в Уудсток става случайно и няма нищо общо нито с контра-културата от 60-те години, нито с рокендрола, нито дори с бунтовете за човешки права и социална справедливост.
На 22 март 1967 г върху страницата, с обявите и рекламите във в. “Ню Йорк Таймс” се появила кратка, почти невидима информация, съдържаща едно единствено изречение: “Двама млади мъже с неограничен капитал, търсят интересни законови възможности за инвестиции и бизнес предложения”. Тези двама млади мъже са бизнесмените Джон Робъртс и Джоел Розенмън.
Обявата им моментално уловила погледа на един друг млад човек, самообявил се за хипи-рокендрол промоутър, който току що е организирал своя пръв, не съвсем успешен рок фест в Маями, Флорида. Името на този човек е Майкъл Ленг. Видял обявата в Ню Йорк Таймс, Майкъл звъннал на своя партньор Арти Корнфелд и заедно се свързали с бъдещите инвеститори. Целта им била да намерят средства, за да построят супер модерно звукозаписно студио, в бохемския анклав намиращ се в близост до реката Хъдсън и планините на щата Ню Йорк, център на който бил градчето Уудсток.


Още в началото на 20 тия век, Уудсток и районът край него се е славел като Рай за артисти, художници и писатели. През годините, популярността на Уудсток и околностите продължавала да расте и в средата на 60-те години, към него започнали да пристигат и да се заселват някои от най-известните музиканти от онова време като Боб Дилън и групата “Дъ Бенд” (за които по-късно режисьорът Мартин Скорсезе ще направи документалния филм – “Последният валс”, б.а.)
Woodstock_RS_Special_Report
Майкъл Ленг и Арти Корнфелд били убедени, че инвестицията в звукозаписно студио в района на Уудсток, където в момента живеел дори Боб Дилън, щяла да е успешна, защото щяла да привлече музиканти от цялата страна. Но Робъртс и Розенмън не останали впечатлени от предложението му, просто защото вече инвестирали в подобно нещо.
Идеята на Ленг обаче имала продължение. Преди да се пристъпи към изграждането на студиото, той предложил да се организира рок концерт в Уудсток, който да промотира бъдещото звукозаписно студио, така че със събраните от него средства да се пристъпи към изграждането му.
Мисълта за организирането на концерт, допаднала на инвеститорите и четиримата млади мъже започнали трескаво да работят над проекта за организирането му. В процеса на подготовката, Майкъл Ленг успял да се свърже също и с Джон Морис, който бил бивш менаджер на най-големия рок промоутър по това време в САЩ и организатор на впечатляващият за онези години фестивал “Филмор Ийст” – Бил Грам. За концертът в Уудсток, Морис осигурил участието на почти всички музиканти свирили на Филмор Ийст. Плюс музикантите и групите поканени от Майкъл Ленг, автоматично превръщали събитието в Уудсток, в най-голямото сибиране на една сцена, на най-добрите изпълнители в момента в рок и поп музиката в историята. Според организаторите от 30 000 до 50 000 души се очаквало да се съберат на концерта.
Дотук всичко вървяло добре, докато изведнъж не станало ясно, че на територията на Уудсток нямало място, което да побере толкова много народ. Просто било невъзможно. Организаторите се насочили тогава към намиращото се в близост градче Уолкил. Там обаче, когато местните жители разбрали за какво ставало дума, набързо изпратили протестна нота от 2000 подписа срещу “масовата инвазия на хипита и наркомани” и работата се разпаднала отново.
20090807_woodstock-festival-1969_33Отчаяни, че проектът може да се провали, преди да се е осъществил, Майкъл Ленг и колегите му, започнали да обикалят с хеликоптер и да оглеждат внимателно всички поляни, ферми, паркове и долини наоколо и да търсят подходящ алтернативен терен за провеждането му.
Усилията им скоро се увенчали с успех. Случайно от небесата, те попаднали на ферма, която поради своят хълмист релеф представлявала нещо като естествен природен амфитеатър, идеален за концерт. Фермата била за производство на мляко и принадлежала на Макс Ясгур от градчето Бетел, щата Ню Йорк.
Макс Ясгур по това време имал здравословни проблеми и се нуждаел от допълнителни финансови средства. Срещу 50 000 $, той се съгласил да даде под наем 600 акра от земята си на Майкъл Ленг, за да организира концерта. Макс Ясгур, който бил един от уважаваните граждани на Бетел, лесно получил разрешение от местното кметство за организране на феста. И нещата потръгнали.
958b1e434f17ad6f8777929967fa1632Мълвата обаче за грандиозния рок концерт, скоро достигнала до останалите съграждани на Ясгур от Бетел и те не я одобрили. Някои от тях, дори подели кампания за блокирането на фестивала. За да запази добрият тон и спокойствието в градчето си, Макс се замислил как да развали договорът подписан вече с Майкъл Ленг. Междувременно, от опозицията срещу него не спирали с атаките си и дори издигнали огромен плакат, на който пишело: “Спрете музикалния фест на Макс. Не на 150 000 хипита. Не купувайте млякото му”. Това страшно раздразнило г-н Ясгур и той дал окончателното си съгласие, подготовката по фестивала да продължи с пълни обороти върху земята на фермата му.
gettyimages_97301770-9dfc454ddac15875e36d7c52322c827303e2a431-s6-c30Залисани по проблемите около намирането на мястото за провеждането на рок фестивала, Майкъл Ленг и хората край него, изведнъж разбрали, че им предстояло да се сблъскат с проблем, който никой от техния бранш не е имал до момента. Неочаквано 186 000 билета били изкупени в предварителните разпродажби, а интересът към събитието им продължавал да расте с бясна скорост.
Три седмици преди концерта нищо не било готово. Не само, че организаторите нямали готовност да осигурят на хората желаещи да дойдат условия за най-елементарни потребности като подслон, душове, тоалетни т.н., но нямало достаъчно питейна вода, храна, дори и охрана. След като от полицията в Ню Йорк отказали съдействие, екипът на Майкъл Ленг се свързал с представителите на хипи колония от Ню Мексико, позната като “Свинската ферма”. Хипарите, естествено веднага се съгласили да поемат охраната. На въпрос на журналистите, как щели да се справят с буйстващата публика, лидерът им Хю Ромни отвърнал типчно по хипарски: “Ще ги поливаме с газирана вода и замерваме с торти”.
tumblr_lubobavdhI1qcj1mho1_50001_00008838Но неуредиците не свършвали с това. Преди още да били издигнати загражденията за концерта, 50 000 души се изсипали на поляната. Дори на 15 август, в петък, когато се открил фестивалът Уудсток, толкова много народ дошъл, че километрични опашки от коли и хора, така задръстили пътищата към фермата на Макс Ясгур, че нищо не можело да премине по тях. И за да е хаосът още по-пълен, нетърпеливата публика разкъсала загражденията и тълпата нахлула волна на поляната пред сцената.
Единственото, което организаторите могли да направят в случая било да се примирят със съдбата си и да обявят, че от тук нататък, концертът Уудсток става безплатен. Последната надежда на Майкъл Ленг и инвеститорите да получели някаква възвръщаемост на парите им вложени в начинанието, били от евентуална продажба по правата на филма за Уудсток или от записите с музиката към него. Десетина години по-късно, успели. Дори повече отколкото изобщо са очаквали.

   Jazz Of Thufeil - Jimi Hendrix Woodstock 19692. КОНЦЕРТЪТ

И все пак, трябва да се знае, че по своята същност, замисъл и осъществяване фестивалът Уудсток е преди всичко рок концерт. Групите и музикантите свирили на него от 15 до 17 август са били едни от най-полулярните за своето време.
Първият ден на 15 август, на сцената излизат:  Swami Satchidananda, Richie Havens, Country Joe McDonald, Sweetwater, Incredible String Band, Bert Sommer, Tim Hardin, Ravi Shankar, Melanie, Arlo Guthrie, Joan Baez.
На следващият 16 август щафетата поемат – Quill, Santana, John B. Sebastian, Keef Hartley Band, Canned Heat, Grateful Dead, Mountain, Creedence Clearwater Revival, Sly & The Family Stone, Janis Joplin, The Who.
Photos of Life at Woodstock 1969 (1)Последния ден – 17 август 1969, пред публиката застават – Jefferson Airplane, Joe Cocker, Country Joe & The Fish, Ten Years After, The Band. След полунощ, в понеделник 18 август купона продължават – Blood Sweat And Tears, Johnny Winter, Crosby, Stills, & Nash, Paul Butterfield Blues Band, Sha-Na-Na. Jimi Hendrix, който е с групата The Gypsy Sun & Rainbows Band е държал да свири последен и за това на него се пада честта да закрие фестивала.
0Интересното около Уудсток 1969 е свързано не само с групите, които идват да свирят, но и с тези, които не успяват или отказват да се явят. Jeff Beck Group например, не успяват да дойдат, защото се разпадат няколко седмици преди фестивала, през месец юли 1969. Музиканите от Iron Butterfly остават блокирани на летището. На певицата Joni Mitchell пък менаджерът й предварително я ангажирал да се яви в ТВ предавенто на “Дик Кавет шоу”.   Музикантът Ethan Brown пък е арестуван три дни преди концерта заради наркотици и е в затвора.
The Beatles, също не успяват да дойдат на Уудсток, защото, както Джон Ленън обяснил на организаторите, не ножел да събере останалите трима членове от групата. Led Zeppelin, пък отказват участие, защото получават предложение да свирят за повече пари същия уикенд в Ашбъри парк, Ню Джърси. Bob Dylan също казал твърдо не, на участието си, заради това, че му омръзнало хипитата да се навъртат около домът му. The Byrds отклонили поканата заради мелетата по време на концертите им станали през юли в Атланта. От Jethro Tull пък отхвърлили поканата за участие, защото не смятали, че ще е кой знае каква голяма работа да се свири на рок концертът в Уудсток.
woodstock-1969_7Но Уудсток не е и само рок концерт. Той е арт събитие, културен хепънинг, на който освен, че се събират толкова много и разнообразни групи, идват художници, поети и артисти, които запознават хората с творчеството си по време на паузите между изпълненията. Така например в един от антрактите, Том Лоу, от хипи колонията натоварена с охраната по концерта, застава на централната сцена и заедно с около 100 000 души започват да правят йога упражнения. Издигнати са също много палаткови павилиони, на които се предлагат картини, книги и всякакви неща. Според очевидци, около 85 000 души се събират пред местата за индианско изкуство, например.

Освен това там също има и трибуни, на които различни радикални политически групи идвали да разпространяват идеиите си и да разговарят с хората. Имало е дори места за детски площадки, но и такива, където идвали нарко-дилъри да продават стоката си – марихуана, хашиш, LSD. Построена е била специална сцена, на която пък местни рок групи, поети, актьори, мимове, акробати и жонгльори идвали да четат стихове и да забаляват множеството.
999fb844ce3afa0118cba09df71a205b
watermark.phpЕдин от най-запомнящите се моменти на
Уудсток, настъпва когато младите хора, изтощени от жегите, дъждовете и калта, започват масово да свалят дрехите от гърбовете и потапят голите си тела, в хладите води на   трите езера разположени в района на фестивала.
“Беше миг, при който сякаш библейската книга на Сътворението бе пренаписана отново. В нейната нова версия, на децата на Адам и Ева бе разрешено да се завърнат в Райската градина, облечени единствено в невинността им” описва поетично събитието около “голото къпане” изследоватя на Уудсток директорът на катедрата по съвременна история към университета Бал в щата Индиана, проф. Майкъл Дойл. Това събитие, разбира се прокарва и нова тенденция сред ходещите на рок концерти, смята професорът и заключава – “След Уудсток употребата на наркотици и голотата станаха барометър за успехът на фестивалите”.
И въпреки всичките неуредици и проблеми, Уудсток протича в дух на любов, на братство и търпимост. Без безредици, без сблъсъци, без омраза. По време на фестивала Уудсток’69 за съжаление има три смъртни случая. Единият е от свръхдоза наркотици, другият е от спукан апендисит и третият е от инцидент с трактор.
142f1ba982a68e341d487e53f76e83aaНа финала на концерта, когато Джими Хендрикс, удря жиците на китарата си, вече е 9 часа сутринта на понеделник 18 август 1969 г. Той свири два часа. Повечето от младите хора изтощени от трите безсънни дни и нощи са си тръгнали, но това, което са понесли в сърцата си и това, което е покълнало в душите на тези, останали до края на фестивала е раждането на митта. Миттът за рок фестивалът, който се проведе в Бетел, Ню Йорк, но остана да се помни от поколенията и историята като Уудсток 1969 г.

3. РАЖДАНЕТО НА MИТА

Роден 1969 –та, година след най-кървавите 12 месеца след Втората Световна война в историята на Америка, а и на светът – 1968 ма. Когато са студентските бунтовете във Франция, Италия, САЩ. Пражката пролет в Чехия, бунтовете за социална справедливост и човешки права в САЩ и по света, разгарът на войната във Виетнам. Убийствата на лидерът за човешки права д-р Мартин Лутър Кинг и голямата надежда за по-доброто бъдеще на Америка – братът на президентът Джон Кенеди, Боби Кенеди, фестивалът Уудсток излиза извън границите на традиционната ни представа за културно събитие и придобива размерите на нещо много по-голямо – мит.slide-10-728
Първият, който доказва, че “Уудсток’69” вече се е превърнал в съвременен мит е професорът по социология от университета в Невада Джо Сорел.
В своя научен труд – “Уудсток – сътворението и еволюцията на един мит” той изследва превръщането на фестивала от исторически факт в мит. Мит, който не само е обезсмъртен и овековечен от представянето му в медиите, но е и обезсмъртен по начина, по който е възприет от публиката. А именно, като събитие, което е оказало огромно културно, политическо и социологическо влияние върху формирането на съзнанието на съвременното общество.
Woodstock-1969-4-897346bbbcb0332a5f2dffadd0c963de19c4“Митът на Уудсток е в това, че по време на военен конфликт, расови, етнически борби и на дълбоко социално разделение, познато като “пропаст между поколенията”, разделило родители от деца, близо половин милион млади хора се събраха и опитаха да накарат душите си да станат свободни”, допълва проф. Майкъл Дойл.
Привлечени и от глемия брой на най-добрите музиканти и стилове по онова време, младите хора на Уудсток’ 69 изтърпяват ужасни климатични условия. Валят дъждове, няма достатъчно питейна вода, храна, подслон, сухи дрехи и тоалетни. Но въпреки всичко, те успяват три дни да заживеят заедно в мир, хармония, разбирателство, уважение и споделяне на ограничените ресурси с които разполагат с един друг. “Нещо, което едва ли някога някъде може да се случи така споннтанно и сред толкова много хора събрани на едно място”, завършва своя анализ за Уудсток директорът на катедрата по съвременна история към университета в щата Индиана, проф. Дойл.
И точно заради това, като добавка към негото заключение, можем да добавим, че може би пък, ние всички се нуждаем да изживеем, поне веднъж в живота ни един Уудсток. Дори и да е в мислите ни само. Ей така, напук!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: