Уудсток’ 69 (Част Трета): Старият хипар Малте Гюте: “Щастлив съм че бях на Уудсток’69”

Малте ГютеСтарият хипар Малте Гюте: “Щастлив съм че бях на Уудсток’69”

“Три са основните неща, които осмислят хипарството – “живей, обичай и бъди щастлив”.

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

за “Клуб Z”( http://www.clubz.bg)

Малте Гюте е хипи, ама класическо! Точно като тези, които сте виждали по филмите или чели по книгите. Той също е и
един от хората имали щастието да присъстват рок фестивала Уудсток 1969 г. Роден е в Германия през 1952 г. Когато е на 14 години майка му се жени за американски офицер и той пристига в Щатите, където го завърта ураганът на бунтовете от 60-те години от миналия век. На 16 години става хипи и до днес живее като хипи. На 17 г пристига на рок фестивала в Уудсток и от тогава животът му преминава в хипи колонии или по пътищата, горите и плажовете на Америка. Издържал се е работейки каквото изпадне и от помощи. Не е женен, но когато го попитат има ли деца, вдига рамене, усмихва се малко виновно и отвръща: “Не знам”. Е, все пак свободната любов, също е била неделима част от хипарският бит в онези времена. В момента Малте живее в Мюнхен и един път в годината идва в Щатите, за да се види сестра си и племеничките, които са близо до Чикаго.

IMG_2826 “Същността на хипи движението бе да живеем заедно, да се обичаме заедно, да делим всичко заедно, за да направим животът за всички хора едно по-добро място”, споделя Малте. Според него три са основните неща, които осмислят хипарството и това са – “живей, обичай и бъди щастлив”.
“В онези години ние хипитата се опитвахме да намерим алтернативна форма на живота. Опитвахме се да живеем напълно свободно. Нямахме много общо с работата или сериозната част на живота”, разказва Малте. Добре де, но как са оцелявали без пари?
“Нямахме проблеми с това, защото всичко си деляхме по равно”, отвръща стария хипар. “Беше невероятно време. Хората бяха мили. В Лос Анджелис например или в Сан Франциско, хората държаха отворени вратите на домовете си, канеха ни да преспим, даваха ни храна. Никой не се страхуваше от нищо. Ако някой от нас пък поработеше някъде, разделяше придобитото с останалите. Сега е вече друго време” отвръща с въздишка Малте.
2human-be-in-mojo3Според него, една от причините, хората да се променят в отрицателна насока е навлизането на наркотиците. “Тежките наркотици като хероинът и т.н. нанесоха непоправим удар върху американското общество” смята Малте и добавя: “Никога не съм ги харесвал, нито употребявал”. За марихуаната обаче той мисли, че в нея няма нищо лошо. “От 16 годишен пуша трева и не съм се спирал и до сега” отвръща с нескрита гордост той.
Заради марихуаната и дългата си коса, Малте е имал доста неприятности със закона. “Навремето в САЩ и по специално щати като Тексас например, ако си с дълга коса, те смятаха за враг на обществото. Не можеше да се вместиш в обществото и те искаха да те разкарат от там, да не им пречиш, да не им тровиш въздуха и те гонеха, където те видят” спомня си той.
l_420_361_F69587C6-11CE-4816-B178-A842049A073F “Въпреки всичко в онези години много лесно се пътуваше на автостоп из Америка. Всички спираха без проблем и те качаваха в колите или камионите си. Хората бяха толкова добри, че ако нямаше къде да преспиш, дори те водеха в домовете си, откъдето на следващата сутрин си продължаваш по пътя” разказва също Малте. Според него при хубав автостоп, Америка спокойно можела да се прекоси от източния до западния бряг, например за около 4 дни, което е около 5 хиляди км. “Днес обаче, за съжаление автостопът в Щатите е невъзможен”, тъжно клати глава той.
Малте седнал на терасата на замък край МюнхенЕдно от най-тежките преживявания, с които Малте се е сблъсвал в онези години по пътищата на Америка, било когато пътувал на автостоп за фестивала в Уудсток. Шерифът на градчето Ролинс, щата Уайомиг арестувал Малте на пътя, заедно с още едно хипи, заради дългите им коси и ги вкарал в местния затвор. Трябвало или да платят глоба или да остана три дни в карцера. Патилата на Малте обаче не свършили до тук. Шерифът, който явно недолюбвал Малте, накарал един ден подчинените си да му подстриже коста с ножица за…овце. “На всикчото отгоре трябваше да преживея и този срам” с погнуса и възмущение разказва германския хипар.
americancomm-640x360
Животът в хипи колониите Малте описва по следния начин – “спиш до когато си искаш и се забавляваш колкото си искаш. Ако искаш, може и да отидеш да поработиш някъде например, или да събираш дърва в гората. Животът в хипи колонията тече както при индианските племена. Те не работят по осем часа, а само, когато е необходимо. През останалото време се забавляват”. Но, “хубаво е да се събудиш преди обед, за да имаш време да си врътнеш някой джойнт с хората наоколо, да изпиете чаша кафе и да си побъбрите” съветва Малте.
3-3 imagesИ все пак най-великото нещо от онези години, според Малте си остава рок фестивалът в Уудсток през 1969 г. “Фестивалът обаче не беше в Уудсток, в планините на Ню Йорк, а малко по-далече в градчето Бетел, Ню Йорк във фермата на Макс Ясгур” държи да се знае той. Желанието на Малте да отиде било най-вече заради Джими Хендрикс. “Много държах да го видя на живо, дори платих цели 20 $ за билет, което си беше огромна сума за онова време”. Заради задръстванията по пътищата, достъпът до фестивала бил блокиран. Но Малте и компанията с която пътувал не се отказали. “Зарязахме колата ни на пътя, така както и другите го направиха и тръгнахме пеша, заедно с останалото множество към концерта. Вървяхме около пет километра”.
малте                     Малте в компания с прителиКогато говори за Уудсток, Малте притваря очи, поема дъх и започва да разказва като за нещо свещенно, магическо. Нещо, което е било и никога повече няма да се повтори. “На Уудсток витаеше едно особено чувство на разбирателство, на любов, на хармония. Имаше едно спокойствие. За три дни и половина докато бях там, не чух една лоша дума, не чух една псувня. Всеки се усмихваше и споделяше с другите всичко, което притежаваше. Хората бяха с много благо настроение. Всички бяхме щастливи. Това бе една хармония”, обяснява замечтано той и заключава: “Щастлив съм, че бях там и видях всичко това”.
Ако попитате Малте, с какво друго си спомня фестивалът Уудсток, той веднага отвръща – “с хубавата марихуана и музика”. “Нямах нито палатка, нито спален чувал за фестивала, а валеше много”, припомня си той. “Но на мен не ми и трябваха. Стоях прав ден и половина и си пушех чиста, прекрасна трева. Прекарах си невероятно, а пък и бях само на 17 години”, отвръща с усмивка Малте.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: