За корпорациите и хората: Капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система

 За корпорациите и хората
Капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com
              Дядо му и баща му са лежали в затвора за революциенна дейност. Той е кръстен на тримата най-големи леви революционери на своето време – Андреа Коста, Бенито Хуарез и Амилкаре Чиприяни. Той започва кариерата си като журналист, после става политик, философ, идеолог на цяло ново течение, което ще разтърси изоснови 20 век. По време на своята шеметна дейност, той достига до едно от най-фундменталните заключения, които кой знае защо, остава някак си забравено, а може би и нечуто, от голяма част от хората.
“Фашизмът, по-точно трябва да бъде наричан корпоратизъм”, казва той, “защото е сливане на държавната и корпоративната власт.” Човекът изрекъл тези думи е Бенито Мусолини. Една изключително противоречива личност, оставила тежък белег върху съдбите на толкова много хора и народи. Но въпросът тук, не е за животът и пагубното дело на Мусолини и фашистката доктрина, а за ето това заключение, до което той е достигнал преди много, много години.
Защото виждайки случващото се край нас и светът, ние все повече и повече се улавяме, че живеем във формулата на Мусолини. В сливането на държавата с корпорацията. Или нека го наречем условно, живеем в “държавна корпорация”. И това не се случва само у нас, в САЩ, ами го има вече почти навсякъде.
Понятието “корпорация” произлиза от латинската дума “corporacio”, което в превод означава “съюз на хора с общи интереси”. В дефиницията, дадена от щатските икономисти Робърт Монкс и Нел Миноу се допълва също, че “корпорацията е механизъм, чрез който се осигурява възможност на различните негови съставни елементи да съдействат с капитал, знания и труд за максимизиране на печалбата за всички тях”. В документалния филм “Корпорацията”, на канадския професор по право Джоел Бейкан, икономистът Робърт Монкс, който също е и бивш кандидат сенатор за Републиканската партия от щата Мейн, уточнява, че “корпорацията е машина за максимализиране на печалбата, по същия начин, както акулата е машина за убиване”.
“Това обаче, което прави привлекателна корпорацията за бизнеса, е статутът й на самостоятелно юридическо лице, ограничената отговорност на индивидуалните инвеститори, прехвърляемостта на акциите на инвеститорите и централизираното управление”, пише пък в българския сайт за финаси http://www.bg-finansi.info/lekciqu1.html. Или с други думи, поясняват от нашия сайт, “корпорацията е едно изкуствено нещо, невидимо, недосегаемо, което съществува само в схемите на закона. Тя е изключително средство за гарантиране на печалба, без отговорност за индивида”.
Преди няколко години, в разгара на кандидат-президенстката кампания в САЩ представителят на републиканската партия Мит Ромни, разбуни духовете в страната, когато отговори на въпроса на сърдит жител на щата Айова, дали не е време корпорациите да спрат да използват скритите вратички в закона и да почнат да си плащат данъците, със следните думи: “Корпорациите са хора, мой приятелю”.
Съмнително е дали Мит Ромни изпитваше приятелски чувства към сърдития си сънародник, но безспорно той бе прав в едно – корпорациите в САЩ се третират като хора. И това статуткво е още от 1886 г, когато с решение на Върховния съд на страната, корпорациите се приемат за личности, които имат същите права, като човешки същества. Решението одобрено от съдия Морисън Р. Уайт се базира на 14 – та поправка от конституцията на страната.
Причината, за да се стигне до тази стъпка ми го обясни по време на интервюто ми с нея, лично американската журналистка и писателка Барбара Еренрайх, която се занимава с проблемите на “работещи бедни”. Т.е. хората, които работят на едно-две места и въпреки това остават бедни.
Според нея, на корпорациите не бива да се гледа еднозначно, защото когато са се създавали в онези години, те са правели нещо полезно за обществото. Така например каза ми тя, решението на Върховния съд на САЩ за създаването на “корпоративната личност”, е било базирано не на друго, а на целта, да се избегне директаната отговорност от физически лица, за някой грандиозен, но рисков проект. Или с други думи, да застрахова предприемачите и участниците в него, за рискът който поемат, ако евентуално проектът се провали. Такъв проект, например по онова време, когато се съзадава “корпоративната личност” е бил прокарването на железопътната линия през цялата територия на Съединените щати.
Но това, което никой не е могъл да предвиди и което днес коства доста проблеми е деформацията, която ще доведе до патологичната алчност и неспирно преследване на печлбата на всяка цена, от същите тези хора, удобно скрити зад маската на “корпоративната личност”.
“Корпорациите имат отговорност към своите акционери и инвеститори да поставят техните икономически и носещи печалба интереси над всичко останало” пише американска журналистка Сара Джонс от уебсайта Политик Юесей. Те не се спират пред нищо, човек, социална, обществена или държавна формация когато трябва да постигнат своите интереси. Дали ще е с подкупи, лобиране, купуване на политици, съдии и какво ли още не, те трябва да постигнат своите финансови интереси. Но “капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система”, предупреждава ни американската журналистка.
И наистина, един от първите, които се противопоствавят на корпорациите е не някой друг, а бащата на съвременния капитализъм Адам Смит. В своя фундаментален труд “Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини” (1776 г.), той обяснява как търговската размяна и произтичащото от нея разделение на труда едновременно ще помогнат за благосъстоянието на всички членове на обществото. Пак в него, Адам Смит категорично се изправя срещу корпоративната  “икономическата концентрация, която извращава естествената способност на пазара да определи цена, която осигурява честна възвръщаемост на земя, труд и капитал, за да произведе удоволетворителен резултат за продавача и купувача и оптимално да разпредели ресурсите в обществото”.
Нещо повече Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие, което му е необходимо макар да не извлича нещо от това, освен удоволствието да вижда другите щастливи”.
“Хората могат да живеят по-добре и по-богато, не само като взимат от другите, а и като им помагат”. Това е основата на капитализма, която ни завещава Адам Смит. Но това не заложено в основата на корпоратизмът!
Ако приемем че корпоративната личност е човек. Тогава, какъв вид човешко същество би била тя? Запитан да отговори на този въпрос, д-р Робърт Хеър консултант към ФБР по психопатните заболяванания прави тест базиран на поведението, което съвременните корпорации имат. Отговорът, който също е представен във филма “Корпорацията” е смразяващ. Ако корпорациите бяха човешко същество, то това същество би имало следните характеристики:
– Коравосърдечна незаинтересованост към чувствата на другите.
– Невъзможност да задържи трайни връзки.
– Безотговорно незачитане на сигурността на другите.
– Коварност – повтаряне на лъжи, с цел измамвайки другите за печалба.
– Невъзможност да признае вина.
– Неспособност да се приспособи към социалните норми с уважение и законово поведение.
Диагнозата поставена от д-р Хеър, към корпорацията е една – ако тя е човешко същество, то това същество е – психопат! Разбира се, не всичко в съществуването на корпорациите е лошо, направили са и добри неща, казва пък известният американски режисьор Майкъл Муур. “Проблемът им обаче е в алчността им”, уточнява той.
Случващото се днес в света, показва, че по-страшното от алчноста и преследването на печалбата на всяка цена е когато корпорациите излезнат извън сферата на бизнеса и се насочат към управлението на държавата.

Държавата като демократична организация на обществения живот изпълнява следните основни функции, се казва в българския сайт за икономика http://www.bg-ikonomika.com/2012/11/7_25.html – “установяване на правова основа за функциониране на пазарното стопанство, съпроводено със спазване на човешките права. Поддържане на устойчива среда в държавата за провеждане на политика на стабилност и икономически растеж при справедливо разпределение на обществените блага, социална защита на бедните и безработните. Концентриране на публични инвестиции предимно в сферата на образованието, здравеопазването, борбата с бедността и усъвършенстване на инфраструктурата на държавата. Осъществяване на съчетано регулиране на индустриалната и социалната политика, с оглед подпомагане на гражданите срещу рисковете на развитието чрез съвременно пенсионно и здравно осигуряване, предоставяне на информация за трудовия пазар и т.н. Опазване на околната среда за осигуряване на условия за здравословен живот на бъдещите поколения”.
Хубаво наистина, а още по-хубаво би било и ако се спазваше, но това е друга тема. Така изложените принципи на държавата, не са принципите заложени в съществуването на корпорацията, чийто интерес е да защитава финансовите интереси на своите акционери и да преследва с целта всичко тяхната печалба.
Тогава къде е решението? Национализиране на бизнесите, банките, предприятията, като по времето на Октомврийската революция? Даване на неограничена власт на държавните бюрократи и премахването на каквато и да е форма на частен бизнес и инициативи? Не, разбира се. Решението е в намирането на баланса между всички институции в обществото. Защото масовото обедняване, изчезването на средната класа в световен и дори български, роден мащаб, и стремглавото забогатяване на единици е изключително сериозен проблем. Този процес трябва да спре. Трябва да се намери балансът. Казвал съм го и преди, ще го повторя и сега – никой не мрази богатите като Бил Гейтс например, които с ума си и труда си са успели. Нито дори техните корпорации. Напротив! Но не мисля, че хората изпитват особено положителни чувства към борсовите акули от Уолстрийт или към петролните гиганти Бритиш Петролиум, Шеврон и т.н. Сериозен проблем днес е че средната класа и дори под средната класа да плащат по-големи данъци от милиардерите. Това важи не само за Щатите, но и за богаташите у нас, а и навсякъде по света. Това не е капитализъм, а корпоративно-олигархски комунизъм.
Преди години интервюирах американския професор по литература и изследовател на бийт движението професор Джон Лонг. По време на интервюто засегнахме темата за масовото обедняване на голяма част на населението в страната. Тогава той ми сподели нещо, което аз не знаех, а това е, че преди около 30 години богатите в САЩ са плащали по-високи данъци. Което е нещо, подобно на това, което плащат в момента в Скандинавието или в Западна Европа, например. И не са били бедни. Напротив, пак си е имало и милионери, и милиардери. Сега те плащат около 35%. “И какъв е резултатът от намаляването на техните данъци? Пътищата, мостовете, инфраструктурата, училищата, здравеопазването на Америка са в плачевно състояние” – каза ми тогава той. Вярно е и друго, че в Щатите корпоративния данък е един от най-високите в света. Но е и вярно също, че в закона има толкова много вратички да се избегне плащането му, че почти всички намират изход как да не го платят.
Вярно е, че ако някой се труди неуморно, открива работни места, дава път на желаещите да се издигнат и да успеят в живота, а друг не иска да се труди и не му дреме от нищо, не е честно да ощетяваш другите за сметка на такъв човек. Но не е и честно на хора, които се трудят сърцато, да не им се вдигат заплатите, да не им се осигурява по-спокоен и достоен начин на живот за тях и за семействата им, за сметка на мениджъра, който прибира по над 100 млн. $ бонуси на края на годината, например. Не е честно, нали?
Тогава как можем да избегнем, сливането на корпорациите с държавата и възраждането на идеята на Мусолини за фашизма? Решението е едно и то е в създаването на здрава и силна средна класа, която да дава възможност на бедните да се издигнат нагоре, но и да дава тласък на амбициозните, находчивите и трудолюбивите да просперират. Средна класа, която активно да участва в управлението, но и да не позволява да се съсредоточават огромни суми пари, богатство и власт у шепа хора и корпорации, защото това няма нищо общо с капитализма, а с феодализма, диктатурата и комунизма. Дали ще се намери този баланс, зависи от волята на всички нас.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: