“Американсктото общество е силно стресирано”

 “Трябва да се върнем към обществото, което се грижи за своите членове, а не онова, което мисли само за себе си!”

“В Щатите навлезе културата на изолацията, хората се отчуждиха, затвориха се и започнаха да поставят своите нужди над обществените.”
 
“Това, което прави оръжието е, че дава чувство за превъзходство над другия, който дори и да е по силен от теб физически, не може да те победи, защото ти имаш оръжието в своите ръце. Оръжието ти дава чувство за сила и за недосегаемост”.

С американският психолог д-р Джеймз Бедел, разговаря Симеон Гаспаров (съкратена версия на интервюто е излизала във в-к “Труд”) –  simeongasparov@gmail.com

Д-р Джеймз Бедел е експерт в сферата на контрола на гнева и преодоляването на стреса. Той има над 30 годишен стаж в психичното лечение. Д-р Бедел е директор към Института за Контрол на Гнева в Чикаго, САЩ.  Канен е често да участвува в пост-стресовото възстановяване на хора станали неволни свидетели на масови стрелби и убийства в САЩ. Работил е също и с екипът, оказал помощ на  пожарникарите участвували в изравянето на жертвите, затрупани изпод руините на небостъргачите на Световния Търговски Център, след атентатите на 11 септември 2001 г в Ню Йорк.

 -Д-р Бедел, откъде идва тази ярост в Америка, която кара деца и възрастни да посягат толкова често  към оръжието?

 – Тя идва от стресът. Американсктото общество е силно стресирано и боледува от ускореното темпо на живота, който водим тук. Исторически погледнато, стресът в Америка, се зароди, след Втората световна война, по време на големия икономическия бум. С навлизането на технологиите и рязката промяна на естеството на труда, се стигна до психическото натоварване и изкривяване, което наблюдаваме днес в душата на повечето американци.

След масова престрелка в университета Де Калб, край Чикаго. Съученици отдават почит на жертвите.

 -Бихте ли ни дали някой пример?

 -Ще ви дам един груб пример от моите преки наблюдения, не само като лекар, но и като на американец. Основата на обществото в Америка дълги години беше базирана върху фермерството. Фермерският начин на живот е доста натоварен физически, той не е по-лек, но има по-малко психологически стрес, а дори и по-малко умствено натоварване. Промяната, която настъпи, нека да го кажем с навлизането на компютрите, откритията, драстично смени естеството на живота в страната. Америка, рязко премина от една физическа, силова, социално обществена култура, към нова една, която замени физическата, мускулна натовареност с умствена или нека го наречем –интелектуална. Оказа се, че нашето, американско общество не беше подготвено за тази “интелектуална” промяна. И напрежението от неизразходването на физическата натовареност, започна да се натрупва, което доведе и до сриването на психиката и стресът в съвременното американско общество, което пък доведе до изблика на толкова много ярост и гняв сред самите хора.

 – Добре де  и други страни по света изживяха бурен технологически подем, но като че ли при тях стресът в обществото  е по-малък.

 – Освен смяната на естеството на труда, Америка претърпя една друга тежка промяна и тя е свързана със самата американска общност. Структурата на американскто общество се промени. Американската комуна или общност, дълго време беше отражение на духът на първите заселници стъпили на тази земя, когато, хората заедно обработваха земята, заедно се трудеха, помагаха си взаимно  и поставяха нуждите на своя съсед, над своите лични. Този модел общност се разруши. В Америка навлезе културата на изолацията, хората се отчуждиха, затвориха се и започнаха да поставят своите нужди над обществените. Това доведе до засилване на консумативността у хората, до желанието да искаш да имаш повече. От това се появи зависимоста към стремежът за имане, за притежаване, което пък доведе до отчуждаване и стрес.

 -Американската конституция задължава едва ли не със закон, хората в тази страна да преследват личното си щастие. Какво стана със щастието в Америка? Щастливи ли са хората в тази страна?

– От това което виждам, бих казал че не са. Ние сме най-развитата икономически страна с едни от най-нещастните хора в света. Защото, разбирането за щастието беше в имането. Хората си казаха – колкото повече имам или притежавам, толкова по-съм щастлив. Но това не е така. Там където хората имат по-малко материални блага, но и където общността е жива, където хората взаимно си помагат, строят заедно къщите си, общуват, споделят и се радват на плодовете на своя труд и извършват заедно обществено полезни дейностти, там хората са по-щастливи и живеят по-спокоен живот.Да, ние в САЩ имаме повече материални ресурси, но те пък имат повечето духовни ресурси.

-Не разбрах обаче откъде идва тази любов към оръжието в САЩ?

 – Оръжието има една специфична особеност. Стрелбите които стават в Америка са продиктувани от стресът в обществото. Те са нещо като “отдушникът” от този стрес. За някои хора, вместо да се рзтоварят от гнева си като отидат да тренират нещо, или да се натоварят физически, което е най-доброто лечение за стреса, те се отдават на алкохола, наркотиците или посягат към оръжието. Това, което прави оръжието е, че дава чувство за превъзходство над другия, който дори и да е по силен от теб физически, не може да те победи, защото ти имаш оръжието в своите ръце. Оръжието ти дава чувство за сила и за недосегаемост.

 -Имате ли пациенти от Европа? Как се чувстват европейците в Америка?

 -Имам от Германия, от Западна Европа, даже наскоро имах пациент от Белгия, който живее край Чикаго. Той ми сподели, че трудно се адаптира към животът в САЩ, който е силно индивидуализиран и който те учи да рачиташ на никой друг но на себе си. Някои от пациентите ми описват Америка като “нарцистична” култура. Култура, която е насочена към себе си. Това е голямата грешка в манталитета на САЩ, който трябва да се промени. Другото, което споделят е, че те харесват материалната страна на живота тук, но страдат по близостта, от социалният контакт, който са имали в Европа. Липсват им дългите разговори, около чашата кафе в близокото кафене, липсва им по-бавния начин на живот, а не този, който веднага след като се събудиш, те кара да се впуснеш да тичаш по своите ежедневни задачи.

 – Мислите ли че, ако правителството на Щатите социализира някои от услугите, като медецинска помощ или  цената  на висшето образование,  би се облекчил донякъде стресът на хората в страната?

 – Може би, да. Мисля, че ще направи нещата да бъдат поставени на една по- равна основа и ще намали индивидуалният стрес, защото голям е страхът на хората когато трябва плащат за тези неща.

 -Има ли светлина на края на тунела?

 -Ние в Америка, трябва да се върнем към обществото, което се грижи за своите членове, а не онова, което мисли само за себе си. За мене голям пример е трагедията от 11 септември. Тогава най-ясно пролича чувството за общност, за комуна, за състрадетелност, за жертвоготовност у хората, когато всички  отидоха  да помагат на изпадналите в беда хора. Тъжното, е че след като ужасът от атентатите премина, хората отново се затвориха в себе си.

Кръстовете с имената на младежите загинали от куршумите на свой състудент в универистета Де Калб, край Чикаго.

 -Вие сте един от експертите в САЩ лекували пожарникарите разчиствали руините от небостъргачите останали от атаките над  Ню Йорк, а така също и студентите оцелели от стрелбата в университета, край Чикаго, станала преди няколко месеца. Как хората се съвземат от преживения ужас?

 -Това са два наистина много тежки случая, от които самият аз изтръпнах от ужас, след като се запознах с историите на някои от моите пациенти. Например един от младите пожарникари от Ню Йорк, които помагали за ваденето на оцелелите от атентата, видял изпод една стена да се подава човешки крак. Той помислил, че човекът е още жив и когато го изтеглил, видял че в ръцете си държи само крак от разкъсано тяло. Той беше изпаднал в много тежък шок и доста време го лекувахме. В университетът пък в Де Калб, край Чикаго, ( където младеж изби с автоматично оръжие няколко свои съученици, б.а. ) много от оцелелите студенти се оплакаха, че когато се отвори рязко вратата на класната им стая, лягат по пода и се крият зад чиновете, очаквайки някой да открие стрелба по тях, така както направи, техния съученик преди няколко месеца.  Но, аз имам също и много пациенти ветерани от войните във Виетнам, Ирак и Афганистан и които още не могат да се оправят от преживените ужаси на войната.