Archive for September, 2018

September 25, 2018

Нашият имигрантски блус

Нашият имигрантски блус

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

 

Елвис протяга ръката си и взема 20 доларовата банкнота, която му подавам през отвореният прозорец на колата. Бавно започва да брои парите, които трябва да ми върне обратно.

Гледам го и не мога да повярвам на очите си. Същите дълги гъсти черни бакембарди. Същтата прическа на косата. Същатата огромна яка извадена над служебното му яке, също като на Елвис – великият, неповторимият, единстевеният. Елвис – кралят. Почти като истински..Почти.

Всъшност името му е Дейвид. Пише го на униформата му. Той е просто един най-обикновен имитатор на кралят на рока, който вместо да се шлияе из слънчевите улици на Лас Вегас и да се снима за спомен с туристите пред луксозните бутици и казина, тъжно седи в студената си будка и събира монетите край западният вход на магистрала № 90 край Чикаго.

Вземам рестото, което «Елвис» ми връща. Пожелавам му приятен ден. “Тенкю вери мъч!” отговария ми той, със същият дълбок тембър на гласа като на Елвис Пресли и без дори да ме погледне вдига бариерата пред мен.

Наблюдавам го в страничното огледало, докато бавно се отдалечавам и си мисля, кой ли вятър и него го е довял тук край безкрайните, еднообразни, монотонни, вечно ремонтиращи се и вечно задръстени магистрали на Чикаго.

Може би, същият малко шантав, малко лукав, малко див, малко изкусителен и безкрайно интересен вятър, който ме отвя от България и захвърли, тук покрай бреговете на езерото Мичиган, край Чикаго.

И докато се придвижвам бавно по претъпканите от коли платна на пътя, мислите ми се връщат обратно към събиращият монетите край входа на магистралата, имитатор на Елвис. Мисля си за драмата, съзнателно да се трансформираш в едно жалко, нещастно бутафорно подобие на кралят Елвис. На единственият Елвис, на този, който е избран от боговете да бъде Елвис. И от другата страна ти – Елвис другият. Елвис имитаторът. Елвис ненужният. Елвис отритнатият. Елвис – безвкусното копие, което събира монетите там, край магистралите на Чикаго…

И въпреки това усещам как този Елвис, ми е някак си по-близък до сърцето от реалният, от истинският, от кралят. Струва ми се по човечен, по-земен. Даже ми е някак си по-истински. Защото вместо да бъде там, където му е мястото, край алеите на Холивуд или на Лас Вегас, стоически стои сам, с болката, че никога, ама абсолютно никога в живота си няма да се докосне и до една нищожна частица от това, което онзи другият, истинският Елвис е бил и е имал.

Просто, приел си е съдбата и стои мълчаливо и събира монетите край магистрала номер 90. Събира години за пенсия, събира да си плати застраховката за здравно осигурияване, събира да си изплати къщата, колата. Събира стоически, като античен герой от древната митология своята болка и тъгa.

…Понякога се чудя, дали нашият имигрантски живот, не е малко или много, нещо като този Елвис. Като Елвис “ментето”. Но докато той имитира някой друг, ние имигрантите, имитираме себе си. Имитираме миналото си. Имитираме това, което останало назад. Имитираме живота, който сме живяли. Имитираме традициите си, обичаите, които сме ги пренесли със себе си в новите ни родини. Имитираме това, което сме били и живеем с неговото клонирано продължение, което ни прави да бъдем това, което сме сега…

read more »

Advertisements