Най-тъмният час е преди изгрев

Най-тъмният час е преди изгрев

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

http://www.facebook.com/watch/?v=1464285410409255

Преди около 20 дни, когато направихме предишното ми включване от Чикаго за http://www.wwness.tv, Съединените щати бяха една от многото страни, в които епидемията covid-19 навлизаше. Днес тук, където се намирам е световният епицентър на кризата. Над 14 000 души изгубиха живота си, за тези няколко дни. Около 17 милиона са безработните официално в страната.

Корона вирус пандемията навлиза в най-тъмния, най-мрачния си час. Това е нашия час. Ние сме в него, притиснати между 4 те стени на жилищата ни, затворени от седмици заради карантината, със семействата ни, малките ни деца, отчаяни, безпомощни, обезверени. Но точно в този най-тъмен, най-мрачен час на нощта, започва раждането на деня. На светлината!

И тя идва! Преди няколко дни, световните агенции съобщиха че 104-годишният ветеран от войната Бил Лапшис от Орегън е оздравял от корона вируса! Но не само това. Този човек е надживял не само войната, но испанският грип, отнел десетки милиона живота през 1918 – та година. И той не е единственият столетник! Такива има още няколко по света. Броят на оцелелите от него е близо три пъти по-висок от жертвите.

Колкото и тежка и нетърпима, да е карантината за всички нас, особено за хората с малките деца, тя вече дава положителен ефект. Нова Зеландия, е на път до десетина дни да излезе от карантината и напълно да се е справила с корона вируса. Положението е оптимистично и с други държави от Европа и света.

Но нека само да си представим какъв би бил животът ни, ако се бяхме родили през 1900 година? Когато нямаше толкова развити технологии, медицина, социални мрежи и удобства.
Тъкмо започваш своя път, станал си на 14 г – на прага между детството и младостта и избухва Първата световна война. Ако оцелееш, в нея, станал си на 18 години и започва “La Pesadilla” както наричат на испански „кошмарът“ или т.нар. „испански грип“. Над 500 милиона се заразяват. Между 50 и 100 милиона души изгубват живота си в него.

Станал си 30 години, имаш работа, семейство и изведнъж настъпва световната икономическа криза и Голямата депресия от 30 те години на миналия век. Всичко, което си имал – дом, работа, спестявания се изпарява. Тъкмо се съвземеш от този удар и когато си някъде около 39-40 годишен – избухва Втората световна война. Ако оцелееш и в нея, когато си около 45 годишен, започваш да градиш всичко отначало.

Да сега е най-тъмния за всички ни час. По-тъмно – няма на къде да става. Да, сега гърбовете ни са опрени до стените на нашите домове. Но те не са се сраснали с тях. Да, градовете ни са празни. Но те не са призрачни! Защото не са населени с призраци, а с нас, живите, обърканите, лесно ранимите, но борещи се, не се предаващите се, оцеляващи човешки същества.
И сега е нашия час! Най-болезнения, но и най-истинският. Като раждането! Като животът!

Но ефектът от карантината, дава резултати, не само за нас хората. Но и за природата. Водите на каналите във Венеция се изчистиха. Подобри се качеството на въздуха, намали се парниковия ефект. Дори тук, край Чикаго на поляната между летището О‘Хеър и една от най-натоварените магистрали на града номер 90 могат да се видят стадо сърни, не обезпокоявано да си пасат.