Archive for ‘Коронавирус и надежда’

April 15, 2020

Най-тъмният час е преди изгрев

Най-тъмният час е преди изгрев

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

http://www.facebook.com/watch/?v=1464285410409255

Преди около 20 дни, когато направихме предишното ми включване от Чикаго за http://www.wwness.tv, Съединените щати бяха една от многото страни, в които епидемията covid-19 навлизаше. Днес тук, където се намирам е световният епицентър на кризата. Над 14 000 души изгубиха живота си, за тези няколко дни. Около 17 милиона са безработните официално в страната.

Simeon Gasparov photo airport Chicago
Корона вирус пандемията навлиза в най-тъмния, най-мрачния си час. Това е нашия час. Ние сме в него, притиснати между 4 те стени на жилищата ни, затворени от седмици заради карантината, със семействата ни, малките ни деца, отчаяни, безпомощни, обезверени. Но точно в този най-тъмен, най-мрачен час на нощта, започва раждането на деня. На светлината!

И тя идва! Преди няколко дни, световните агенции съобщиха че 104-годишният ветеран от войната Бил Лапшис от Орегън е оздравял от корона вируса! Но не само това. Този човек е надживял не само войната, но испанският грип, отнел десетки милиона живота през 1918 – та година. И той не е единственият столетник! Такива има още няколко по света. Броят на оцелелите от него е близо три пъти по-висок от жертвите.

Колкото и тежка и нетърпима, да е карантината за всички нас, особено за хората с малките деца, тя вече дава положителен ефект. Нова Зеландия, е на път до десетина дни да излезе от карантината и напълно да се е справила с корона вируса. Положението е оптимистично и с други държави от Европа и света.

Но нека само да си представим какъв би бил животът ни, ако се бяхме родили през 1900 година? Когато нямаше толкова развити технологии, медицина, социални мрежи и удобства.
Тъкмо започваш своя път, станал си на 14 г – на прага между детството и младостта и избухва Първата световна война. Ако оцелееш, в нея, станал си на 18 години и започва “La Pesadilla” както наричат на испански „кошмарът“ или т.нар. „испански грип“. Над 500 милиона се заразяват. Между 50 и 100 милиона души изгубват живота си в него.

Станал си 30 години, имаш работа, семейство и изведнъж настъпва световната икономическа криза и Голямата депресия от 30 те години на миналия век. Всичко, което си имал – дом, работа, спестявания се изпарява. Тъкмо се съвземеш от този удар и когато си някъде около 39-40 годишен – избухва Втората световна война. Ако оцелееш и в нея, когато си около 45 годишен, започваш да градиш всичко отначало.

Да сега е най-тъмния за всички ни час. По-тъмно – няма на къде да става. Да, сега гърбовете ни са опрени до стените на нашите домове. Но те не са се сраснали с тях. Да, градовете ни са празни. Но те не са призрачни! Защото не са населени с призраци, а с нас, живите, обърканите, лесно ранимите, но борещи се, не се предаващите се, оцеляващи човешки същества.
И сега е нашия час! Най-болезнения, но и най-истинският. Като раждането! Като животът!

read more »

March 21, 2020

Надеждта, която блещука в марака

Надеждта, която блещука в марака пред нас

Симеон Гаспаров

http://www.facebook.com/watch/?v=1316827071861636

Корона-вирусът ни изправи пред най-голямото предизвикателство, след Втората световна война. Светът, който познавахме до преди седмица вече не е същият. И не се знае какво ни очаква. Живеем в страх, за нас, за близките ни. Живеем с несигурност за утрешния ден.
Но, точно в такива тъмни, непредвидими времена, проличава това, което всички ние, като човешки същества, носим в себе си и което ни е помогнало да преживеем епохи на неописуеми, болести, страдания, войни и кризи. Това е нашия човешки дух. И вярата, че всички заедно можем и че заедно ще победим! Не само тази трудност, а всички!

Знаете ли, преди години, боговете на древна Елада, решили да затрият човешкия род. Изпратили на хората кутията на Пандора, в която били сложени всички злини и болести.
Хората от глупост или наивност, отворили тази кутия и от нея тръгнали войни, предателства, омраза, болести, зарази. Хората започнали да воюват, да боледуват и скоро човешкия род щял да изчезне от лицето на земята.
И това щяло със сигурност да стане, ако някъде там, на дъното на тази ужасна кутия, някой не бил сложил една малка, крехка, едва-едва блещукаща … надежда!

Надеждата, която в тези тъмни часове от нашия живот проблясва едва-едва и ни дава силата и смелостта да продължим напред. Не само за нас самите, а за тези които идват след нас.
Да продължим напред, но не като глутница вълци. Не като стадо овце, а като хора. Като човешки същества, в които блещука онази надежда за утрешния ден, заради която сме оцелявали, оцеляваме. И ще оцелеем!

read more »