Archive for ‘Пътеписи из Америка’

July 25, 2014

Големият Каньон-градината на боговете

IMG_0069indianez ot plemeto Navajo tanzuva v Grand CanyonКак западът бе покорен

Големият Каньон-градината на боговете

Сиемеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

simeongasparov@gmail.com

Ако вълшебната красота на Рая, можеше да се комбинира в един образ, заедно с ужасът и страхът, които символизира Адът, то това несъмнено би бил Големият Каньон на Аризона. Може би, няма на земята, по-величествена и така смразяваща кръвта гледка от тези близо два километра дълбоки, отвесно спускащи се пропасти, издълбани от река Колорадо в продължение на 466 км дължина, ширнали се на около 30 км пред погледът ти, покрити с борови гори, кактуси и кипариси израсли върху вълнообразни, червеникаво-сини скални релефи, пренаселени с пуми, елени, скорпиони и гърмящи змии.
За племената Хопи и Навахо, Големият Каньон е свещено място, което боговете някога избрали за своя градина. Но което също и орисали да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина”, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.

read more »

April 9, 2014

Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

IMG_0188
Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

В пустинния град 1 л бензин е 1$, а 1 л вода – 4 $*

В столицата на хазарта парите и задръжките говорят само една дума. И тя е: “довиждане”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net
Един от най-незабравимите начини да влезеш в Лас Вегас е с кола. И то през нощта. Разположен в сърцето на пустинята на щата Невада, в долина заобиколена от скалисти планини, градът неочаквано блясва в тъмното шосе, като приказен оазис. Оазис, който не само засенчва звездите по небето, но те кара да загубиш дъх пред магията на безбройните мигащи и преливащи в ярки цветове, неонови реки от светлини и реклами. Освен влизането в Лас Вегас, не по-малко вълнуващо е и излизането от него. Защото в “Града на Греха”, парите, скрупулите и задръжките говорят, само с една дума. И тя е “довиждане”.

read more »

February 20, 2013

Сан Франциско – градът, който те кара да мечтаеш

Да полудееш от живот

Сан Франциско – градът който те кара да мечтаеш

Златната белезница, чийто ключ е хвърлен надалеко

Симеон Гаспаров (съкратена версия на материала е излизала във в-к “Труд”)


Мостът Златната Врата който се издига над океана. Дълъг е 2.7 км, широк 27.4 м и видок 227.4 м построен е за 4 години от 1933 до 1937
IMG_0124“Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско”, бе написал преди време американският журналист и носител на наградата Пулицър, Хърб Каен. Стъпил веднъж в Сан Франциско, разбираш колко много Хърб Каен, който отдавна вече не е между живите, е бил прав.
Сан Франциско сам по себе си е град митологема. Той е една метафора на бунта, на младостта, на свободата.Това е град, в който дори никога преди това да не си бил, те кара да се чувстваш като у дома си. Кара те да забравиш задръжките, проблемите, конформизмът, снобизмът, еднообразието на ежедневието.  Кара те да забравиш кой си, какъв си и откъде си. Това е град, който вдъхновява. Кара те да мечтаеш. Да обичаш и да искаш да бъдеш обичан. Кара те да мислиш, но не с думи, не с образи, а с поезия.
Нощните улици на Сан Франциско с по които се носи духът на битниците и Джак КеруакТръгнал веднъж по мъгливите, хладни улици на Сан Франциско, по които се гонят солените ветрове на океана и по които, писъкът на албатросите се смесва със звънът на трамваите  пъшкащи по хълмовете на града, усещаш как край теб оживяват сенките на Джек Лондон, на Джон Стайнбек, на Джек Керуак и неговите битнически братя, на дългокосите хипита слушащи психоделичен рок, протестиращи против войните и създали ъндърграунд движенията, които по-късно ще завземат целия свят.
Улици, по които бездомници и просяци те дебнат от всеки ъгъл и по които неоновите светлини на безбройните барове, примигват в мрака, като очите на омайните сирени, примамващи моряците към сладка, страстна смърт. Неонови светлини, в които, неусетно се потапяш и откриваш това, което Сан Франциско всъщност е – една любов. Любов, като онази, останала назад в годините, която като я срещнеш случайно на пътя, ей така изведнъж те кара да искаш да я прегърнеш, да я задъдържиш. Да не искаш да я пуснеш, а да се потопиш в косите й и на пук на целия свят, да ти се прииска да полудееш. Да полудееш от живот!

read more »

January 30, 2013

Как Западът бе покорен – Санта Фе, Ню Мексико – приказки за хипита, призраци и индианци

Как Западът бе покорен
Санта Фе, Ню Мексико – приказки за българи, хипита, призраци и индианци

Симеон Гаспаров

(части от статията са излизали във в-к “Труд”)

slgasparov@comcast.net

IMG_0194
“Българин?” възкликва усмихнато момичето от рецепцията на хотела, докато ми подава ключовете за стаята. Тя се казва Мария и е от Венецуела. В хотела работи като администратор. Не може да повярва, като й казвам, че съм от България и отново ме пита дали не се шегувам. “Не бе, не не се шегувам”, кимам й с глава. Роден съм в България и от 15 години живея край Чикаго. “Чикаго” възкликва още по-силно Мария и ме поглежда с дълбоките й черни очи, в които проблясва една малка, крехка, почти невидима, тъжна искра. На един дъх, като че ли се познаваме от сто години, Мария ми споделя, как е имала дългогодишна връзка с момче от България, с който работели и живеели заедно, но се разделили. Преди около три месеца, на нашето момче му писнало да живее сам, без българи край него и тръгнало да си търси щастието в Чикаго. Мария, останала тук. В Санта Фе, Ню Мексико. Гледам очите на Мария, в които все още проблясва онази невидима изгаряща искрица, докато говори за бившето й гадже от България. Гледам я как плавно и с лекота подава ключовете на гостите от хотела, как се усмихва и отмята дългите си черни коси, по които се гонят лъчите на утринта и си мисля, дали пък този нашия, не е сгрешил, че се е преместил в студеното, мъгливо и с постоянно задръстените магистрали Чикаго и не е останал тук, при Мария, в Санта Фе.

pazar na indianziteРазпложен в подножието на снежните върхове на планината Сангре Де Кристо, основан преди 400 години от испанските конкистадори и населен от над 1000 години с индианците Пуеблос, Санта Фе е една палитра от ярки, пъстри жълти, рубинено червени, маслено зелени цветове, плиснати направо върху фона на заобикалящата те природата. Тук всичко е по-различно, самобитно и несравнимо, с която и да е част на Съединените щати. По тесните, покрити с  покриви улички се носи аромат на рози, мента, босилек и прясно сварено кафе. Даже въздухът, водата и храната в Санта Фе, имат вкус, по-различен, по свеж, по неповторим, от където и да е в САЩ, Канада, че и Мексико, ако щете. От всеки ъгъл, край къщите звучи музика, отвсякъде се чува смях и глъч, който се носи по препълнените улици, с хора дошли от всички краища на света, за да се потопят в Санта Фе.

read more »