Archive for ‘Пътеписи из Америка’

July 25, 2014

Големият Каньон-градината на боговете

indianez ot plemeto Navajo tanzuva v Grand CanyonКак западът бе покорен

Големият Каньон-градината на боговете

Сиемеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

simeongasparov@gmail.com

Може би, няма на земята, по-величествена и така смразяваща кръвта гледка като тази на Големият Каньон на Аризона. Каньон разрязал сърцето на скалите с близо два километра дълбоки пропасти, дълбани с хилядолетия от водите на река Колорадо. Каньон дълъг около 466 км, ширнал се на около 30 км пред погледът ти, покрит с борови гори, кактуси и кипариси, израсли върху вълнообразните му, червеникаво-сини релефи, населени с пуми, мечки, вълци, елени, скорпиони и гърмящи змии.
IMG_0069За племената Хопи и Навахо, Големият Каньон на Аризона е свещено място, което боговете някога избрали за своя градина. Но, което също и орисали да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина”, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.

read more »

April 16, 2014

По “сините магистрали” на непознатата Америка

IMG_0066По “сините магистрали” на непознатата Америка

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

През 1978-ма година, никому непознатият американски писател от индиански произход Уйлям Лийст Хийт Муун – (William Least Heat-Moon от племето Осайджи), тръгва сам на 3 месечно пътешествие из Америка. За да избяга от безизходицата, в която попада, вследствие на загубата на своята работа и тежкия развод, който преживява и за да намери собствения си душевен мир, индианският писател поема по малките, почти непознати пътища, намиращи се далеко от магистралите. Върху старите карти на компанията Rand McNally, тези пътища са нарисувани в синьо.
Карайки през деня и спейки вечер във вътрешноста на своя микробус, Лийст Хийт Муун преминава 13 000 мили (1 миля = 1.6 км) . Преживяното от него, по пътищата на страната и в малките, незнайни градчета, като Неймлес, Тенеси, Хачита, Ню Мексико или Бейгли, Минесота, той описва в творбата си – “Сини Магистрали”, която се превръща в документална хронология на другата Америка. Непознатата Америка, Америка-та на хората от малките невидими селца и градчета разпръснати по тялото на тази все още млада, горда и сурова страна. През 1982-83 г. книгата на Лийст Хийт Муун става абсолютен бестселър и цели 34 седмици оглавява първото място, в класацията на Ню Йорк Таймс.
Из Америка по пътя част 1Идеята да се върна, близо 30 години по-късно, към “сините магистрали” на Лийст Хийт Муун, ме споходи случайно, по средата на пътуването ми от Чикаго до Калифорния. След спиране в Уичита, Канзас, пропуснах да свърна към главната магистрала. Единствения начин, да стигна до своята дестинация, бе да се продължа на запад, по безлюдното, почти невидимо на картата 54-то шосе.
Няколко часа по-късно, пътувайки покрай празните, полуразрушени селскостопански дворове на прашните, западнали селца и градчета, с по 4-5 къщи, сгушени в необятните океани от царевични поля, накацали покрай шосето, виждаш как онази Америка, описана от Уийлям Лийст Хийт Муун, все още недокосната от лъскавите молове, банки и вериги за бързи закуски, бавно, но сигурно залязва. Ранена дълбоко от настъпилата икономическа криза, без субсидии и помощи за селското стопанство, тази Америка е оставена на милостта на съдбата. От видяното покрай шосе 54, е повече от ясно, че тази милост, няма да трае дълго.

1. Късмет, Канзъс – “Исус вчера, днес, завинаги”

“Искате ли чаша вода?”, обръща се към мен, мила, около 18 годишна сервитьорка. Облечена е с фланела на която пише – “Исус вчера, днес, завинаги”. Преди още да съм й отговорил, момичето пристига усмихнато с чаша ледена вода. Тя работи в дървеното ресторантче, разположено на шосе 54, в близост до носещото странното име градче – Късмет, Канзъс. Спрял съм за обяд.
Късметът, определено е основното, от което малкото градче се нуждае. Честно казано, сравнени с Късмет, Канзъс, нашенските Павликени или Горна Оряховица изглеждат, направо като супер развити икономически мегаполиси. Тук наистина няма нищо, освен няколко къщи, църквичка и царевични ниви, които се пресичат от шосе 54 и ж.п. релсите на компанията Southern Pacific.

read more »

April 9, 2014

Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

IMG_0188
Лас Вегас – градът на неоновите илюзии

В пустинния град 1 л бензин е 1$, а 1 л вода – 4 $*

В столицата на хазарта парите и задръжките говорят само една дума. И тя е: “довиждане”

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net
Един от най-незабравимите начини да влезеш в Лас Вегас е с кола. И то през нощта. Разположен в сърцето на пустинята на щата Невада, в долина заобиколена от скалисти планини, градът неочаквано блясва в тъмното шосе, като приказен оазис. Оазис, който не само засенчва звездите по небето, но те кара да загубиш дъх пред магията на безбройните мигащи и преливащи в ярки цветове, неонови реки от светлини и реклами. Освен влизането в Лас Вегас, не по-малко вълнуващо е и излизането от него. Защото в “Града на Греха”, парите, скрупулите и задръжките говорят, само с една дума. И тя е “довиждане”.

read more »

February 20, 2013

Сан Франциско – градът, който те кара да мечтаеш

Да полудееш от живот

Сан Франциско – градът който те кара да мечтаеш

Златната белезница, чийто ключ е хвърлен надалеко

Симеон Гаспаров (съкратена версия на материала е излизала във в-к “Труд”)


Мостът Златната Врата който се издига над океана. Дълъг е 2.7 км, широк 27.4 м и видок 227.4 м построен е за 4 години от 1933 до 1937
“Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско”, бе написал преди време американският журналист и носител на наградата Пулицър, Хърб Каен. Стъпил веднъж в Сан Франциско, разбираш колко много Хърб Каен, който отдавна вече не е между живите, е бил прав.
Сан Франциско сам по себе си е град митологема. Той е една метафора на бунта, на младостта, на свободата.Това е град, в който дори никога преди това да не си бил, те кара да се чувстваш като у дома си. Кара те да забравиш задръжките, проблемите, конформизмът, снобизмът, еднообразието на ежедневието.  Кара те да забравиш кой си, какъв си и откъде си. Това е град, който вдъхновява. Кара те да мечтаеш. Да обичаш и да искаш да бъдеш обичан. Кара те да мислиш, но не с думи, не с образи, а с поезия.
Нощните улици на Сан Франциско с по които се носи духът на битниците и Джак КеруакТръгнал веднъж по мъгливите, хладни улици на Сан Франциско, по които се гонят солените ветрове на океана и по които, писъкът на албатросите се смесва със звънна на трамваите  пъшкащи по хълмовете на града, усещаш как край теб оживяват сенките на Джек Лондон, на Джон Стайнбек, на Джек Керуак и неговите битнически братя, на дългокосите хипита слушащи психоделичен рок, протестиращи против войните и създали ъндърграунд движенията, които по-късно ще завземат целия свят.
IMG_0124Улици, по които бездомници и просяци те дебнат от всеки ъгъл и по които неоновите светлини на безбройните барове, примигват в мрака, като очите на омайните сирени, примамващи моряците към сладка, страстна смърт. Неонови светлини, в които, неусетно се потапяш и откриваш това, което Сан Франциско всъщност е – една любов. Любов, като онази, останала назад в годините, която като я срещнеш случайно на пътя, ей така изведнъж те кара да искаш да я прегърнеш, да я задъдържиш. Да не искаш да я пуснеш, а да се потопиш в косите й и на пук на целия свят, да ти се прииска да полудееш. Да полудееш от живот!

read more »