September 3, 2015

Лидерът на Южняшкия Национален Конгрес пастор Дейвид Джонс: “До 10-20 години Югът ще се отцепи от САЩ”

david o jonesВ почти всичките 50 щата на близо 320 млн. Америка има политически движения и партии, целящи отцепване от Съединените щати и сформиране на свои независими републики. Сред най-известните в страната са партиите за независимост на щатите Аляска, Тексас, Вермонт. Организацията обаче, която е най-силна сред сепаратистките движения в САЩ и която е може би най-подготвена да предприеме процедурата за отцепване е Южняшкият Национален Конгрес.

Южняшкият Национален Конгрес е организация от доброволци, жители на Юга, чиято цел е да придобие свобода и независимост от съюза със САЩ за 14 южняшки щата и техните жители. Щатите от които се състои Южняшкият Национален Конгрес са – Алабама, Арканзъс, Флорида, Джорджия, Кентъки, Луизиана, Мериленд, Мисисипи, Мисури, Северна Каролина, Южна Каролина, Тексас, Тенеси и Вирджиния.

Лидерът на Южняшкия Национален Конгрес пастор Дейвид Джонс: “До 10-20 години Югът ще се отцепи от САЩ”

“Имаме много оръжие!”

rev. JonesПастор Дейвид О. Джонс е председател на Южняшкия Национален Конгрес и на Лигата на Юга от щата Тенеси. Християнски проповедник е от над 40 г. Служил е също към много местни и национални политически кампании. Бил е лобист срещу абортите и за подпомагане развитието на селското стопанство в родния му щат Тенеси. Автор е на курс по история по на американския юг, който се изучава в гимназиите на Тенеси. Заради познанията му по история на Юга и неговата политическа дейност, пастор Джонс е чест гост-лектор на много граждански, религиозни и исторически организации в страната.

С пастор Дейвид О. Джонс, председател на Южняшкия Национален Конгрес за “Клуб Z” http://www.clubz.bg разговаря Симеон Гаспаров

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

– Пастор Джонс, защо близо 150 години след края на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г) тук все още има различия между Северните и Южните щати на страната?

– Всъщност различията между Севера и Юга са още отпреди Гражданската война. Те датират от времето на колонизацията на Северна Америка, когато различни групи от Англия започнаха да се заселват в колониите. Всички тези заселници имаха различно отношение към правителството, семейството, към концепцията за свободата и затова какво свободата означава.

southern-national-congress– Каква е според вас, представителите на Юга концепцията за свобода?

– За нас, представителите на южните щати, чието мнозинство от населението сме наследници на келтите, т.е. на населението идващо от земите на Южна Шотландия, Ирландия и Северна Англия, дефиницията за свобода е в липсата, по възможност в най-голяма степен, на правителствен контрол и задръжки.

– Но това не е ли анархия?

– Идеята не е за отсъствие на правителство изобщо. Има разлика между това, какво хората могат да решат сами, между себе си и кога правителството да се намеси. Вие може би сте чували този израз: “Моите права свършват, където твоите започват”. Т.е. така, както аз не мога да те насилвам, да правиш нещо против твоя интерес, така ти не можеш да ме накараш да правя нещо, което е срещу моя интерес.

– Във вашия манифест на Южняшкият Национален Конгрес, наричате населението на американския юг – “окупиран народ”. Защо?

Continue reading

September 3, 2015

“Ексериментът” Америка – Възможно ли е днес отделянето на щати от съюза със САЩ ?

“Ексериментът” Америкаch3Cover

Възможно ли е днес отделянето на щати от съюза със САЩ ?

За федералната република, 10 –тата поправка в конституцията на САЩ и сблъсъка между федералното и щатско управление
Симеон Гаспаров, за “Клуб Z”

slgasparov@comcast.net

Над 700 000 подписа на граждани от всичките 50 щата на Съединените щати са подали молби до Белия дом за отцепване на техните щати от съюза стана ясно неотдавна отвъд океана. Новината разбуди за малко духовете в страната и отшумя. Причината тя да не бъде постоянно на първите страници на вестниците и новинарските емисии, се оказа нещо доста травиално. И то не бе в това, че подписите на хората, желаещи да се отцепят от съюза изведнъж спря. Напротив! Петициите продължават и до днес да валят. Някои им обръщат внимание, други не. Просто желанието на отделни щати да се отделят от Съединените щати, не е от днес, не е от встъпването на Барак Обама, Буш или Бил Клинтън на власт, а от самото раждане на Съединените американски щати.

54bdb4e4cc0a9a91ecbaa3ad0fdbd08edownloadГолемият Експеримент

“Създаването на Съединените щати представлява един голям експеримент”, пишат в своя предговор към колежанския учебник по изучаване на американското правителство “Хора и политици” Майкъл Ботеруек и Мери Хиът. Експеримент, който продължава и в наши дни.
Реално погледнато САЩ са държава, която има две характерни особености.

Continue reading

September 3, 2015

Уудсток’ 69 (Част Трета): Старият хипар Малте Гюте: “Щастлив съм че бях на Уудсток’69”

Малте ГютеСтарият хипар Малте Гюте: “Щастлив съм че бях на Уудсток’69”

“Три са основните неща, които осмислят хипарството – “живей, обичай и бъди щастлив”.

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com

за “Клуб Z”( http://www.clubz.bg)

Малте Гюте е хипи, ама класическо! Точно като тези, които сте виждали по филмите или чели по книгите. Той също е и
един от хората имали щастието да присъстват рок фестивала Уудсток 1969 г. Роден е в Германия през 1952 г. Когато е на 14 години майка му се жени за американски офицер и той пристига в Щатите, където го завърта ураганът на бунтовете от 60-те години от миналия век. На 16 години става хипи и до днес живее като хипи. На 17 г пристига на рок фестивала в Уудсток и от тогава животът му преминава в хипи колонии или по пътищата, горите и плажовете на Америка. Издържал се е работейки каквото изпадне и от помощи. Не е женен, но когато го попитат има ли деца, вдига рамене, усмихва се малко виновно и отвръща: “Не знам”. Е, все пак свободната любов, също е била неделима част от хипарският бит в онези времена. В момента Малте живее в Мюнхен и един път в годината идва в Щатите, за да се види сестра си и племеничките, които са близо до Чикаго.

Continue reading

August 13, 2015

“Уудсток’ 69” (Част Втора) – Кънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на рок фестивала “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69: “Уудсток’ 69” г бе символ на надеждата”

1 Кънтри Джо МакДоналд на УудстокКънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69“: 

“Рок фестивалът в “Уудсток’ 69” г бе символ на надеждата”

“Дженис Джоплин ми беше гадже”

“Борбата, която водехме през 60-те години продължава и днес”

С музиканта Кънтри Джо МакДоналд (Country Joe McDonald) свирил на сцената на рок фестивала “Уудсток” 1969 Woodstock’ 69 г , за списанието “Клуб Z” – http://www.clubz.bg разговаря Симеон Гаспаров (Август 2014г)

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net


Countr Joe at Woodstok 1969Кънтри Джо МакДоналд (истинското му име е Джоузеф Алън МакДоналд) е роден на 1 януари 1942 г. Той е соло изпълнител и вокал на американската психеделик рок група “Кънтри Джо енд дъ Фиш” – “Country Joe and the Fish”. Популярността на Кънтри Джо и групата му в САЩ и по света започва през 60-те години и достига върхът си по време на рок фестивалът Уудсток 1969 г. Тогава, пред близо половин милион публика, Кънтри Джо излиза на сцената и изпява песента “I-Feel-Like-I’m-Fixing-To-Die-Rag”, която бързо се превръща в символ на протестите срещу войната във Виетнам. Тази песен е известна и като “Виетнамската песен”. Името й на български се превежда

като нещо от сорта на – “Чувствам, че се подготвям да умра (с танц)”. Тя е пародия, от стила на черния хумор и разказва за безмислието на войната и затова как всички ще умерем в нея.

Рефренът на песента: “Едно, две, три за какво воюваме?”, е закачлив, бързо запомнящ се и  кара хората по протестите в САЩ често да го припяват. Кънтри Джо е издал над 30 албума с музика. Написал е стотици песни в различни жанрове, сред които има и филмова музика. Името “Кънтри Джо”, също е шегаджийско. То идва от прякора, с който американците някога са се майтапели по адрес на съветския диктатор Йосиф Сталин и са го наричали – “Кънтри Джо” или на български – “Нардония Джо.

По време на интервюто за “Куб Z” заварвам Джо в домът му в Бъркли, Калифорния. Казва ми, че в момента препрочитал за 3 ти път книгата на чешкия писател Ярослав Хашек – “Приключенията на добрия войник Швейк”. “Харесва ми отношението на Швейк към войната. Той е моят любим герой”, признава си музикантът, станал един от символите на протестите от 60-те г.

Countr Joe at Woodstock 1969– Г-н Макдоналд, кое според вас превърна фестивала в Уудсток 1969 г от рок концерт в легенда, за която не само в моята страна България, но и по целия свят хората все още говорят?

– Мисля, че това се дължи на мащаба на събитието, който надмина очакванията. Изведнъж дойдоха над половин милион души. Също така от значение е и мащаба на изпълнителите. Рокендролът в тази форма, в която бе представен на фестивала бе нещо съвсем ново, както и рок групите излезли на сцената. Те бяха толкова много, свириха три дни. Освен това фестивалът бе превърнат във филм, нещо, което не бе правено до този момент. Издадоха се и плочи. Получи се нещо глобално. “Уудсток” бе направен от младото поколение от онова време. Той
беше символ на надеждата.

– Какво бе посланието на “Уудсток” 1969 г ?

– Посланието, което излезе от него бе – мир, любов и нов начин на живот. Нов стил не само в музиката, но и в модата. И всичко това се случи в разгара на войната във Виетнам, расови бунтове и всякакви проблеми, с които новото поколение се сблъскваше. Затова и рок фестивалът от “Уудсток” 69-та се превърна в символ на това как да променим света и да направим нашия живот по-добър.

– Възможно ли е днес да се създаде нещо голямо като Уудсток и да ни накара да погледнем по друг начин на нашия живот?

– Трудно е да се предскажат подобни събития, защото Уудсток бе изненада за всички. Но човек не знае. Възможно е да се случи. Нещата стават спонтанно. А пък и днес има интернет и по-добри комуникации.

viet-nam-veterans-protest-war-416246– Вие сте бил в армията на САЩ, напуснали сте я с отличия. Кое ви накара да станете един от символите на антиоенните протести през 60-те години?

– Знаете ли, просто така се случи. Аз отидох в армията, както много млади хора го правят, исках да пътувам, да имам приключения, да се срещам с различни хора. Символ на анти-военните протести, може би станах, заради песента която изпях на “Уудсток” – (“I-Feel-Like-I’m- Fixing-To-Die-Rag” б.а.). Тази песен не е срещу войниците, а срещу войните. И това бе нещо ново. Тя не обвиняваше войниците, а системата, политиците, религиозните лидери и т.н.

NW27100Z– Във вашата песен, вие задавате въпроса – “За какво воюваме?” За какво все още воюваме днес?

– Това е и големия въпрос. За какво все още воюваме? И аз не знам дали има отговор. Всеки войник си задава този въпрос. За какво воюваме?

– Аз ви гледах няколко пъти в документалния филм за Уудсток (“Три дни на мир и музика” на режисьора Майкъл Уодли -“Woodstock – 3 days of peace & music” 1970 г, б.а.). Камерата ви показва как заставате пред половин милион души и само след първите акорди на песента ви, всички станаха на крака и ви аполдираха. Какво си мислехте докато гледахате признанието на публиката? Притеснявахте ли се от нещо докато бяхте на сцената?

Continue reading