Как западът бе покорен
Големият Каньон-градината на боговете
Сиемеон Гаспаров
slgasparov@comcast.net
simeongasparov@gmail.com
Ако вълшебната красота на Рая, можеше да се комбинира в един образ, заедно с ужаса и страха, които символизират Адът, то това несъмнено би бил Големият Каньон на Аризона. Може би, няма на земята, по-величествена и така смразяваща кръвта гледка от тези близо два километра дълбоки, отвесно спускащи се пропасти, издълбани от река Колорадо в продължение на 466 км дължина, ширнали се на около 30 км пред погледът ти, покрити с борови гори, кактуси и кипариси израсли върху вълнообразни, червеникаво-сини скални релефи, пренаселени с пуми, елени, скорпиони и гърмящи змии.
За племената Хопи и Навахо, Големият Каньон е свещено място, което боговете някога избрали за своя градина. Но което също и орисали да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина”, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.
