Posts tagged ‘Ден на Благодарността в САЩ история’

November 24, 2011

Thanksgiving Day – Денят, в който ние всички си благодарим!

Thanksgiving Day – Денят, в който ние всички си благодарим!    

История за доброто, за един индианец, за група имигранти и …за цял нов свят.

(Опит да бъде преразказана, като по Йордан Йовков.)

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Историята, започва някъде около преди  около 400 години. Един ден, индианско хлапе, от племето Патуксет (Patuxet), което се казвало Скуанто, тръгнало с няколко от местните войни на лов из непроходимите, гъсти, гъмжащи от дивеч и зверове гори,  намиращи се на север от днешния град Бостън.

Индианците от племето Патуксет, залисани в преследването на дивеча си, неусетно се отдалечили от своите територии. Без да разберат, навлезли дълбоко навътре в зловещите, непроходими  и тайнствени земи, които свършвали някъде там…Там, където свършвал и света на индианците. Край гигантските, остри като ноктите на мечка гризли скали, в които се разбивали пенливите вълни на безкрайната, необятна Голяма вода.

И така, както понякога се случва в живота, опитните и храбри бойци, от племето Патуксет, (които заедно с хлапето Скуанто, тръгнали на лов), станали плячка.

Но плячка, не на някой див звяр, или на вражеско племе, а на подобни на тях човешки, но бледолики същества, които носели дълги, гърмящи метални тояги в ръце.

В индианският език, “човешки същества” се наричали останалите индианци. Но тези, от бялата раса, определено не били “човешки същества”.

Бледоликите заградили индианците. Обезоръжили ги. Хвърлили им набързо един як бой. Натоварили ги с ритници на гигантска дървена лодка и тръгнали през Голямата, загадъчна, непозната вода.

По пътят, през сърдитата, безкрайна  вода, гордите и смели индианци, от мъка и носталгия по изгубената си родина, бавно и мъчително, един по един, започнали да умират. Умирали тихо. Умирали достойно. Умирали като човешки същества.

read more »

Advertisements