Posts tagged ‘Сан Франциско’

February 20, 2013

Сан Франциско – градът, който те кара да мечтаеш

Да полудееш от живот

Сан Франциско – градът който те кара да мечтаеш

Златната белезница, чийто ключ е хвърлен надалеко

Симеон Гаспаров (съкратена версия на материала е излизала във в-к “Труд”)


Мостът Златната Врата който се издига над океана. Дълъг е 2.7 км, широк 27.4 м и видок 227.4 м построен е за 4 години от 1933 до 1937
IMG_0124“Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско”, бе написал преди време американският журналист и носител на наградата Пулицър, Хърб Каен. Стъпил веднъж в Сан Франциско, разбираш колко много Хърб Каен, който отдавна вече не е между живите, е бил прав.
Сан Франциско сам по себе си е град митологема. Той е една метафора на бунта, на младостта, на свободата.Това е град, в който дори никога преди това да не си бил, те кара да се чувстваш като у дома си. Кара те да забравиш задръжките, проблемите, конформизмът, снобизмът, еднообразието на ежедневието.  Кара те да забравиш кой си, какъв си и откъде си. Това е град, който вдъхновява. Кара те да мечтаеш. Да обичаш и да искаш да бъдеш обичан. Кара те да мислиш, но не с думи, не с образи, а с поезия.
Нощните улици на Сан Франциско с по които се носи духът на битниците и Джак КеруакТръгнал веднъж по мъгливите, хладни улици на Сан Франциско, по които се гонят солените ветрове на океана и по които, писъкът на албатросите се смесва със звънът на трамваите  пъшкащи по хълмовете на града, усещаш как край теб оживяват сенките на Джек Лондон, на Джон Стайнбек, на Джек Керуак и неговите битнически братя, на дългокосите хипита слушащи психоделичен рок, протестиращи против войните и създали ъндърграунд движенията, които по-късно ще завземат целия свят.
Улици, по които бездомници и просяци те дебнат от всеки ъгъл и по които неоновите светлини на безбройните барове, примигват в мрака, като очите на омайните сирени, примамващи моряците към сладка, страстна смърт. Неонови светлини, в които, неусетно се потапяш и откриваш това, което Сан Франциско всъщност е – една любов. Любов, като онази, останала назад в годините, която като я срещнеш случайно на пътя, ей така изведнъж те кара да искаш да я прегърнеш, да я задъдържиш. Да не искаш да я пуснеш, а да се потопиш в косите й и на пук на целия свят, да ти се прииска да полудееш. Да полудееш от живот!

read more »