Archive for January, 2013

January 30, 2013

Как Западът бе покорен – Санта Фе, Ню Мексико – приказки за хипита, призраци и индианци

Как Западът бе покорен
Санта Фе, Ню Мексико – приказки за българи, хипита, призраци и индианци

Симеон Гаспаров

(части от статията са излизали във в-к “Труд”)

slgasparov@comcast.net

IMG_0194
“Българин?” възкликва усмихнато момичето от рецепцията на хотела, докато ми подава ключовете за стаята. Тя се казва Мария и е от Венецуела. В хотела работи като администратор. Не може да повярва, като й казвам, че съм от България и отново ме пита дали не се шегувам. “Не бе, не не се шегувам”, кимам й с глава. Роден съм в България и от 15 години живея край Чикаго. “Чикаго” възкликва още по-силно Мария и ме поглежда с дълбоките й черни очи, в които проблясва една малка, крехка, почти невидима, тъжна искра. На един дъх, като че ли се познаваме от сто години, Мария ми споделя, как е имала дългогодишна връзка с момче от България, с който работели и живеели заедно, но се разделили. Преди около три месеца, на нашето момче му писнало да живее сам, без българи край него и тръгнало да си търси щастието в Чикаго. Мария, останала тук. В Санта Фе, Ню Мексико. Гледам очите на Мария, в които все още проблясва онази невидима изгаряща искрица, докато говори за бившето й гадже от България. Гледам я как плавно и с лекота подава ключовете на гостите от хотела, как се усмихва и отмята дългите си черни коси, по които се гонят лъчите на утринта и си мисля, дали пък този нашия, не е сгрешил, че се е преместил в студеното, мъгливо и с постоянно задръстените магистрали Чикаго и не е останал тук, при Мария, в Санта Фе.

pazar na indianziteРазпложен в подножието на снежните върхове на планината Сангре Де Кристо, основан преди 400 години от испанските конкистадори и населен от над 1000 години с индианците Пуеблос, Санта Фе е една палитра от ярки, пъстри жълти, рубинено червени, маслено зелени цветове, плиснати направо върху фона на заобикалящата те природата. Тук всичко е по-различно, самобитно и несравнимо, с която и да е част на Съединените щати. По тесните, покрити с  покриви улички се носи аромат на рози, мента, босилек и прясно сварено кафе. Даже въздухът, водата и храната в Санта Фе, имат вкус, по-различен, по свеж, по неповторим, от където и да е в САЩ, Канада, че и Мексико, ако щете. От всеки ъгъл, край къщите звучи музика, отвсякъде се чува смях и глъч, който се носи по препълнените улици, с хора дошли от всички краища на света, за да се потопят в Санта Фе.

read more »

January 3, 2013

“Doors of heavens or when Jimi Hendrix was Bulgarian”

Mony Ilko Kiro and Robie in ChicagoSimeon Gasparov, Sofia, Bulgaria  1993

“DOORS OF HEAVENS, or WHEN JIMI HENDRIX WAS BULGARIAN”

Foreword

Simeon Gasparov

slgasparov@comcast.net

“Doors of Heavens” is the novel that I have decided to write for my thesis. This novel is a story comprised of many other stories. They have different moods, pulses and beats similar to the music that I have always adored – rock ‘n’ roll. But this is also a poetic analogy and devotion to the passion, spirit and the thrill, of being a small particle within the great idea of the human and liberal sciences. A devotion to the spirit and the thrill I was inspired by as a student at the University of Chicago.
Before I begin with the introduction to the “Doors of Heavens,” I would like to reveal the roots and the reason for my choosing this particular topic. This, I hope, could provide the readers with understanding of the feeling that was hidden inside of me, and was pushing and bothering me, teasing and tormenting me for a long time, until the moment I sat and expressed it in writing. The introductory essay about the essence of the “Doors of Heavens” I named “When Jimi Hendrix was Bulgarian.” (Oh, yeah, I can see the suspicious smiles!) How come? What does Jimi Hendrix, an American, black rock musician have in common with an Eastern European country that you can’t even find on the map?


It was somewhere in the beginning of the 1970s. I was a kid, living in the lonesome, odd, quaint, erratic and misunderstood Bulgaria. It was one of those last hot sleepy summer days of school vacation. My friends and I, living in a blue collar neighborhood of Sofia, did not have many chances in front of us. But we also did not have, many things to worry about it. While our parents were working in the nearby factories, we were spending our days playing soccer, breaking the windows of houses with the soccer ball, repairing our rusty bicycles, stealing plums, peaches, apricots and apples from the green orchards around and waiting for the time when we would grow up and, like our parents, be swallowed by the same surrounding factories.

read more »