April 11, 2017

“Американсктото общество е силно стресирано”

IMG_1098 “Трябва да се върнем към обществото, което се грижи за своите членове, а не онова, което мисли само за себе си!”
“В Щатите навлезе културата на изолацията, хората се отчуждиха, затвориха се и започнаха да поставят своите нужди над обществените.”
 
“Това, което прави оръжието е, че дава чувство за превъзходство над другия, който дори и да е по силен от теб физически, не може да те победи, защото ти имаш оръжието в своите ръце. Оръжието ти дава чувство за сила и за недосегаемост”.
С американският психолог д-р Джеймз Бедел, разговаря Симеон Гаспаров (в-к “Труд”) –  slgasparov@comcast.net
Д-р Джеймз Бедел е експерт в сферата на контрола на гнева и преодоляването на стреса. Той има над 30 годишен стаж в психичното лечение. Д-р Бедел е директор към Института за Контрол на Гнева в Чикаго, САЩ.  Канен е често да участвува в пост-стресовото възстановяване на хора станали неволни свидетели на масови стрелби и убийства в САЩ. Работил е също и с екипът, оказал помощ на  пожарникарите участвували в изравянето на жертвите, затрупани изпод руините на небостъргачите на Световния Търговски Център, след атентатите на 11 септември 2001 г в Ню Йорк.
 -Д-р Бедел, откъде идва тази ярост в Америка, която кара деца и възрастни да посягат толкова често  към оръжието?
 – Тя идва от стресът. Американсктото общество е силно стресирано и боледува от ускореното темпо на живота, който водим тук. Исторически погледнато, стресът в Америка, се зароди, след Втората световна война, по време на големия икономическия бум. С навлизането на технологиите и рязката промяна на естеството на труда, се стигна до психическото натоварване и изкривяване, което наблюдаваме днес в душата на повечето американци.
IMG_0225

След масова престрелка в университета Де Калб, край Чикаго. Съученици отдават почит на жертвите.

 -Бихте ли ни дали някой пример?
 -Ще ви дам един груб пример от моите преки наблюдения, не само като лекар, но и като на американец. Основата на обществото в Америка дълги години беше базирана върху фермерството. Фермерският начин на живот е доста натоварен физически, той не е по-лек, но има по-малко психологически стрес, а дори и по-малко умствено натоварване. Промяната, която настъпи, нека да го кажем с навлизането на компютрите, откритията, драстично смени естеството на живота в страната. Америка, рязко премина от една физическа, силова, социално обществена култура, към нова една, която замени физическата, мускулна натовареност с умствена или нека го наречем –интелектуална. Оказа се, че нашето, американско общество не беше подготвено за тази “интелектуална” промяна. И напрежението от неизразходването на физическата натовареност, започна да се натрупва, което доведе и до сриването на психиката и стресът в съвременното американско общество, което пък доведе до изблика на толкова много ярост и гняв сред самите хора.
 – Добре де  и други страни по света изживяха бурен технологически подем, но като че ли при тях стресът в обществото  е по-малък.
 – Освен смяната на естеството на труда, Америка претърпя една друга тежка промяна и тя е свързана със самата американска общност. Структурата на американскто общество се промени. Американската комуна или общност, дълго време беше отражение на духът на първите заселници стъпили на тази земя, когато, хората заедно обработваха земята, заедно се трудеха, помагаха си взаимно  и поставяха нуждите на своя съсед, над своите лични. Този модел общност се разруши. В Америка навлезе културата на изолацията, хората се отчуждиха, затвориха се и започнаха да поставят своите нужди над обществените. Това доведе до засилване на консумативността у хората, до желанието да искаш да имаш повече. От това се появи зависимоста към стремежът за имане, за притежаване, което пък доведе до отчуждаване и стрес.
 -Американската конституция задължава едва ли не със закон, хората в тази страна да преследват личното си щастие. Какво стана със щастието в Америка? Щастливи ли са хората в тази страна?

Continue reading

November 7, 2016

За корпорациите и хората: Капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система

 За корпорациите и хората
Капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система

Симеон Гаспаров

simeongasparov@gmail.com
              Дядо му и баща му са лежали в затвора за революциенна дейност. Той е кръстен на тримата най-големи леви революционери на своето време – Андреа Коста, Бенито Хуарез и Амилкаре Чиприяни. Той започва кариерата си като журналист, после става политик, философ, идеолог на цяло ново течение, което ще разтърси изоснови 20 век. По време на своята шеметна дейност, той достига до едно от най-фундменталните заключения, които кой знае защо, остава някак си забравено, а може би и нечуто, от голяма част от хората.
“Фашизмът, по-точно трябва да бъде наричан корпоратизъм”, казва той, “защото е сливане на държавната и корпоративната власт.” Човекът изрекъл тези думи е Бенито Мусолини. Една изключително противоречива личност, оставила тежък белег върху съдбите на толкова много хора и народи. Но въпросът тук, не е за животът и пагубното дело на Мусолини и фашистката доктрина, а за ето това заключение, до което той е достигнал преди много, много години.
Защото виждайки случващото се край нас и светът, ние все повече и повече се улавяме, че живеем във формулата на Мусолини. В сливането на държавата с корпорацията. Или нека го наречем условно, живеем в “държавна корпорация”. И това не се случва само у нас, в САЩ, ами го има вече почти навсякъде.
Понятието “корпорация” произлиза от латинската дума “corporacio”, което в превод означава “съюз на хора с общи интереси”. В дефиницията, дадена от щатските икономисти Робърт Монкс и Нел Миноу се допълва също, че “корпорацията е механизъм, чрез който се осигурява възможност на различните негови съставни елементи да съдействат с капитал, знания и труд за максимизиране на печалбата за всички тях”. В документалния филм “Корпорацията”, на канадския професор по право Джоел Бейкан, икономистът Робърт Монкс, който също е и бивш кандидат сенатор за Републиканската партия от щата Мейн, уточнява, че “корпорацията е машина за максимализиране на печалбата, по същия начин, както акулата е машина за убиване”.
“Това обаче, което прави привлекателна корпорацията за бизнеса, е статутът й на самостоятелно юридическо лице, ограничената отговорност на индивидуалните инвеститори, прехвърляемостта на акциите на инвеститорите и централизираното управление”, пише пък в българския сайт за финаси http://www.bg-finansi.info/lekciqu1.html. Или с други думи, поясняват от нашия сайт, “корпорацията е едно изкуствено нещо, невидимо, недосегаемо, което съществува само в схемите на закона. Тя е изключително средство за гарантиране на печалба, без отговорност за индивида”.
Преди няколко години, в разгара на кандидат-президенстката кампания в САЩ представителят на републиканската партия Мит Ромни, разбуни духовете в страната, когато отговори на въпроса на сърдит жител на щата Айова, дали не е време корпорациите да спрат да използват скритите вратички в закона и да почнат да си плащат данъците, със следните думи: “Корпорациите са хора, мой приятелю”.
Съмнително е дали Мит Ромни изпитваше приятелски чувства към сърдития си сънародник, но безспорно той бе прав в едно – корпорациите в САЩ се третират като хора. И това статуткво е още от 1886 г, когато с решение на Върховния съд на страната, корпорациите се приемат за личности, които имат същите права, като човешки същества. Решението одобрено от съдия Морисън Р. Уайт се базира на 14 – та поправка от конституцията на страната.
Причината, за да се стигне до тази стъпка ми го обясни по време на интервюто ми с нея, лично американската журналистка и писателка Барбара Еренрайх, която се занимава с проблемите на “работещи бедни”. Т.е. хората, които работят на едно-две места и въпреки това остават бедни.
Според нея, на корпорациите не бива да се гледа еднозначно, защото когато са се създавали в онези години, те са правели нещо полезно за обществото. Така например каза ми тя, решението на Върховния съд на САЩ за създаването на “корпоративната личност”, е било базирано не на друго, а на целта, да се избегне директаната отговорност от физически лица, за някой грандиозен, но рисков проект. Или с други думи, да застрахова предприемачите и участниците в него, за рискът който поемат, ако евентуално проектът се провали. Такъв проект, например по онова време, когато се съзадава “корпоративната личност” е бил прокарването на железопътната линия през цялата територия на Съединените щати.
Но това, което никой не е могъл да предвиди и което днес коства доста проблеми е деформацията, която ще доведе до патологичната алчност и неспирно преследване на печлбата на всяка цена, от същите тези хора, удобно скрити зад маската на “корпоративната личност”.
“Корпорациите имат отговорност към своите акционери и инвеститори да поставят техните икономически и носещи печалба интереси над всичко останало” пише американска журналистка Сара Джонс от уебсайта Политик Юесей. Те не се спират пред нищо, човек, социална, обществена или държавна формация когато трябва да постигнат своите интереси. Дали ще е с подкупи, лобиране, купуване на политици, съдии и какво ли още не, те трябва да постигнат своите финансови интереси. Но “капитализмът и корпорациите, не са от една и съща система”, предупреждава ни американската журналистка.
И наистина, един от първите, които се противопоствавят на корпорациите е не някой друг, а бащата на съвременния капитализъм Адам Смит. В своя фундаментален труд “Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини” (1776 г.), той обяснява как търговската размяна и произтичащото от нея разделение на труда едновременно ще помогнат за благосъстоянието на всички членове на обществото. Пак в него, Адам Смит категорично се изправя срещу корпоративната  “икономическата концентрация, която извращава естествената способност на пазара да определи цена, която осигурява честна възвръщаемост на земя, труд и капитал, за да произведе удоволетворителен резултат за продавача и купувача и оптимално да разпредели ресурсите в обществото”.
Нещо повече Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие, което му е необходимо макар да не извлича нещо от това, освен удоволствието да вижда другите щастливи”.
“Хората могат да живеят по-добре и по-богато, не само като взимат от другите, а и като им помагат”. Това е основата на капитализма, която ни завещава Адам Смит. Но това не заложено в основата на корпоратизмът!
Ако приемем че корпоративната личност е човек. Тогава, какъв вид човешко същество би била тя? Запитан да отговори на този въпрос, д-р Робърт Хеър консултант към ФБР по психопатните заболяванания прави тест базиран на поведението, което съвременните корпорации имат. Отговорът, който също е представен във филма “Корпорацията” е смразяващ. Ако корпорациите бяха човешко същество, то това същество би имало следните характеристики:
– Коравосърдечна незаинтересованост към чувствата на другите.
– Невъзможност да задържи трайни връзки.
– Безотговорно незачитане на сигурността на другите.
– Коварност – повтаряне на лъжи, с цел измамвайки другите за печалба.
– Невъзможност да признае вина.
– Неспособност да се приспособи към социалните норми с уважение и законово поведение.
Диагнозата поставена от д-р Хеър, към корпорацията е една – ако тя е човешко същество, то това същество е – психопат! Разбира се, не всичко в съществуването на корпорациите е лошо, направили са и добри неща, казва пък известният американски режисьор Майкъл Муур. “Проблемът им обаче е в алчността им”, уточнява той.
Случващото се днес в света, показва, че по-страшното от алчноста и преследването на печалбата на всяка цена е когато корпорациите излезнат извън сферата на бизнеса и се насочат към управлението на държавата.

Continue reading

September 20, 2016

Д-р Ярон Бруук, президент на института Айн Ранд, САЩ: “Правителството няма право да преразпределя богатството”

OLYMPUS DIGITAL CAMERA“Правителството няма право да преразпределя богатството”

“Религията е антагонистична към свободата, индивидуализмът и индивидуалната свобода.”

“Философията на Айн Ранд е валидна за всички. Всеки може да спечели от нейното учение. Даже тези, които най-много могат да се възползват от нейната теория, са т. нар. “амбициозни бедни”. Т.е. тези бедни, които искат да се издигнат и които искат да работят много. Теорията на Ранд им дава рамков модел, който те могат да следват, за да направят живота си по-добър и да достигнат своето щастие.”

Д-р Ярон Бруук е президент на института Айн Ранд в САЩ. Роден и израснал в Израел, той е служил в израелското армия, където достига до чин сержант. До 16-годишна възраст, д-р Бруук, като сам признава е бил запален по идеите на социализма, но когато прочита фундаменталният труд на Айн Ранд – “Атлас изправя рамене”, променя мирогледа си и днес е един от водещите учени и последователи на нейната философия. През 1987-ма година се премества със съпругата си в САЩ. Д-р Ярон Бруук е професор по финанси от университета в Остин, Тексас и е международен лектор по въпросите за международната криза, моралът на капитализма и краят на растежа на държавата. Той е чест коментартор със собствени рубрики в изданията на Форбс, Уолстрийт Джърнъл, Ю Ес Ей Тудей и др. Ярон Бруук също е автор и съавтор на редица книги.

С  д-р Ярон Бруук, президент на института Айн Ранд, САЩ разговаря Симеон Гаспаров slgasparov@comcast.net
ayn-rand-fb– Д-р Бруук защо книгите на Айн Ранд са така популярни и все още събират милиони почитатели по света?
– Защото книгите й разкриват нова структура от идеи за това, което човешките същества могат да постигнат и то във времена, в които има много страдание в света, много страх, несигурност и икономическа нестабилност. Виждате дори и днес какво става с кризата в Европа и САЩ. Хората търсят и намират в тях нови идеи и нови решения. В творбите й читателите откриват не само себе си, откриват обяснението си за живота, но и намират неговата алтернатива.

 

Continue reading

September 3, 2015

Лидерът на Южняшкия Национален Конгрес пастор Дейвид Джонс: “До 10-20 години Югът ще се отцепи от САЩ”

david o jonesВ почти всичките 50 щата на близо 320 млн. Америка има политически движения и партии, целящи отцепване от Съединените щати и сформиране на свои независими републики. Сред най-известните в страната са партиите за независимост на щатите Аляска, Тексас, Вермонт. Организацията обаче, която е най-силна сред сепаратистките движения в САЩ и която е може би най-подготвена да предприеме процедурата за отцепване е Южняшкият Национален Конгрес.

Южняшкият Национален Конгрес е организация от доброволци, жители на Юга, чиято цел е да придобие свобода и независимост от съюза със САЩ за 14 южняшки щата и техните жители. Щатите от които се състои Южняшкият Национален Конгрес са – Алабама, Арканзъс, Флорида, Джорджия, Кентъки, Луизиана, Мериленд, Мисисипи, Мисури, Северна Каролина, Южна Каролина, Тексас, Тенеси и Вирджиния.

Лидерът на Южняшкия Национален Конгрес пастор Дейвид Джонс: “До 10-20 години Югът ще се отцепи от САЩ”

“Имаме много оръжие!”

rev. JonesПастор Дейвид О. Джонс е председател на Южняшкия Национален Конгрес и на Лигата на Юга от щата Тенеси. Християнски проповедник е от над 40 г. Служил е също към много местни и национални политически кампании. Бил е лобист срещу абортите и за подпомагане развитието на селското стопанство в родния му щат Тенеси. Автор е на курс по история по на американския юг, който се изучава в гимназиите на Тенеси. Заради познанията му по история на Юга и неговата политическа дейност, пастор Джонс е чест гост-лектор на много граждански, религиозни и исторически организации в страната.

С пастор Дейвид О. Джонс, председател на Южняшкия Национален Конгрес за “Клуб Z” http://www.clubz.bg разговаря Симеон Гаспаров

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

– Пастор Джонс, защо близо 150 години след края на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г) тук все още има различия между Северните и Южните щати на страната?

– Всъщност различията между Севера и Юга са още отпреди Гражданската война. Те датират от времето на колонизацията на Северна Америка, когато различни групи от Англия започнаха да се заселват в колониите. Всички тези заселници имаха различно отношение към правителството, семейството, към концепцията за свободата и затова какво свободата означава.

southern-national-congress– Каква е според вас, представителите на Юга концепцията за свобода?

– За нас, представителите на южните щати, чието мнозинство от населението сме наследници на келтите, т.е. на населението идващо от земите на Южна Шотландия, Ирландия и Северна Англия, дефиницията за свобода е в липсата, по възможност в най-голяма степен, на правителствен контрол и задръжки.

– Но това не е ли анархия?

– Идеята не е за отсъствие на правителство изобщо. Има разлика между това, какво хората могат да решат сами, между себе си и кога правителството да се намеси. Вие може би сте чували този израз: “Моите права свършват, където твоите започват”. Т.е. така, както аз не мога да те насилвам, да правиш нещо против твоя интерес, така ти не можеш да ме накараш да правя нещо, което е срещу моя интерес.

– Във вашия манифест на Южняшкият Национален Конгрес, наричате населението на американския юг – “окупиран народ”. Защо?

Continue reading