Из Великите Езера на Америка

Из Великите Езера на Америка

(по суша и вода)

 Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1095598

Един от районите на Северна Америка, за който почти всички знаем,  но като че ли много малко познаваме е регионът на Великите езера. Тези водни площи от пет свързани помежду си езера, са най-голямата група от сладководни води на земята. Общата им площ е 244 100 кв. км или почти 2 пъти по-големи от територията на България. Най-голямото от тях е езерото Съпириър. То е и най-дълбокото – 406 м. Най-малкото пък е Ири. Останалите езера са Хюрън и Онтарио.  Но най-близкото, до сърцата на нас българите, от всичките пет Велики езера е езерото Мичиган, върху чийто брегове е разположен Чикаго и край което се намира близо сто хилядната ни имигрантска колония.
Великите езера и районите край тях, може би най-точно отразяват това което  Америка е била и което е днес. От една страна величествените, необятни гори, все още пълни с всякакви видове дивеч, кристални води, реки гъмжащи с риба, пясъчни плажове с червеникави скали обрасли с гигантски борове по тях, разположени на север, край езерните брегове на щатите Уисконскин, Мичиган и Минесота, създават представата за един приказен свят, останал недокоснат от времето на индианските легенди и митове.

ОКУПИРАЙ ЧИКАГО !!!

Пробуждането от Американската мечта

“Искаме парите вън от политиката!”

На протестите в Чикаго слагат  САЩ и България в една група по неравенство

Симеон Гаспаров

Статията може да се види и  във в-к “Труд”

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1091899

“Ето виж, затова съм тук” казва ми 58 годишния Джон Хътън. Бърка в джинсите си и вади от там, обърнат наопаки празния си джоб. “Няма нищо, само вятър!” добавя с тъжна усмивка той. Вдига самоделен плакат, на който пише – “Спри Корпоративната Алчност” и тръгва да се присъедини към събиращото се гневно множество от хора, окупирало ъгъла между Чикагската Стокова Борса и банката на Федералния Резерв, в центъра на града.

Джон Хътън е един от хилядите жители на Чикаго и околностите, които в продължение на повече от месец, подобно на гражданите на Ню Йорк, участвува в протестните действия, насочени срещу банковите и корпоративни спекулации, довели до настъпването на настоящата световна икономическа криза. В Ню Йорк, протестите започнаха под лозунга “Окупирай Уолстрийт”. Днес те се провеждат в над 1000 места по целия свят. Във “Ветровития град”, пък са известни като “Окупирай Чикаго”.
През седмицата “огъня” на протеста в Чикаго се поддържа от около стотина души, но през уикендите броят на гневните от случващото се в родината им и по света чикагци, нараства до няколко хиляди. И тогава, наистина заприличва на окупиран град. Целта на протестът в топлия съботен следобед на 22 октомври, на който присъствам, е да се “извоюва” място в централния парк на Чикаго, “Грант Парк”, което да е като “базов лагер” на стачниците, подобно на този в нюйоркския “Зукоти Парк”. (Или нещо като издигнатият, в началото на 90-те години в центъра на София – “Град на Истината”.)
Маршът към парка е обявен за 7 часа вечерта, но още от обед, хора от всякакви възрасти, веещи знамена и протестни плакати, започват да прииждат на групи, застават на тротоара пред Чикагската Стокова Борса и започват да скандират, лозунга, който се е превърнал нещо като в мантрата, като магическата дума, на протестите във Ветровития град. “Хората са над печалбата” вика глас от мегафона. “Окупирайте Чикаго!” отговарят му като един стотиците гърла,
“Ние сме тези 99 %, които не получават нищо, в сравнение с алчния 1 %, който получава всичко и в чийто ръце е съсредоточено над 40% от богатството на страната” отговаря ми без да се замисля Джон Хътън, на въпроса, кои са всъщност протестиращите.

Или най-общо казано, това са хората на съвременна Америка. Тези, които са изправени пред дилемата дали да си купят храна или да си платят наема. Тези, които са принудени да прекъснат обучението си, заради невъзможността да си го плащат. Тези, на които им е отказана медицинска помомощ, защото нямат пари за застарховки. Тези, които работят дълги часове, срещу минималмно заплащане и без никакви права, ако изобщо имат някаква работа. Те, са хората на другата Америка. На невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на останалото без нищо, затънало в дългове, милионно мнозинство, чийто гняв с всеки изминат ден расте и става все по-голям и по-свиреп.
Усетил веднъж, духът на протеста, разбираш че той се състои от най-разлчни групи хора. Тук има учители, професори, ветерани от войните, работници, медицински работници, синдикалисти, пънкари, хипита, анархисти. Тези хора, за разлика от спонсорираното от републиканците и корпорациите “Чаено Парти”, не са обединени зад нито една партия или политическо движение. Когато ги попитате кои са им лидерите, те вдигат рамене и казват че са дошли по собствена воля. Зад тях не стои никой, освен желанието им да променят пътя, по който страната им върви от “ерата” на Рейгън, та до днес.

“BACK TO THE SAME OLD PLACE – SWEET HOME CHICAGO!”

“BACK TO THE SAME OLD PLACE – SWEET HOME CHICAGO”!*

*(“Отново към същото старо място – сладък дом Чикаго” музика и текст – Робърт Джонсън, б.a.)

Чикаго – сърцето на Америка, което бие край бреговете на езерото Мичиган

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net

Ако Ню Йорк е лицето на Америка, то Чикаго е сърцето на Америка. Едно огромно сърце, което тупти  в синхрон с ритъма на летните ветрове, люлеещи нежно, тежките, кехлибарени, царевични ниви, разпростряли се свободно край фермите на необиятните прерии, прегърнали могъщия град. Едно огромно сърце, ревящо и крещящо с гласа на грохота, идващ от моторите на камионите, кръстосващи денонощно безкрайните магистрали, на тази непозната и чудна за нас, имигрантите, страна. Едно огрoмно сърце, вибриращо заедно с ехото, идващо от тътена на заводите и крановете, порещи небето над Чикаго, изграждащи лека-полека новия век. Едно сърце, тръпнещо и зъзнещо, но вечно оставащо топло и живо, дори и в най- жестоките северни бури и урагани. Едно сърце, пулсиращо с мелодиите, идващи от песните на чайките, които вечно се търсят, там, край млечно-белите скали на гористите брегове, надвесили се над прозрачните води на езерото Мичиган. Едно сърце, в което бетонно-стъкления Метрополис, природа, наука, технологии и изкуство пулсират, в някакъв странен танц, заедно с  многомилионната човешка маса, събрала се от всички точки на света и които са се сляли, заедно, в една необяснима, но прекрасна симфония от  разочарования, илюзии, цветове, музика, поезия и вдъхновения. От изгубени, но и намерени, понякога надежди. Сърцето на Америка, наречено Чикаго.

Чикаго в миналото

Първите европейци стъпили на територията, позната ни днес като Чикаго са били френските изследователи Луи Джолиет и Жак Маркет. Те са били и първите европейци, които през 1673 година идват в Чикаго, за да изследват и направят карта на земите около река Мисисипи.  По това време териториите около Чикаго, заедно със щата Илиной е принадлежал на Франция. Първата колиба, построена на територията на днешното Чикаго е издигната от полинезиийския изследовател и търговец на кожи Жан Баптист  Пойнт Дю Сабъл, който се е заселил тук през 1779 г. От него, всъщност започва и изграждането на Чикаго.  През 1804 е изграден първия форт в Чикаго, наречен форт Деарборн. През 1812 година по време на индианската революция форт Деарборн е подпален и половината от населението  избито. 1871 година избухва големия пожар в който за по малко от няколко часа целия град е сринат до основи.  Легендата разказва че пожарът е предизвикан от една крава съборила газовата лампа която стопанина й е забравил в плевнията.  Чикагоан (местните хора, така наричат жителите на Чикаго), обичали често да се майтапият, като казвали че нощтно време под мостовете на Чикаго, след полунощ можело все още да се чуе жалното мучене на кравата подпалила града и изгорияла, естествено, в пожара.  Но, факт е обаче, че  след този трагичен инцидент, град Чикаго, като митичната птица Феникс  започва своето прераждане от пепелищата. Днес той е един от най – красивите и уникални със съвременната си архитектура градове на земята.

Чудото наречено Чикаго

“Чудото” наречено Чикаго, не е плод на нечия авторска прюмица или туристическа агенция за примамване на туристи. Чудото на Чикаго – всъчност е в неговото географско разположение.     Стъпил на брега на езерото Мичиган, градът всъщност представлява  една естествена врата  към новите територии на необиятния (или казано по точно – Дивия, някога) Запад.  До Чикаго,( както и до Ню Йорк ) от Европа, без проблемно през Големите езера са пристигали корабите с емигранти и търговски стоки за Новия свят. От Чикаго  транспортирането им до вътрешността на страната е ставало по най бързия и ефтин начин.  Уникалността на града идва и от факта , че реките на Чикаго които се вливат в езерото Мичиган, са били нещо като водни магистрали, по които най бързо и безопасно са се транспортирали стоки и хора до река Мисисипи, а оттам до Мексиканския залив.  Заради своето географско разположение Чикаго за кратко време се издига от малкото колибено рибарско селце до един от стълбовете на световната икономика.

Някои лингвистични факти 

Чикаго или “чи-к’ак-гоу” е древна индианска дума, с която, според известния езиковед и лингвист  проф. Д-р Марио Пей, коренното племе по тези земи, Илини са наричали  -  “земята на вонящиия лук или вонящ пор”.  Такова поне е описанието, което д-р Пей дава за Чикаго в книгата си “История на езика”. Илините, които пък са клон от племето Алгонкуин, всъщнос са дали името на щата Илиной, в  който Чикаго е разположен. Тяхното име, пак според проф. Пей на индиански означава – “земията на идеалните, красивите хора”.  Според други експерти обаче, думата “чи-к’ак-гоу”, означава нещто като – “храбър”, “дързък”. Старите жители на Чикаго, обичат да казват името на града си не като на български Чикаго с буквата Ч, като Чирпан, а с “Ш” като Шумен – Шикаго.

Гърция изостана от България с 2000 г.

Гърция изостана от България с 2000 г.

“В земите на днешна България се е родила Европейската цивилизация”

Симеон Гаспаров

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=323831&fb_source=message

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя, да бъдат построени. Преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел, в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на река Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за Изучаване на История на Древния Свят, към Университета в Ню Йорк, бе открита, археологическата изложба посветена на “Изгубения свят на старата Европа”, който е процъфтявал край Дунавската равнина – 5000-3500 г. преди новата ера. Освен античните скулптури, тотеми, керамика и предмети от битта, открити на територията на земите около делтата на река Дунав, изложбата представи също и част от най-старото златно съкровище в света, открито във Варненския некропол. Жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция, е покълнала европейска цивилизация, а на териториите на съвременна България, е  г-жа Шелби Уайт. Г-жа Уайт, е член на борда на директорите към Метрополитънския Музей и член на УС на “Фондацията Леон Леви”. За своята дарителска дейност и финансова помощ, която тя оказва в сферата на образованието и изкуството, списанието Бизнес Уийк през 2007-ма година я нареди сред най-щедрите дарители на Америка. Освен с благотворителна дейност г-жа Уайт се занимава с изследователска работа. Шелби, както повечето я наричат, е съпруга на един от най-известните инвеститори на Уолстрийт, Лион Леви, който след смъртта си, през 2003-та г. оставя състояние от над 1 млрд. долара. Престижното списание Форбс, описва Лион Леви като “гений в сферата на инвестициите”, който огромна част от богатството си е дарил, за развитието на археологическите изследвания и историята на Древния свят.

С г-жа Шелби Уайт от Ню Йорк за в-к “Труд”, разговря Симеон Гаспаров

- Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата посветена на “Изгубения свят на стара Европа?”

- Чрез тази изложба, се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на Древния свят, където след Древна Месопотамия, се преминаваше веднага към изучаването на Древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на Стара Европа, която е процъвтявала покрай земите на река Дунав, хилядолетия преди цивилизацията на Древна Гърция.

- Досега се смяташе, че в Древна Гърция се е зародила Европейска цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете, нещо доста интересно, че това, се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите?

-Да, така е. Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново, но в… Атина. И там, те ще трябва да дават обяснения, защо им отне 2000 години да развият цивилизацията на Сикладите (Cycladic civilization) или също така позната като Ранната Бронзова Ера,  която се смята, че се е зародила преди 3000 г в района на Егейско море (б.а.), когато на север от тях, вече знаем, че е съществувала тази прекрасна цивилизация. Така че моят въпрос към Гърция е: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?”

- Един от най-интересните предмети представен в изложбата е най-старото златно съкровище, намерено в България. Имахте ли проблеми по доставянето му в Ню Йорк?

- Притеснявахме се, защото, за да подготвим изложбата в Ню Йорк, трябваше да водим преговори с няколко различни държави, но всички хора, с които работехме в България, ни оказаха безценна помощ. Много сме благодарни на служителите от Националния исторически музей в България, на тяхната щедрост и съпричастност към идеята по организирането на изложбата.

- Какво знаете за България?

- Бях в България, преди около 3 години с моето семейство и там прекарах едно от най-прекрасните си изживявания.

 

- Влюбих се страната ви и в музеите ви. Очарована съм и от Националния исторически музей в София. Всички хора, с които се срещнахме в България, бяха много добронамерени и гостопиемни. Също така, ще я запомня с прекрасната природа. В югозападната част на България, открих, най-прекрасното място за разходка сред природата, на което някога съм била. От градовете, много ми хареса град Мелник. Така че, още от сега мога да ви кажа, че планирам скоро да се върна отново в България.