“Проблемът с човешките и социалните права е на световно ниво”

“Бавно се учим от миналото!”

Джон Карлос: “От “Окупирай” движението, се борят за същото, за което се борехме през 60-те години.”

Джон Карлос  e роден на 5 юни 1945 г. в Харлем, Ню Йорк. Бронзов медалист е на 200 метра по време на Летните олимпийски игри през 1968 г. в Мексико и професионален състезател по американски футбол. След приключване на спортната си кариера Джон Карлос се отдава на треньорска и хуманитарна дейност. Той е и сред организираторите на Олимпийските игри в Лос Анджелис’84.

Една от най-символичните снимки, описващи борбите за социална справедливост и човешки права в САЩ през 60-те г. на ХХ в., не е от протестните маршове и демонстрации възпламенили Америка. Тя е от Олимпийските игри в Мексико’68. По време на церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане, американските атлети Томи Смит (злато) и Джон Карлос (бронз), в знак на протест, срещу бедността и расовата дискриминация в страната им, вдигат ръце със свит юмрук когато засвирват химна на САЩ. Протестът  на  Томи Смит и Джон Карлос, демонстриран за първи път на такъв световен форум като Олипиадата, символизира символа  на движението за защита на правата на чернокожите в САЩ по онова време “Черните Пантери”. Актът на американците е подкрепен също и от бронзовия медалист в дисциплината, австралийския спринтьор Питър Норман.

С активистът за човешки права в САЩ и бронзов медалист от олимпиадата в Мексико’68 Джон Карлос разговаря Симеон Гаспаров (в-к “Труд” Април 2012г.)

– Г-н Карлос над 40 години, вие се борите за човешки права и социална справедливост. Защо тази битка продължава още в Америка?

– Аз мисля, че това е не само проблем на Америка, но и на целия свят. Причината за да имаме все още проблем с човешките права и социалната справедливост е в това, че бавно се учим от миналото. Властимащите не искат да имат какъвто и да е диалог, с тези, които нямат нищо, за да го разрешат този въпрос. Ако ние, не се поучим от уроците от миналото, ще започнем да разрушаваме обществото, което познаваме.

– Преди няколко месеца ви видях между протестиращите от “Окупирай Уолстрийт” в Чикаго. Защо подкрепяте това движение и какво ние, хората от България, бихме научили от него?

– Преди всичко, трябва да разберете, че всичките тези хора от “Окупирай” движението, се борят за същите неща, за които и ние се борехме през 60-те години. Само че сега в него са включени много повече етнически групи, сред които има представители от всички раси. Всички тези хора са загрижени за това как живота им ще изглежда след няколко години. Ще имат ли работа. Дали децата им ще отидат в университет. Ще могат ли да си платят студентските заеми, когато никъде вече няма работа. Ще им бъдат ли отнети домовет от банките, защото не могат да си погасяват жилищните заеми. Това са нещата които притеснявата хората днес.

– Защо има толкова много насилие по улиците на градовете на Америка? Само в Чикаго, през последните няколко седмици около 20 души загинаха? От къде се поражда то?

– Идва от дрогата. През 50-те год. на миналия век, гетата в цяла Америка бяха бомбардирани с наркотици. Хората употребяваха огромни количества хероин, за да избягат от действителността. Да избягат от суровия живот, който те водеха. По онова време, хората в гетата не можеха да ходят свободно на училище. Не можеха да почнат нормална, добре платена работа, с която да издържат семействата си и те започнаха да използват наркотиците за да избягат. Междувремено, докато този процес се развиваше, децата от гетата започнаха да губят чувството си на уважение към семейството. Заради употребата на наркотиците, ценностните добродетели на семейството изчезнаха. Браковете се разпадаха. Децата започнаха се възпитават сами на улицата и да се събират в друг тип “семейства”, наречени улични банди. За да оцелеят, те започнаха да продават наркотици. А това докарва след себе си смърт.

– Може ли да се намери разрешение на този проблем в САЩ днес?

– Единственият начин да се разреши той е чрез образование. Трябва да ги накараме да имат по-голямо разбиране и любов, един към друг от най-ранна възраст. Да ги накараме да имат по-голяма толерантност и да започнат да разбират различните етнически групи и култури. Ние не учим децата в САЩ какво се случва с живота на хората във Франция, Африка или Азия, например. В САЩ имаме индивидуални усилия да го решим този въпрос, но засега нямаме едно цялостно мнозинство от страна на правителството или на образователните институции, което да каже, че това е проблем, който засяга обществото ни като цяло и ние трябва да направим нещо, за да го спрем. Докато това не се случи, проблемът ще се разширява.

– Защо въпроси, които отдавна са разрешени в развития свят, остават все още спорни в САЩ, като например – правата на жените за ранвноправно заплащане, здравното осигуряване и т.н.

– Защото американците представляват една много тясна пътека. Върху тази пътека няма място да се обърнеш. Пространството за по-разширено мислене е много тясно. Америка живее само от икономическата печалба. Даването на жените равноправно заплащане с мъжете, означава по-ниска печалба за работодателя. Тук всичко е базирано на долари и центове и всичко се свежда до печалбата.

– Наскоро стана ясно, че затворниците в САЩ са повече от Китай и Русия. Как ще го коментирате този факт ?

– Това е направено с цел да се подтиска населението. Тези, които имат пари, вместо да инвестират в колежи и университети, инвестират в построяването на затвори, за да подтискат хората. Ние в САЩ имаме такъв огромен брой затворници, защото там, вместо да ги превъзпитават, рехабилитират и да им помогнат да се върнат обратно в обществото, ги тренират как да се върнат обратно зад решетките.

– Успя ли президентът Обама да изпълни обещанието си за промяна на Америка?

– Искам да кажа ясно – аз мисля, че президентът Обама е най-неуважавания президент от всички президенти в историята на тази нация. Републиканската партия направи всичко възможно да го унижи, да го опозори, да го опетни и да го стопира. Направи всичко възможно да замаскира услията, които Обама прави, за да придвижи това общество напред.

– Защо се отнасят така към него?

– Аз мисля, че те правят това основно, защото той е черен демократ. Ние сме имали бели демократи в управлението на страната, но републиканците никога не са се отнасяли така с тях, както се отнасят към Обама.

– Като член на Олимпийското движение, каквиждате бъдещето на съвремените Олипйските игри? Запознат ли сте с някои от българските постижения на олипиадите?

– Да ви призная честно, вече не съм толкова фокусиран върху Олимпийските игри, както бях навремето. Защото те са с много разводнено качество на надпреварата, от това, което бяха преди. През 60-те години на миналия век, всеки атлет беше потенциален шампион и заплаха. Сега вече се знае кой ще е шампиона 3-4 години преди Олимпиадата. Аз мисля, че Пиер Де Кубертен би бил горд от това което е направил и независимо къде душата му би могла да се намира, той не би искал неговите Олимпийски Игри да бъдат опетнени с лоша репутация.